Защо загина посланик Кристофър Стивънс?

Кристофър Стивънс. Снимка: от тв екрана

Американският посланик в Либия Кристофър Стивънс загина през нощта срещу сряда при атака срещу консулството на САЩ в Бенгази. Според една от версиите Стивънс е починал в болница след отравяне с въглеокис при възникналия пожар; убити са също Шон Смит от пресслужбата на Държавния департамент, двама американски морски пехотинци и десет души от либийските служби за сигурност, посочва „Комерсант“.

Стивънс бе смятан за един от основните експерти по арабския свят във Вашингтон. Той бе и сред главните координатори на западната помощ за либийската опозиция, въстанала миналата година срещу Муамар Кадафи. В разгара на бойните действия Стивънс неведнъж посети Бенгази, където намери впоследствие смъртта си от ръцете на същите „революционери“, на които бе помогнал да завземат властта, пише вестникът под заглавие „Либийската революция изяжда бащите си“.

Кристофър Стивънс беше противоположност на безжалостния, надутия и безчувствен в културно отношение американски дипломат, чийто стереотипен образ често се явява по страниците на слабата литература и за съжаление в мислите на неговите потомствени убийци, пише „Дейли телеграф“.

Въпреки че това може да прозвучи като клише, продължава в коментара си лондонският всекидневник, Стивънс беше истински загрижен за благосъстоянието на народа на страната, където служеше, и смяташе, че прокарването на тази кауза ще бъде от полза за двете страни – неговата и чуждата.

„Дейли телеграф“ припомня, че след дипломирането си в университета в Бъркли, Калифорния, Стивънс работи за Корпуса на мира в Северна Африка. Същите мотиви го карат да слезе от гръцкия товарен кораб в Бенгази на 5 април миналата година, за да оглави американската дипломатическа мисия в града, станал столица на бунтовниците през гражданската война, отбелязва вестникът.

Нападението е най-сериозната антиамериканска акция в страните на „арабската пролет“, където падането на „светските диктатори“ съвсем не предизвика триумф на демокрацията, а засилване на ислямистите и радикализация на голяма част от населението.

Очевидци твърдят, че нападението в Бенгази е станало в момент, когато въоръжените нападатели са се присъединили към демонстрантите около консулството, пише „Вашингтон пост“. Според вестника час преди атаката колона от автомобили е била видяна да се придвижва към консулството и към вечерта около 50 тежко въоръжени мъже са се били събрали до високата ограда на сградата. Очевидец разказва, че новодошлите нито скандирали антиамерикански лозунги, нито носели транспаранти, пише вестникът.

„Вашингтон пост“ обаче си задава въпросът как е възможно консулството в Бенгази, което е било нападано преди три месеца, да остане толкова уязвимо на нападение. Вестникът се пита още как е възможно този град, за чиято защита през въстанието помагаха и САЩ, да стане арена на такова нападение срещу САЩ.

Жители на Бенгази разказали, че консулството никога не се е отличавало с големи мерки за сигурност, а парламентаристи във Вашингтон описаха тази мисия като „временна“. Според тях то не отговаряло на въведените наскоро от Държавния департамент стандарти за сигурност и е предстояло неговото преместване, съобщава вашингтонският вестник.

Това е тревожен сигнал за Вашингтон: след свалянето на Кадафи, прочут с антиамериканизъм, отношението към САЩ в Либия не се подобри и дори се влоши. След като Вашингтон и Триполи подновиха през 2006 г. дипломатическите си връзки, в джамахирията никой не атакуваше мисиите на САЩ, нито убиваше техни служители, добавя „Комерсант“.

„Салафитите отмъстиха за обидата срещу пророка“, пише в коментар за нападението „Независимая газета“ и припомня, че по-рано „тълпа от ислямски радикали се опита да превземе с щурм американското посолство в египетската столица Кайро“.

Повод за шумните антиамерикански акции стана разпространеният в САЩ филм „Невинността на мюсюлманите“. Според „Уолстрийт джърнъл“ там се показва как пророк Мохамед участва в безразборни сексуални контакти, разсъждава за детското робство и нарича магарето „първо мюсюлманско животно“, се казва в материала.

В. Ню йорк таймс” пише, че сега вниманието е насочено към Бенгази, но голямото предизвикателство и дългосрочен проблем за Белия дом е всъщност Египет. Часове преди атаките в Бенгази американското посолство в Кайро бе обсадено от демонстранти, припомня изданието.

Според бившия посланик на САЩ в Израел Мартин Индик, цитиран от „Ню Йорк таймс“, в политическо отношение по-значим е проблемът с Египет. Той признава, че там няма убити американци, но това е четвъртото нападение срещу посолството в Кайро, като египетската полиция прави „страшно малко“, за да го защити. Индик задава реторичния въпрос защо президентът ислямист на Египет Мохамед Морси не заклеймява нападенията срещу дипломатическата мисия на САЩ в Кайро.

Други експерти по международна политика изразяват пред вестника безпокойство, че Морси отдава по-голяма важност на това да задоволи ислямските чувства на населението вместо на националната сигурност. Това става в добавка на други мерки на правителството на Египет, вкл. ограничаване на свободата на печата или влизане в кавги с Израел за това как да се противостои на терористите в Синайския полуостров.

По думите на Робърт Мали, програмен директор за Близкия изток и Северна Африка към Международната група за кризи, убийството на посланика Кристофър Стивънс в Либия е „трагедия“, но „в дългосрочен план Либия си остава проблем главно за либийците“.

Според експерта събитията в Египет – като се започне от отношението на населението към САЩ, премине се през вътрешното икономическо положение и се стигне до отношенията между „Мюсюлманските братя“ и армията или между Кайро и Ерусалим, положението в Синай и прочие – могат да повлияят силно върху събитията в региона и силно да навредят на позициите на САЩ там, пише „Ню Йорк таймс“.

Нападението срещу консулството на САЩ в Бенгази е демонстрация на заплахата от салафитските фундаменталисти, пише днес „Гардиън“. Според британския вестник тези радикални ислямисти, държани в изолация или в затвора по времето на режима на диктатори като Муамар Кадафи или Хосни Мубарак, сега са свободни да преследват целите си.

Ако Кадафи беше останал жив, сега щеше да се подхилва злорадо на новината, че посланикът на САЩ в Либия е бил убит в Бенгази. В затворническата болница Мубарак би направил кисела гримаса „Аз ви казвах!“ след нападението срещу укрепеното като крепост американско посолство в Кайро.

Двете нападения в тези два града, станали свидетели на историческата драма на Арабската пролет през миналата година, няма да направят ислямистка зима, посочва „Гардиън“. Вестникът добавя, че и двата случая обаче показват силите на мюсюлманските фундаменталисти след падането на старите режими, които може и да са били диктаторски, но бяха пазители на стабилността. И по време на тези режими американските дипломати бяха в безопасност, подчертава вестникът.

Според „Гардиън“ по-обезпокоителна е ситуацията в Либия, защото в деня когато демократично избраните наследници на Кадафи трябваше да обявят името на новия министър-председател, за техен ужас вниманието на световната общественост бе отклонено към салафитските екстремисти, убили посланика, помогнал за свалянето на тирана. Случилото се изтъква важността на проблемите със сигурността, която властите в Триполи се опитват да постигнат със създаването на национална полиция и разоръжаването на милициите.

„Гардиън“ пише, че теориите за конспирацията са разпространени и в Близкия изток, но със сигурност не е само съвпадение фактът, че тези инциденти станаха именно на 11 септември – дата, окачествявана като неизбежен „сблъсък на цивилизациите“ за дълъг период след оттеглянето на Джордж У. Буш от президентския пост или след убийството на Осама бин Ладен.

Наблюдатели изтъкват, че именно бойци ислямисти бяха ударна сила на въстаниците по време на либийската гражданска война и получаваха мощна подкрепа от Запада. Експерти предупреждават, че събитията в Кайро и Бенгази може да са планирана провокация, целяща да задълбочи пропастта между САЩ и ислямския свят.

В очите на обикновените американци тези инциденти са дело на фанатици, отбелязали по този начин годишнината от 11 септември. Мюсюлманите обаче възприеха филма на американско-израелския режисьор Сам Басайл като перверзна проява на западния либерализъм, допускащ гавра с вярата на другия под предлог, че брани свободата на словото, обяснява „Независимая газета“.

Според „Росийская газета“ обаче още не се знае със сигурност авторът на „крайно непрофесионално заснетия клип“, нито дали американското следствие ще се занимава с това. „Твърде е вероятно изобщо никой в САЩ да не понесе отговорност за гибелта“ на американския посланик в Либия, прогнозира вестникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.