„Арабската пролет“ стига до Палестина

Правда.ру

Сатиричен колаж на Салам Фаяд в радикален палестински блог

„Арабската пролет“ може да се прехвърли в Палестинските автономни територии. От началото на септември там не спират протестите срещу растящата мизерия и все по-голямата безработица. Финансовата система е в плачевно състояние – бюджетният дефицит почти е стигнал астрономическата сума от един милиард долара. Премиерът Салам Фаяд заяви, че е готов да подаде оставка.

Цял свят следи днес как ръководството на Палестинската автономна власт безуспешно се опитва за пореден път да спаси положението, намалявайки разходите. Ограниченията се отразяват най-зле на държавните служители, които месеци наред не получават заплати.

В началото на месеца се разбра, че предвиденото набиране на нови кадри – 2000 души, е замразено. А безработицата още преди това бе скочила до опасното равнище от 21 на сто. Нямаше начин неплатените заплати и уволненията да не се отразят на обществените нагласи. И резултатът не се забави: през юли на Западния бряг на р. Йордан започнаха масови протестни акции.

По-рано демонстрациите там бяха насочени главно срещу Израел. Обикновените палестинци с охота протестираха срещу окупацията, виждайки в еврейската държава основния източник на своите теглила. Напоследък обаче демонстрациите добиха ярко изразена социална обагреност.

В началото на юли стотици излязоха на улиците в Рамала, за да изразят недоволство от готвената среща между палестинския лидер Махмуд Абас и водача на израелската опозиция Шаул Мофаз (председател на центристката партия „Кадима“, б. р.). Полицията започна да разпръсва демонстрантите, но не успя да укроти тълпите. Действията на властите предизвикаха вълна от стихийни митинги в Рамала.

Показателно е, че още тогава фон на протеста бяха задържани заплати. В началото на есента недоволството от социално-икономическата политика на палестинското правителство стигна връхната си точка. Първи се надигнаха шофьорите на таксита: на 6 септември те едновременно блокираха улиците в няколко от големите градове на Западния бряг. Акцията бе насочена срещу поскъпването на бензина (тарифите за превоз останаха ниски).

Демонстрациите на таксиметровите шофьори в Рамала, Шхем, Бейт Лехем и Хеброн се откроиха като най-видим израз на социалния протест в автономните земи. Синдикатите и обикновените граждани подкрепиха участниците в митинги. Демонстрантите в Шхем гориха автомобилни гуми, настоявайки премиерът Фаяд да бъде пратен в оставка.

Междувременно лидерът на палестинците Махмуд Абас, говорил пред форум на Арабската лига в Кайро, неочаквано подкрепи „палестинската пролет“ – увери, че кабинетът ще направи всичко възможно, за да изпълни законните искания на народа. А на 8 септември Муса Абу Марзук от ръководството на Хамас заяви, че трябва да се вземат мерки за потушаване на социалния протест. В днешната ситуация Израел има интерес да подкрепи палестинската автономна власт и да съдейства на Фаяд, озовал се в бедствено положение, смята Абу Марзук.

Изобщо разцеплението сред палестинците, след като през 2007 г. Хамас пое властта в ивицата Газа, не спомогна за икономическо процъфтяване на автономните земи. Същевременно палестинците не крият, че ги разочарова безразличието на световната общност към икономическите трудности в териториите им.

При всяко положение ситуацията в ивицата Газа, управлявана от Хамас, не е много по-добра от тази на Западния бряг – все същата мизерия, безработица, липса на перспективи за младите хора. На 3 септември 2012 г. трагична случка доведе до смъртта на безработен местен жител. Изгубил надежда да си намери работа, младеж от Газа се заля с бензин и се подпали. Задавен от ридания, Суфиян Абу Нада – баща му, разказа, че семейството живее само с 220 долара месечно.

От 2010 г. насам десетки млади хора в цял Близък изток са извършили самозапалвания като протест срещу тежките социални условия. Това обаче бе първият подобен случай в Газа, контролирана от Хамас.

Отзвукът от „Арабската пролет“ отекна в палестинските автономни земи чак две години след избухването на безредиците в Тунис, сложили начало на масовото движение за социален протест. В Израел хорското недоволство бликна из улиците през лятото на 2011 година.

Демократично избраното израелско правителство бе принудено да се примири с неспирните митинги в хода на т. нар. палаткова революция. Лидерите на палатковото движение впрочем действаха в рамките на закона, без да поставят под въпрос политическата система в страната.

Ситуацията в ивицата Газа и на Западния бряг е далеч по-сложна, отколкото в самия Израел. Тъкмо там семето, хвърлено от „Арабската пролет“, може да падне в благодатна почва. Стига да посочим, че към 40 на сто от палестинците в автономните земи тънат в мизерия, а нивото на младежката безработица там е сред най-високите в региона.

Ако бюджетната криза не бъде преодоляна в близките месеци, правителството ще се сблъска с растяща вълна от недоволство сред обикновените палестинци – конфликт с непредсказуеми последици. Тези дни премиерът Салам Фаяд вече заяви, че е готов да подаде оставка, ако палестинският народ желае това. Но подчерта, че оттеглянето му няма да сложи край на дълготрайната финансова криза.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.