Папата иска да вдъхне надежда на християните в Ориента
Франс прес
За църквата залогът на сегашните кризи в Близкия и Средния изток е съдбата на християните. Църквата се опитва да предотврати масовата им емиграция от люлката, където тя е възникнала – емиграция, която би била победа за ислямистите. „За папата това е пътуване на сърцето в люлката на християнството, то е и пътуване в район, който за жалост е сцена на опасности и негативизъм“, каза пред АФП Джовани Мариа Виан, директор на всекидневника на Ватикана „Осерваторе романо“.
От 2003 г., когато Съединените щати нахлуха в Ирак, ислямистките заплахи прогониха само от тази страна 550 000 християни, а в целия район те са между 13 и 15 милиона (в това число не са включени около 1,5 милиона християни имигранти в страните от Персийския залив). Процентът на християните в общата численост на населението в тази част на света силно намаля.
Десетки хиляди християни емигрират от Ирак, Египет и Палестина по причини, свързани със сигурността, политиката и икономиката. Днес християните в Сирия – макар да не са главна мишена в конфликта – понякога са смятани за близки до режима на Башар ал Асад и затова бягат в Ливан, Йордания или Турция.
Християните в района стават свидетели на повторение в Сирия на сценария от Ирак: и в двата случая баасисткият режим се отнася добре към тях, но ислямистките заплахи ги заставят да емигрират. Надига се радикалният салафитски ислям, възникнал на Арабския полуостров и нетолерантен към другите вероизповедания.
Не случайно папата избра Ливан още преди Арабската пролет, за да предаде апостолическото синодално послание от 2010 г. за Близкия изток: Ливан е единствената държава в района, вписала в конституцията си търпимост към всички религии. Но от Ливан до Сирия християните са пръснати в двайсетина малки или големи църкви. Затова вероятно папата ще отправи призив към единство – единението прави силата.
Християните са влиятелни в Близкия изток благодарение на своите политически и интелектуални елити и университети. Но днес мнозина от тях емигрират. Най-бедните обаче нямат друг избор, освен да останат. Дали след Арабската пролет турският модел на консервативен и просветен ислямизъм ще се наложи в Египет, Тунис и другаде или напротив, ще надделее салафитският нетолерантен ислям?
Италианският свещеник йезуит Паоло Дал’Олио, който основа на 90 км северно от Дамаск католическа общност, посветила се на диалога с мюсюлманите, е силно обезпокоен от реакцията на международната общност. Тя не намери решение за смяна на Башар ал Асад и това работи в полза на мюсюлманите екстремисти и във вреда на умерените мюсюлмани.
„Има опасност от ислямистка експанзия, неподлежаща на контрол – от Пакистан до Мали“, казва той. При такъв сценарий бъдещето на християните ще бъде изложено на огромна опасност. Отец Дал’Олио смята, че надвисва заплаха над модела на „държавата мозайка“ в Близкия изток.
Светската държава, зачитаща разнообразието, е застрашена в Сирия, приглася му ливанският маронитски патриарх монсиньор Бешара Рай. „На западняците, които твърдят, че християните поддържат сирийския режим, аз заявявам: християните са с държавата, а не с режима. Има голяма разлика. Те са за стабилност в страната си, но не подкрепят режима“, каза той за АФП.
Маронитският патриарх напомни масовото преселение на иракски християни след свалянето на Саддам Хюсеин. Това се случи не защото режимът падна, а защото настъпи вакуум във властта, добави той. „Същото е в Сирия. Християните не подкрепят режима, но се страхуват от онова, което ще дойде след него“, подчерта Бешара Рай.
БТА