Гръция – по-страшен е дефицитът на доверие

Ройтерс

Когато лидерът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер пристигна миналата седмица в Атина, гръцкият премиер Андонис Самарас изтича на постланите с червен килим стълби, за да го прегърне горещо. Разбираемо Самарас се опита да направи впечатление на мъжа, представляващ най-големия кредитор на Гърция – правителствата от еврозоната, и съответно обеща да направи всичко по силите си, за да спечели отново доверието на Европа.

Лидерът на консерваторите не винаги е бил така благоразположен. Само преди девет месеца той разгневи европейските лидери с отказа си да даде писмени гаранции, че подкрепя рестриктивните политики, искани в замяна на спасителни фондове, които предпазиха Гърция от финансов колапс.

Имайки предвид колебливите му политически решения, сред които беше и гласуване срещу първото кредитно споразумение за Гърция, Самарас изненада мнозина, включително някои от скептично настроените кредитори, с разтръбяването на решението си да предприеме съкращения и реформи, препънали предишните управляващи.

Ловко заобикаляйки предизборната реторика за преразглеждане на кредитното споразумение и обещанията да няма орязване на заплати, Самарас покорно обеща да възстанови доверието в Гърция и бързо се залови за работа за нови рестриктивни мерки, включващи планове за спорното съкращаване на служители.

Много от това е свързано с неговата решимост да осигури следващ транш от помощта на стойност 31 милиарда евро, който е в процес на изчакване, с надеждата, че това ще сложи край на постоянните спекулации за излизане на Гърция от еврозоната и ще подпомогне банките й, като в крайна сметка задвижи отново икономиката, която е в състояние на депресия.

”Той е решен да се приспособи, защото не иска гранатата да избухне в ръцете му. В момента има риск гранатата, с други думи банкрутът, да избухне в неговите ръце”, казва политическият анализатор Джон Луис. ”Той няма избор, защото ако това се случи, наред с катастрофалните последствия за страната, на политическата му кариера ще бъде сложен край”.

Успехът на Самарас ще зависи от това как ще държи поводите на раздразнителните си съюзници и дали слабата му коалиция ще оцелее на фона на протестите на гърците срещу рестриктивните мерки, които вече са в точката си на кипене. Самарас до известна степен се радва на блясъка на финансовия министър Янис Стурнарас – икономист, уважаван в Брюксел, заел се с възстановяване на доверието в правителството.

Премиерът обаче трябва да се бори с черните сенки, хвърляни от лидера на социалистите Евангелос Венизелос – бивш финансов министър, който след като партията му получи удар на изборите, атакува кредитното споразумение, за чието изготвяне самият той помогна.

”Малко съм обезпокоен, че Венизелос се държи по начина, по който това правеше Самарас в правителството на Лукас Пападимос”, казва Теодорос Кулумбис от мозъчния тръст ЕЛИАМЕП, имайки предвид половинчатата подкрепа на Самарас за предишното правителство. ”Смятам, че Самарас може да успее, но не сам, защото правителството е съставено от три партии”.

Залогът не би могъл да е по-висок при положение, че Самарас се впуска да реформира раздутия публичен сектор, да ускори дълго отлаганата приватизация и да предприеме рестриктивни мерки за близо 12 милиарда евро през следващите две години.

Имайки предвид повтарящите се провали на Гърция в реформите, европейските лидери, включително канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, предупредиха открито Самарас при европейската му обиколка миналата седмица, че страната няма да получи още пари и исканото от Атина удължаване на срока за изпълнение на бюджетните цели, ако не покаже резултати.

Без финансова помощ Гърция ще изпадне в сигурен банкрут и ще се върне към драхмата. Източник близък до Тройката кредитори казва, че екипът на Самарас е направил положителен старт с отклоняване на политическия дебат далеч от популистиките обещания от предизборната кампания, които са в противоречие с обещанията на Гърция към кредиторите. ”Те отстъпиха и го направиха политически разумно”, казва източникът.

Вместо предизборното обещание на Самарас да няма уволнения на държавни служители, правителството възкреси плана за създаване на т.нар. трудов резерв, който да включи служители, които евентуално да бъдат уволнени, като част от плана си за съкращаване на разходи в периода 2013 г. – 2014 г. Предизборните обещания да няма орязване на заплатите на специалните категории работници, като полицаи и съдии, също бяха игнорирани и сега тези мерки отново са поставени на масата.

Самарас все още трябва да убеди Венизелос и другия си партньор – лидера на Демократичната левица Фотис Кувелис, да подпишат цялостния пакет от мерки и някои от направените предложения може би ще отпаднат. Въпреки седмиците на разправии двамата партньори на премиера казват, че са съгласни със съкращенията и дават сигнали, че пакетът ще има тяхната благословия, когато представители на Тройката пристигат в Атина.

В опит да отговори на притесненията на партньорите относно защита на бедните гърци, правителството иска да накара хората с по-високи доходи да понесат по-тежкия товар на съкращенията – от два процента орязване на ниските заплати – до 12-14 процента намаление за високите, казва представител на правителството. Далеч по-тежко за Самарас ще е прилагане на структурните реформи, които да направят икономиката по-конкурентна и ефективна, сред които и промени в пословично неефективата система за събиране на данъци.

Гърция отбеляза ограничен напредък. Промени в транспортния сектор доведоха до намаляване на таксите за лицензиране на около 2 хиляди евро от предишните 180 хиляди евро. Но усилията да се отвори пазарът на затворените професии, като фармацевтичната например, постоянно се провалят от могъщи лобита.

Действията за модернизация на публичния сектор, който осигурява заетост на почти една пета от 4,2 милиона работещи в страната, по традиция са блокирани от синдикатите, които са бързи в стачкуването и показването, че има конституционни забрани за уволняване на държавни служители. Правителството е подложено и на натиск да покаже, че може да предприеме дълго отлаганата приватизация, за която близкият до Тройката източник казва, че е сред най-големите спънки за Гърция.

Държавната администрация бързо разреши въпроса с проблемния държавен кредитор АТЕ банк (ATEbank) чрез сливането му с конкурентната Пиреос банк (Piraeus). Сега изглежда готова да реши съдбата и на друга губеща държавна банка Пощенска банка (Hellenic Postbank), казвайки че не е жизнеспособна. Но Гърция има още дълъг път до изпълнение на целите си за приватизационните процедури през тази година.

”Ние се нуждаем от бърза победа в полето на приватизацията”, признава представител на правителството. ”Когато дойдохме на власт, ние осъзнахме, че нямаме само финансов дефицит, но и дефицит на доверие, което е много по-опасно, тъй като рискуваме никой да не разговаря с нас. Първата стъпка е да си възвърнем доверието”.

БТА