Близкоизточни амбиции: Турция и Египет се стремят към съюз

Асошиейтед прес

Ликът на османски султан, който гледа намръщено от билборд към задръстването на една от улиците в египетската столица, скръстил ръце на гърдите, с украсена с перо чалма и златни еполети, е в контраст с натовареното движение долу. Плакатът за турски филм за падането на Константинопол през 1453 г. припомня ранните бойни подвизи на империя, разпростряла в крайна сметка властта си в Близкия изток и извън него.

Египет, подобно на Турция, има своята велика история, отразена в пирамидите и другите паметници, останали от древните му жители, и в националната му гордост, характерна за арабския свят.

Потомците на някогашните султани и фараони също имат амбицията страните им да играят много важна роля. Всеки иска да бъде лицето на Близкия изток. Но те не могат да се справят сами, затова Турция и Египет сега говорят за сътрудничество. В някои отношения това е странна двойка.

Турция е сравнително стабилна и процъфтяваща, въпреки че в някои области външнополитическите й инициативи търпят неуспех и това я принуждава да понамали амбициите си да бъде посредник в близкоизточните спорове.

Египет, който е страната с най-голямо население в арабския свят, си има вътрешни проблеми. Анализатори смятат, че ще трябва да минат поне няколко години, преди Кайро да може да играе значителна роля в регион, който преминава от една криза в друга, разделен по почти всички въпроси – от религията до модерността.

Техният съюз може да проработи, ако Египет приеме умереното верую на Турция за реформи и прагматизъм заедно с връзките й със Запада и пиетета към исляма. А тогава, когато Египет придобие повече увереност, двете държави може да се започнат да се борят за влияние.

В понеделник Турция показа в Кайро своята инициативност (в този случай – и дълбоките си джобове). Турският външен министър Ахмет Давутоглу каза, че правителството му ще даде 2 милиарда долара помощ на Египет, за да „увеличи доверието“ в неговата икономика, страдаща от намаляване на производителността, спад в туризма, стачки и протести, откакто миналата година авторитарният лидер Хосни Мубарак беше свален от власт с въстание.

„Египет е плодородна земя, където са възникнали велики цивилизации. В бъдеще ще станем свидетели на възхода на Египет. С Египет и с участието на други държави ще изградим нов Близък изток“, каза Давутоглу.

И двете страни искат сирийският президент Башар Асад да се оттегли, а неговият съюзник Иран да не се намесва в гражданската война в Сирия. В Близкия изток обаче дипломацията и компромисът изглежда винаги са в опасност.

Израел обмисля военен удар срещу ядрените съоръжения на Иран, страхувайки се, че врагът му иска да създаде бомба. Гражданската война в Сирия прилича на конфликт с подставени лица, придобиващ характера на вражда между отделни фракции. Насилието заради филма, създаден в САЩ и обиждащ пророка Мохамед, изважда на преден план старо напрежение между западния и ислямския начин на мислене.

Турция, която е член на НАТО и има преобладаващо мюсюлманско (но не арабско) население, е давана за пример за демокрация в регион, обхванат от народни бунтове.

Но твърдата й и безкомпромисна външна политика помрачава донякъде този ореол. Турция се раздели с някогашния си съюзник Израел и влезе в спор с традиционния съперник Иран. Тя не се разбира добре с предвожданото от шиити правителство в Ирак, приюти неговия сунитски вицепрезидент, въпреки че багдадски съд го осъди на смърт за ръководене на отряди на смъртта.

Обръщането към Египет предлага добре дошло облекчение, макар че изграждането на по-близък съюз с друга голяма държава с преобладаващо сунитско мюсюлманско население би могло да подхрани подозренията, че разделението между сунити и шиити в Близкия изток се задълбочава.

Турция не е съвсем регионална сила и има свои вътрешни предизвикателства като кюрдските бунтовници, отбеляза главният редактор на базирания в Турция уебсайт за регионални въпроси „Калем джърнъл“ Арда Бату.

Турция е в положение, в което „има определено влияние в региона и има силата да повлияе на решаването на някои въпроси – не сама, а чрез съюзи“, писа Бату в имейл до Асошиейтед прес. По повод обтегнатите отношения с някои съседи той каза: „Турция не може да си позволи лукса да има толкова много врагове.“

Ислямисткият президент на Египет Мохамед Морси се стреми да затвърди водачеството на Кайро в Близкия изток, като осъжда сирийския режим. Но неговото правителство е затрупано с вътрешни проблеми, включително сигурността, безработицата, лошата инфраструктура и разделенията между ислямисти и секуларисти.

Специалистът по Египет от базираната в Ню Йорк фондация „Сенчъри“ Майкъл Хана каза, че ще трябва да мине известно време, докато Египет стане „наистина ангажиран играч“ в региона – и то само ако страната стане единна и икономиката й се съживи.

Според Хана „сред мнозина в арабския свят има известно желание да видят Египет отново на полагащото му се място“ на лидер. Гордостта на Египет произтича донякъде от древното му минало, панарабската идеология от времето на президента Гамал Абдел Насър преди половин век, която в крайна сметка не постигна желания резултат, и множеството филми, литература и други културни стоки за износ.

Освен това се повдига въпросът до каква степен религията би трябвало да играе обществена роля. Схващането на Турция за религиозност и светски идеали, което продължава да предизвиква вътрешно разделение, не винаги е било приемано добре в региона. Новото правителство на Египет е доминирано от организацията „Мюсюлмански братя“, която настоява страната да има „ислямска идентичност“.

Морси може да бъде в по-добри позиции, ако Египет и Турция се съревновават като миротворци в израелско-палестинския конфликт, каза Нора Фишер Онар, която преподава международни отношения в университета „Бахчешехир“ в Истанбул, Турция.

В анализ тя писа: „Той (Морси) има предимството на местен човек, тъй като е арабин в регион, където мнозина още не са се отърсили от спомена за османското владичество.“

БТА