Евровегас – залог, при който губиш, когато печелиш

в. Файненшъл таймс

Спечелването на проекта Евровегас е победа за Мадрид, на която никой друг град не трябва да завижда

На главната улица в Лас Вегас – т. нар. стрип, където са съсредоточени големите казина. Снимка: Иван Бакалов

Регионалните власти в испанската автономна област Мадрид, контролирана от Народната партия на премиера Мариано Рахой, обявиха, че испанската столица е избрана за мястото, където ще бъде построено европейското подобие на Лас Вегас, след като градът бе предпочетен пред Барселона. Компанията Las Vegas Sands (LVS), собственост на американския милиардер Шелдън Аделсън, планира да изгради комплекс на стойност 18 милиарда евро, който ще включва десетина курортни селища, шест казина и 18 хиляди ротативни машини. Евровегас (EuroVegas), както е наричан той, е замислен да осигурява данъчни приходи и работни места за Испания, наред с печалбите за г-н Аделсън.

Ако това е победа за Мадрид, то тя е такава, на каквато никой друг град не бива да завижда. Американският модел на хазартен мегакомплекс, управляван от магнат и защитаван от властите, работи лошо дори в страната, в която е измислен. Той се основава на определен тип механизми на действие, които са специфични за политическата система в САЩ и включват кампанийно финансиране, доминирано от лобисти, и обезщетения за индиански племена. Без такива отстъпки е малко вероятно американският модел изобщо да функционира. Мадрид се вкара в капан – проект, с който по всяка вероятност ще си навлече гнева на своите собствени граждани.

Щатските власти в САЩ започнаха да издават разрешителни за казина, за да си повишат приходите, преди две или три десетилетия, когато загубиха смелостта да повишават данъци. Кънектикът е един щат, който се самофинансира агресивно от хазарт. Той има две мегаказина, сред които Foxwoods – най-голямото в Съединените щати. Този американски щат прибира една четвърт от парите, които казината изкарват, след като изплатят печалбите. Това е неефективна – и назадничава – форма на събиране на данъци.

Пристрастеността, фалитите, престъпността и самоубийствата в крайна сметка превръщат хазарта в много скъпо развлечение. Кънектикът пренебрегна тези странични ефекти. Други щати плащат за тях. Центърът за политически анализи към University of Massachusetts изчислява, че едва 35,2 % от редовните клиенти във Foxwoods са жители на Кънектикът. Така всички данъчни приходи отиват у този щат, а биват покривани само една трета от медицинските, криминалните и социалните разходи. От това следва „надпревара към дъното“. Щатите от Нова Англия и техните съседи по атлантическото крайбрежие усещат, че отварянето на пищни хазартни комплекси за тях е въпрос на „фискална самозащита“. Роуд Айлънд и Мейн са въвели хазарт на най-престижно ниво. Масачузетс планира да направи същото.

Когато всички щати превъзмогнат моралните си скрупули и отворят казина, огромните печалби на пионерите ще изчезнат. Възможно е дори те да се превърнат в загуби. Foxwoods трябваше да преструктурира през август дългове за 2,2 милиарда долара. Голяма част от тях дойдоха от прекалено големите кредити, взети за свръхзастрояване – резултат от една увереност, че Кънектикът ще може да продължи да прибира парите на комарджиите от 8 до 10 щата.

Las Vegas Sands очаква да плати само между една четвърт и една трета от цената за построяване на Евровегас. Говори се, че американската компания иска смекчаване на законите за тютюнопушенето, зонирането и профсъюзната дейност. Проектът има повече общо с правителствените грамоти от 18-и век, отколкото със свободния пазар. Ако за модел е взета американската система, то тогава LVS се нуждае и от други неща, които Испания не е в позиция да обещае: първо, регионален монопол, на какъвто Кънектикът се радваше доскоро; второ, умение да „стовари“ страничните ефекти в съседните страни. Малко вероятно е Европейската комисия да позволи това.

Наблюдава се тенденция собствениците на казина да „живеят на гърба“ на правителства, изпитващи недостиг на пари. Нито един американски щат не е в по-лошо финансово положение от Илинойс. През август губернаторът демократ Пат Куин наложи вето на план за построяване на казино, като каза: „В Илинойс няма да имаме вратички в закона за гангстери.“ По-конкретно той иска да забрани даренията за политически кампании от имащите интереси в хазартната сфера. Без такива дарения заявките за отваряне на казино в повечето случаи не биват одобрявани.

И двете водещи партии в Съединените щати ламтят за пари от хазарта. Прокарването на закон за казината бе приоритет за губернатора на Масачузетс Девал Патрик от момента, в който бе избран през 2006 година, докато най-накрая постигна целта си миналата година. В Мериленд губернаторът Мартин О’Мейли прекарва голяма част от времето си в разширяване на щатските хазартни програми.

Той дори свика специално заседание на щатското събрание през август, за да приеме закони за разпространение на хазарта. Патрик и О’Мейли са демократи. Франк Фарънкопф, главният изпълнителен директор на Американската хазартна асоциация, е републиканец, а Аделсън е щедър дарител за кандидат-президентските кампании на републиканците: за бившия председател на Камарата на представителите Нют Гингрич в борбата му за номинацията на партията за президентските избори и сега за Мит Ромни в самата президентска надпревара.

Предимството на Мадрид е, че стотици милиони закоравели комарджии са на няколко часа път със самолет. Диктаторът Франсиско Франко замисляше нещо подобно през 60-те години на 20-и век, когато използваше подкрепяния от държавата туризъм, за да „дефибрилира“ летаргичната испанска икономика. Един от резултатите бе бързото развитие.

Друг резултат обаче бяха балоните в строителния сектор. И за разлика от Коста дел Сол, порокът може да се продава от всекиго, навсякъде. Когато това стане очевидно, Мадрид няма да е направил много повече от това да помогне на глезена американска корпорация да разпространява неравенство и беди.

БТА

* Кристофър Колдуел е старши редактор в американското неоконсервативно списание „Уикли стандард“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.