ЦРУ вади кирливи ризи от миналото, но мълчи за тайните затвори
ЦРУ беше приветствано за публичното огласяване на доклад и разсекретяването на документи за нелегалната си работа от 50-те до 70-години на миналия век. За сметка на това обаче то пази мълчание за спорните си действия днес, особено за тайните затвори, в които държи лица, заподозрени в тероризъм.
„За първи път откакто през 1998 година бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет се отказа от дадените през 90-те години обещания за по-голяма прозрачност, разузнавателната агенция разсекретява доброволно документи с будеща полемика класифицирана информация,“ радва се Томас Блантън, директорът на изследователския институт Архив за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“. Все пак, за да отговори на искането за разсекретяване от института, на ЦРУ бяха необходими 15 години, а част от доклада все още е цензурирана по причини, свързани със сигурността (както изтъкна разузнавателното управление).
Разсекретените материали описват планове за убийство на чуждестранни държавници, сред които кубинският лидер Фидел Кастро; подслушването на американски журналисти; следене на изявени противници на войната във Виетнам и прочие незаконни дейности, при положение, че законът забранява на ЦРУ да действа на американска територия и да организира политически убийства.
Днес разузнавателното управление е променено и действа „в съответствие със закона“, заявява директорът му Майкъл Хейдън в послание до служителите си, цитирано в американския печат. Твърдението обаче се посреща скептично от Дейвид Барет, преподавател в университета „Виланова“ в Пенсилвания и автор на книга за ЦРУ. „Не ни е известно всичко, което се случва днес, но изглежда вече има достатъчно доказателства, които ни дават право да кажем, че и днес нещата не са по-различни“, казва Барет, цитиран от в. „Ню Йорк таймс“.
ЦРУ пази дълбоко мълчание за най-спорните си днешни дейности в рамките на борбата с тероризма. От 2002 година управлението държи в тайни затвори в чужбина близо 100 души, заподозрени в тероризъм, и е обвинявано, че използва мъчения.
В началото на юни специалният пратеник на Съвета на Европа Дик Марти публикува втория си доклад за тайните затвори, в който обвинява Румъния и Полша, че между 2003 и 2005 година са дали възможност на тяхна територия да съществуват центрове за задържане на ЦРУ. Докладът предоставя и подробности за малтретиране и изтезаване на затворници: оглушителна музика, задушлив или леденостуден въздух, държане на затворниците голи в продължение на седмици.
Американският печат писа пръв за съществуването на тайни затвори на ЦРУ през 2005 година. Президентът Джордж Буш призна факта през септември 2006 година, но администрацията му заяви, че след прехвърлянето през септември в Гуантанамо (Куба) на 14 души, предполагаеми важни членове на Ал Каида, ЦРУ вече не държи затворници. Това твърдение се посреща скептично от правозащитните организации, които нямат сведения за съдбата на близо 40 души, вероятно задържани от ЦРУ, чиято съдба не е известна.
Други разкрития за действията на американските тайни служби след 11 септември също оставят усещането, че от 70-те години нещата не са се променили особено. Агенцията за национална сигурност, натоварена с електронното разузнаване, е обвинявана, че е следила съобщенията между САЩ и чужбина, без да има законови пълномощия. Спорната програма на Пентагона за електронно разузнаване напомня следенето на борците срещу войната във Виетнам. Лансирана през 2003 година, тази програма вероятно е събирала сведения за противниците на войната в Ирак.