Чудото Индонезия става седма икономика в света

Ричард Добс, Фрейзър Томпсън, Арийф Бъдиман

Изригване на вулкан в Индонезия. Снимка: ЕПА/БТА

Този удивителен архипелаг е на път да се превърне в седмата икономика в света.

Когато повечето хора мислят за Индонезия днес, те се сещат за плажовете, храмовете или прословутите със своята пренаселеност градове. Тази страна с население 240 милиона души обаче има много по-модерна, диверсифицирана и динамична икономика, отколкото мнозина чуждестранни инвеститори и компании допускат. За да извлекат полза от огромния потенциал на Индонезия, те ще трябва да променят начина, по който мислят за най-многолюдната мюсюлманска държава в света. Развенчаването на тези пет мита е добро начало.

„Индонезийската икономика е нестабилна.“

Едва ли. Далеч от това да бъде определена като нестабилна, индонезийската икономика расте устойчиво през последните 10 години с впечатляващи темпове от 4 до 6 % и показва по-голямо постоянство от тези на Бразилия, Русия, Индия, Китай или която и да било развита държава. Държавният дълг на Индонезия намаля със 70 % само за едно десетилетие и сега е на по-ниско равнище от тези на 85 % от развитите икономики. Инфлацията, която надхвърляше 20 % преди 10 години, в момента е 8 %. Управлението на индонезийската икономика като цяло също показва забележително подобрение. Световният икономически форум постави през тази година Индонезия на 25-о място по макроикономическа стабилност от общо 139 страни – огромен напредък в сравнение с 89-о място през 2007 година. За сравнение Бразилия е на 62-о място, а Индия – на 99-о.

„Извън Джакарта не се случва почти нищо“

Това вече не е така. На обширната столица на Индонезия се пада дял от една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Доминацията на Джакарта обаче отслабва. Много градове от „средна категория“ като Бандунг и Медан растат по-бързо от столицата и ще стават все по-важни „горещи точки“ за инвеститорите и компаниите, които търсят възможности. Урбанизацията набира скорост и се превръща във все по-важен стимул за икономическия растеж в Индонезия. До 2030 г. над 70 % от населението на страната вероятно ще живее в градовете, при малко повече от половината сега. Градовете с между два и пет милиона жители растат най-бързо и на тях през 2030 г. може да се падат 27 % от БВП. Към тази година около 90 % от най-бързо растящите градове ще бъдат извън остров Ява, където се намира Джакарта.

„Индонезия е нищо без своите природни ресурси.“

Не и ако се вгледате внимателно. Няма съмнение, че Индонезия е необикновено богата на природни ресурси. Тя е най-големият производител и износител на палмово масло в света, вторият най-голям износител на въглища и вторият най-голям производител на какао и калай. Според правителството страната притежава съответно четвъртите и седмите по големина залежи на никел и боксит в света. Индонезия има най-големите геотермални ресурси на планетата. И, да, тя има големи находища на суров петрол и природен газ. На мините, петрола и газа обаче се пада дял от едва 11 % от номиналния БВП – колкото и в Русия. В действителност Индонезия е нетен вносител на петрол от 2004 година. Може да се окаже огромна изненада за много наблюдатели, че половината от националния БВП се пада на услугите, търговията на дребно и телекомуникациите. Индонезия вече е на четвърто място в света по използване на Facebook – обещаваща основа за развитието на търговията в интернет.

„Индонезия е типичен азиатски тигър.“

Грешка. Износът не е двигател на индонезийската икономика – нещо, което е характерна черта на повечето азиатски тигри. На експорта се пада дял само от 35 % от БВП, а като изключим суровините – едва от 16 %. Както показва доминацията на сектора на услугите, движещата сила на националната икономика е вътрешното потребление. И при условие че населението нараства с 5-6 процента годишно, 90 милиона души може да се влеят в „потребителската класа“ (хората, които печелят по повече от 10 долара на ден, и разполагат с достатъчно пари, за да ги изразходват по свое усмотрение, а не само за стоки от първа необходимост и услуги) в Индонезия до 2030 година.

Потребителската база в страната нараства по-бързо в сравнение с която и да било друга държава с изключение на Индия и Китай. Повишаващото се потребление ще укрепи вътрешния пазар, което ще увеличи икономическия растеж в дългосрочен план. Това че вътрешното потребление вече е основен двигател на икономическия растеж, предпази Индонезия от трусовете на азиатската финансова криза и неотдавнашната световна рецесия.

„Нарастването на населението е в основата на икономическия възход на Индонезия.“

И да, и не. Индонезия наистина има младо и увеличаващо се население, което може да достигне 280 милиона души до 2030 г. при 240 милиона днес. И демографията вероятно ще поддържа икономическия растеж известно време, като на нея ще се пада 2,4 % от увеличението на БВП до 2030 година. Не хората обаче са най-мощният двигател на икономическия растеж на Индонезия, а производителността. През последните 20 години на нарасналата производителност на труда се падат над 60 % от икономическия растеж, като с най-голям принос са търговията на едро и на дребно, производството на транспортна техника и на апаратура, транспортът и телекомуникациите. И противно на масовото схващане, че производителността нараства за сметка на заетостта, и двете са се увеличили заедно в Индонезия през 35 от последните 51 години.

За да изпълни амбициозната цел на правителството да регистрира икономически растеж от 7 % годишно, страната трябва да се представя още по-добре, отколкото досега. Необходимо е производителността да нараства с 60 % повече от нивото, регистрирано от 2000 година. Това е истинско предизвикателство, но е постижима цел. Ако Индонезия увеличи производителността и отстрани бариерите пред растежа в три ключови сектора – потребителските услуги, селското стопанство и природните ресурси – и повиши квалификацията на работната ръка, то тя може да ускори своя икономически растеж и да предложи до 2030 г. на чуждестранните инвеститори пазарни възможности, изчислени на 1,8 трилиона долара.

Индонезия е на изключително важен кръстопът. Нейната икономика се представи през последното десетилетие по-впечатляващо, отколкото мнозина чужденци, а и индонезийци, мислят. Само че, за да надгради над постигнатото равнище, страната ще се нуждае от революция на производителността в ключовите сектори на икономиката. Днес икономиката на архипелага е на 16-о място в света, но ако използва пълния си потенциал, тя може да се изкачи до седмото място до 2030 година. Тогава Индонезия би засенчила Германия и Великобритания – две членки на Г-7 – групата на водещите икономики в света.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.