Румънският премиер под обстрел

Ройтерс

След четири месеца на власт и неуспешен опит за отстраняване на президента румънският премиер Виктор Понта е под обстрел и в страната, и в чужбина, а неговата коалиция е под напрежение преди изборите през декември, когато победата й вече съвсем не изглежда сигурна.

Левият социалдемократ Понта изглеждаше, че има всичко, когато стана най-младият премиер в Европейския съюз през май, а неговият съюз с либералите се радваше на здраво парламентарно мнозинство и над 60 процента подкрепа в социологическите проучвания.

Сега човекът, който се предполагаше, че представлява смяна на гвардията за своята партия, която е наследник на комунистите на покойния диктатор Николае Чаушеску, е под напрежение.

Вместо да се заеме с решаването на многото проблеми на втората по бедност страна в ЕС, мандатът на Понта досега е доминиран от опита на партията му да свали президента Траян Бъсеску, което предизвика конфликт със съдебната власт, безпокойство в Брюксел и несигурност сред инвеститорите във връзка със споразумението на страната с Международния валутен фонд (МВФ).

„Управляващите партии изглеждаха сякаш искат да си осигурят всички лостове на властта, без да спазват демократичните принципи, и силно негативната реакция от страна на западните държави разтърси доверието в тях“, казва Серджу Мишкою, анализатор в политическия мозъчен тръст CESPRI.

Пет години след присъединяването към ЕС Румъния е постигнала малък напредък под серията от кратко просъществували правителства в реформирането на доминираната от държавата икономика и борбата с широко разпространената корупция. Основни проблеми, които мнозинството от страните от ЕС са преодолели преди десетилетия, като осигуряването на водоснабдяване за всички граждани, остават нерешени.

Вместо това много румънци се чувстват маргинализирани в рамките на ЕС. Брюксел наблюдава как страната спазва върховенството на закона и действията й срещу корупцията, а Румъния все още остава изключена от Шенгенската зона.

„Надяваме се, че след изборите през декември политическият хаос ще свърши и властите ще се фокусират повече върху подобряването на икономическата ситуация на страната“, казва Гжегож Кониечни, директор на Фонд „Собственост“, фонд от 3,4 милиарда евро, който притежава акции в десетки румънски компании.

ИКОНОМИИ И ВРЪЗКАРСТВО

Понта, бивш прокурор и автомобилен пилот любител, който навърши 40 години миналата седмица, спечели властта след парламентарен вот на недоверие, който свали предишния десноцентристки премиер само след три месеца на този пост.

Неговият Социал-либерален съюз (СЛС), крехък алианс на социалдемократи и либерали, се възползва от недоволството от мерките за икономии и връзкарството, за да отстрани старото, близко до Бъсеску правителство. А след това насочи поглед към самия президент.

Новото правителство издаде над 40 извънредни постановления през първите два месеца, позволяващи му да заобиколи парламента и ограничаващи правомощията на Конституционния съд.

Понта обвини Бъсеску, бивш капитан на петролен танкер, че блокира политиката на правителството и си затваря очите за корупцията. СЛС използва парламентарното си мнозинство, за да суспендира десноцентристкия президент, и свика референдум през юли за импийчмънта му.

88 процента от гласувалите подкрепиха импийчмънта на Бъсеску, но избирателната активност беше само 46 процента. Конституционният съд, който беше постановил, че е необходимо да гласуват най-малко половината от електората, отхвърли резултата и президентът се върна на поста си.

На фона на засилващото се напрежение между правителството и съдебната система базираният в Страсбург Съвет на Европа заяви, че Конституционният съд е поискал помощ, за да бъде защитена неговата независимост от политическия натиск. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също изрази дълбокото си безпокойство пред Понта във връзка с твърдения, че върху съдиите се оказва натиск.

След връщането на Бъсеску на поста му Понта се опита да обрисува инцидентите като страничен ефект от диспутите във вътрешната политика.

„Не харесвам тези, които идват да се оплакват в Брюксел или Страбург, надявайки се, че това ще им помогне вкъщи, но от друга страна не мисля, че трябва да водим битки с Европейската комисия заради нашите вътрешни войни“, каза той.

Понта пренебрегна възможността за нов опит за отстраняване на президента засега: „Не мисля, че можем да вземем такова решение сега и да поемем такъв риск за страната. Румъния трябва да избягва криза с подобна дълбочина в бъдеще“, добави той.

ЗАГУБЕНО ДОВЕРИЕ

Споровете с Бъсеску и съда навредиха на международното доверие в Понта. „Каква е гаранцията, че няма да се случи отново?“, казва дипломат от ЕС. „Възстановяването на загубеното доверие на международните партньори няма да бъде нито лесно, нито бързо“.

Вълненията също така повдигнаха съмнения сред инвеститорите във връзка с това колко стриктно Румъния ще се придържа към реформите, изисквани в рамките на споразумението за помощ в размер на 5 милиарда евро с МВФ, и сега страната трябва да си върне и тяхното доверие.

Разходите за застраховането на румънския дълг срещу дефолт стремително нараснаха, а леята спадна до рекордно ниски нива през лятото.

Правителството като цяло се придържаше към основните цели на споразумението за периода 2011-2013 г., като намали бюджетния дефицит, но Румъния за пореден път не успя да използва еврофондовете напълно, да приватизира и реформира загиващите си държавни компании или да ревизира остарялото си енергийно производство.

Президентският диспут има и друга особеност. Скоро след идването на власт Понта беше обвинен в плагиатство на тезата, с която получи докторска степен по право.

Понта обвини Бъсеску, че е изфабрикувал обвиненията, но истинската кавга избухна, когато бившият премиер Адриан Нъстасе, политически съюзник, който напътствал спорния докторат на Понта, беше осъден за затвор за корупция. Нъстасе се опита да се самоубие и Понта отново обвини президента, твърдейки, че той контролира съдилищата и е дирижирал осъждането му.

Случаят на Нъстасе беше закъснял сигнал, че Букурещ най-накрая започва да гледа сериозно на корупцията, а антикорупционните експерти казват, че това може да е предизвикало бързането на Понта да отстрани Бъсеску. Президентът има последната дума при назначаването на съдии и прокурори.

При условие че 19 членове на парламента от съюза на Понта и няколко от опозицията са обект на разследване, и двете страни искат да задържат своите хора извън затвора, а същевременно ЕС наблюдава назначаването на нов главен прокурор и началник на антикорупционната агенция.

Цялата тази буря също така подкопава и малкото вяра, която румънците все още имат в политическата класа.

„Проблемът е, че политиците поставят своето благополучие преди това на страната. Това е нещо, което трябва да се промени“, казва Мадалин Теодорою, 26-годишен млад архитект.

ПОКАЗВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕ

СЛС, сформиран миналата година, все още би могъл да спечели категорично мнозинство в парламента през декември. Но неуспешният опит за отстраняване на Бъсеску засегна популярността му, която сондажите сега определят на малко над 50 процента, и СЛС показва напрежение.

„Този алианс беше създаден така че всеки да спечели, а в момента те започват да губят“, казва Адриан Басараба, преподавател по политология в Университета в Тимишоара.

Разширява се пропастта между социалдемократите на Понта и по-малката Национално-либерална партия (НЛП), ръководена от по-възрастния и склонен към гафове Крин Антонеску. Понта предупреди членовете на партията си да запазят мненията си за себе си, защото иначе рискуват да бъдат изключени от изборната надпревара.

„Заедно с НЛП ние не сполучихме, така че това се смята за обща несполука, въпреки че Крин Антонеску е възприеман като основен виновник“, заяви високопоставен социалдемократ.

Бъсеску ще номинира премиера след изборите и ако СЛС не успее да събере мнозинство, той може да поиска от своя консервативен съюзник да сформира коалиция. Дори ако СЛС постигне явна победа, Бъсеску има предишен опит в разделянето на съюзи, а освен това той заяви, че никога няма да назначи Понта отново.

„Ние всички сме наясно, че в навечерието на изборите трябва да бъдем заедно, независимо дали искаме или не“, заяви член на парламента от СЛС.

БТА