В десетката: Плач на чужд гроб
Защо оплакваме гърците и испанците, а себе си подминаваме…
Тези дни в Европа ври и кипи – стачки, палежи на коли, бунтове… Ами, криза…Само у нас всичко е кротко и тихо – у нас тема номер едно е някакъв си Брадър, някакъв си син на възрастен политик и тем подобни…
Попадам на пост на интелигентна жена, с която имаме близки усещания за нашата съвременност, тя живее и работи в Гърция,зачетох се,споделя жената как става все по-гежко в Гърция… Нейни приятелки от Испания също споделят, че и там е тежко…
Обаче никъде и никой не казва, че най-тежко е в …България. Може би защото те вече са отписали страната си като евентуален техен работодател. Но и така да е… Какъв е този плач? На какво ви прилича?
Ето и моето мнение, което драснах на тази българка в Гърция. То така и не „тръгна“ по технически причини, затова го публикувам тук.
Знаеш ли, Краси, това ми прилича на плач над чужд гроб. Оставете ги гърците и испанците, те ще се оправят, ами ние, българите, ще се оправим ли някога?
Виж само и ти как разсъждаваш – много българи си заминаха от Гърция и тръгнаха да търсят работа по света…
Добре, защо не търсят работа в България? Нали правителството и президентът казват, че у нас е много хубаво вече?
И сигурно е хубаво – щом народът кротува, хили се безпаметно, да не кажа друга дума, и се подиграва на гърците и испанците, че били зле…А той…Той налита на талази и в Париж, и в Германия, и в…
Обаче пак казва – а, в България е супер…
Какво е това?
Чиста проба мазохизъм! Зараза,която няма лечение!
Вчера една жена ми писа – аз съм щастлива майка и българка в България…Пенсионерка…И била суперщастлива…Сбъркана работа, непоправимо сбъркана…Значи получава 130 лева и била…щастлива…Е, това вече е…Защото била родена в България и за нея тук било най-хубаво, каквото и да е, както и да се отнасят с нея…Робска психика, робска, никъде несрещана по света…
И това умение да плачем на чужд гроб – с глас, от сърце…
А за нас самите кой да плаче?