Реформите в Индия: Алилуя, Сингх!

в. Файненшъл таймс Дойчланд

Индийската междуконтинентална ракета Агни-5. Снимка: ейжадифенс

Еврото е разклатено, големи части от еврозоната са в рецесия. В тези времена на несигурност за редица представители на бизнеса Китай изглежда единствената сигурна постоянна величина в световната икономика. Забавянето на икономическия растеж на Китай през последните месеци обаче показа, колко опасно силна е станала зависимостта на западните, включително на германските компании.

Предизвикателствата в Китай са огромни и в дългосрочен план. Германски компании уместно са съветвани да засилят диверсификацията на пазарите си в Далечния изток и да не залагат всичко на китайската карта. За изпълнението на тази препоръка неотдавна бе положена важна основа – обявяваните мега-реформи в Индия.

Досега за бизнеса Индия не беше истинска алтернатива на Китай. Западняците могат да разкажат много забавни истории от Индия; бизнесът в страната не е лесен. Инфраструктурата е плачевна, което красноречиво се доказа от гигантския срив на електроподаването преди няколко седмици. Чуждестранните инвеститори са ужасени от огромния брой регулации, а пък в някои сектори достъпът им до индийския пазар направо е блокиран от закона.

До края на миналата седмица почти нямаше изгледи ситуацията да се подобрява. Реформаторските усилия на правителството на Манмохан Сингх непрекъснато зацикляха в началната точка. Например, опитът да се промени коренно търговията на дребно. Правителството бързо се огъна след мащабни протести в и пред парламента, водени, въпреки всички очаквания, от най-важния му коалиционен партньор г-жа Мамта Банерджи. Настъпи затишие, а списание „Тайм“ определи Сингх като „неудачник“.

Точно Сингх. Икономистът, който като министър на финансите през 1991 година стана „бащата“ на най-важните икономически реформи в Индия за близкото минало. Тогава Сингх беше човекът, който отвори индийската икономика и по този начин само няколко години след китайското пробуждане се погрижи Индия да не изостава твърде много от големия си съсед. И сега като премиер Сингх трябва да проиграе тези усилия и да се превърне в символ на застоя? Изглежда той не иска да ограничи полето си на действие. Почти 80-годишният премиер вече няма какво да губи – освен репутацията, с която ще влезе в учебниците по история.

Точно това дава надежда, че намеренията на Делхи са сериозни. И този път има опасност от огромни протести и съпротива в управляващата коалиция, но сега множество наблюдатели са убедени, че правителството запазва твърдата си решимост.

Според анализаторите Соня Ганди, която като лидер на управляващата партия Индийски национален конгрес е истинската сила зад Сингх, е претеглила рисковете от очакваната буря от протести и е дала „зелена светлина“ на реформите. Приоритетът на Ганди е борбата с бедността, а икономистът Сингх изглежда й е обяснил, че това не може да се постигне без растеж на икономиката.

Динамиката на индийския растеж действително се забави силно и сега темпът е едва близо 5 %, след като до преди две години бе близо 11 %. Инвеститорите все повече заобикалят Индия и засега Китай изглежда много по-атрактивен, поне за германските компании. През второто тримесечие на годината преките чуждестранни инвестиции са се понижили с близо 70 %, а рейтинговите агенции заплашват да понижат кредитния рейтинг на страната до равнище „junk“ (кредити с висок риск).

Обявените в рамките на 24 часа мащабни реформи сега могат да оправят нещата. Субсидиите трябва да бъдат намалени, търговията и авиацията да се отворят за чуждестранни инвеститори, а някои държавни компании да бъдат приватизирани. Безспорно ще бъде трудно да се наложат всички тези промени, както вече се вижда от протестите и стачните призиви на някои опозиционни партии. Ако обаче правителството успее, то би дало силен сигнал, че времето на популисткото затишие вече е свършило.

Само че, за да може Индия да стане истинска алтернатива на Китай за инвеститорите, са нужни още много неща. Сингх иска бързо да постигне по-голяма прозрачност и правна сигурност за инвестициите от чужбина, например при предоставянето на земи за разработване, както и при управлението на мини.

Наложителна е и реформа на пазара на труда, където строгата регулация пречи на назначенията. За разлика от европейските страни тук изходното положение е съвсем различно: 90 % от индийците работят без официално назначаване на длъжност, така че законовата защита и без това не обхваща по-голямата част от населението. Нужна е реформа, чрез която за компаниите да стане по-атрактивно да наемат работници по официални трудови правоотношения.

Необходимо е и внимателно отваряне на финансовия сектор за чуждестранни капиталовложители, за да се ускорят инфраструкторните инвестиции, включително и с помощта на чуждестранния капитал. Това е и най-слабото звено в сравнение с Китай – състоянието на улиците, железниците, пристанищата, енергийната мрежа.

През изминалите месеци протестите срещу продажността на администрацията стигнаха и до улиците, с мащабни гладни стачки, които привлякоха засилено внимание. Ако премиерът продължи решително напред, то той може да си върне някои от избирателите, които загуби с други мерки за реформи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.