Да си плюеш на здравето по индийски

в. Новие известия

Индийски плакат срещу плюенето на обществени места

В Индия започна кампания за преодоляване на стоматологичната неграмотност сред населението. Като основна пречка в борбата за здрави зъби се сочи навикът на хората от субконтинента да използват вместо зъбна паста т. нар. гутка – специална смес за дъвчене, съдържаща тютюн. Пристрастени към нея, милиони индийци остават без зъби; застрашават ги и по-сериозни здравни проблеми.

Индийците обичат да се усмихват. Учтиви „смайлове“ (английската дума smile е възприета в много индийски езици) току блесват и по време на бизнеспреговори, и в пазарлъците из местните тържища. Ще ви се усмихват дори на погребение. Жителите на много региони в Индия смятат, че и в скръбни моменти не бива да увесваш нос. Та нали според индуисткия канон след смъртта на човек душата му само сменя едно тяло с друго.

Случва се обаче добродушната индийска усмивка не да радва, а по-скоро да плаши несвикналите чужденци. Толкова страховито изглеждат зъбите на някои индийци – черни, понякога възчервеникави. С такива усмивки даряват събеседника най-вече възрастни хора със скромни доходи. Виновник е т. нар. гутка или гутха – дъвчат я милиони хора в много щати, например в Пенджаб и Гуджарат.

Смята се, че гутката е измислена в Индия благодарение на британските колонизатори. През 19-и век в английското общество било на мода да се дъвче тютюн. Индийците не харесвали този навик, но после някой решил да си направи експеримент и добавил тютюн в традиционна местна дъвка, наречена паан масала. И оттогава смеската широко се разпространила из субконтинента.

Освен тютюна, гутката съдържа обикновено листа от бетел, гасена вар и семена от палмата катеху; слагат се и вкусови или ароматични добавки, различни за всяка местност. Всеки компонент осигурява съответния характерен ефект. Бетелът има тонизиращо действие, гасената вар превръща сместа в дъвка, катеху я оцветява в червено – с твърде специфичен нюанс, предизвиква и обилно отделяне на слюнка. А от тютюна идва главното – ефектът на привикване.

Дъвченето на гутка се превръща в истинска общонационална страст през втората половина от 20-и век. Колкото и да е чудно, заради индийското кино. Белозъбите усмивки на хубавците и хубавиците от Боливуд карат мнозина индийци да помислят за личната си хигиена. Но пастата за зъби струва скъпо, а гутката е евтина. При това тя отстранява хранителните остатъци, даже избелва зъбите донейде (впрочем само на първо време). Тъй че започва масово да се търси. И постепенно се зарибяват дори децата.

Индийските ученици си намират и ново, не много естетично развлечение: „фигурно плюене“ с гутка по стени и дувари. Плюнките стават яркочервени. Някои „млади таланти“ се изхитряват да живописват с тях простички рисунки, правят и надписи, понякога неприлични. Любопитно е, че в борбата срещу „оригиналното“ им хоби хората в Индия прибягват до също тъй оригинални методи. Тук-там по оградите са изрисувани образи на индуистки божества, сред които изпъква Ганеша – таченият бог на късмета. Нима ще дръзне да го заплюе и най-заклетият училищен хулиган?

Дълго време срещу гутката се борят само доброволци от специалните здравни просветни дружества. Младежите – мнозина от тях студенти по медицина, тръгват из бедните квартали, раздават безплатно четки и прах за зъби, обясняват как да бъдат използвани. И най-често от тези „стоматолози просветители“ хората научават за вредите от гутката.

Местните лекари и учители обаче вдигат истинска тревога едва през 21-и век, когато става ясно, че Индия е стигнала първа позиция в света по заболяване, рядко срещано в други държави – рак на устната кухина. Безспорната връзка между дъвченето на гутка и този печален рекорд се доказва през 2011 г. Съответно от 1 април т. г. забрана върху въпросната смес за дъвчене налага щатът Мадхия-Прадеш, един от най-бедните в страната, където са доста и хората, използващи гутка вместо паста за зъби.

Днес гутката е забранена вече в 10 от 28-те щата. Любителите й негодуват. „Яденето на шоколад е зависимост, яденето на хамбургери – също зависимост. И тях ли се кани да забрани правителството?“ – възмутен пита в интервю за в. „Хиндустан таймс“ Санджай Бечан, изпълнителен директор на Индийското сдружение на производителите на непредназначени за пушене тютюневи смеси.

„Да не би да ни управлява Хитлер? Хората трябва да имат право сами да избират – да употребяват ли гутка или не“, заявява Бечан. Но полицията вече следи дали се спазват забраните на щатските власти. По оградите личат и по-малко червени петна. А почитателите на гутката лека-полека минават на друга зараза – цигарите.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.