Регионалните амбиции на Турция я отдалечават от Европа
Ройтерс
От поема изцяло в духа на ислямската традиция до избора на гости от Близкия изток, турският авторитарен министър-председател не остави съмнение на конгреса на неговата партия в каква посока се обръща страната.
Бившите османски територии и световните мюсюлмански столици бяха фокусът на продължителното приветствие на Реджеп Тайип Ердоган и докато съюзници от Бразилия до Япония бяха споменати за кратко, Европейският съюз – най-големият търговски партньор на Турция, забележимо отсъстваше.
„Неговата реч беше много религиозно ориентирана с голямо изтъкване на ислямския свят. Не бе споменат Европейският съюз, не бе споменат Атлантическият съюз“, заяви Соли Йозел, известен турски учен и коментатор, във връзка с речта на Ердоган, продължила два часа и половина.
Афиширан като най-голямата промяна в неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), откакто пое властта преди десетилетие, събитието в неделя трябваше да представи манифеста на партията и вероятната политическа посока на Турция за следващото десетилетие.
Конгресът не разсея опасенията за увеличаващия се авторитаризъм на Ердоган. Шест вестника, смятани за критични към правителството, получиха забрана да отразяват конференцията.
„След като тези медии са непочтителни към нас, като хвърлят лъжи и обиди към нас всеки ден, нашият отговор е да ги поставим на място“, заяви Ердоган пред членове на ПСР на парламентарна среща във вторник, защитавайки решението.
Десетгодишното управление на Ердоган доведе до близо трикратно увеличение на дохода на глава от населението и постави отново Турция в позицията на регионална сила, а западните държави виждат в нейната смесица от политическа стабилност и ислямска култура потенциален модел в размирния регион.
Но опозиционни политици, учени и журналисти са сред стотиците хора в затвора в очакване на присъди за заговори за сваляне на правителството. Над 300 военни получиха дълги години затвор миналия месец по обвинения, че са планирали да свалят Ердоган преди почти 10 години.
„Докато Турция все повече се отчуждава от Европа, либералните и демократичните сили и инстинкти в ПСР …постепенно отвориха път на все по-нарастващите авторитарни тенденции“, посочи Сванте Корнел в статия, публикувана от базирания в Брюксел Център за европейски изследвания – мозъчен тръст, създаден от Европейската народна партия.
Стремежът на Турция за присъединяване към ЕС бе доминираща тема на предишни срещи на партията. Турция започна преговори по присъединяване към ЕС през 2005 г., но е затворила само една от 35 преговорни глави.
Тази година имаше подчертан контраст.
Ердоган започна речта си, цитирайки последния стих от поема на Сезаи Каракоч, известен турски поет, който смесва ислямски консерватизъм с европейска и османска чувствителност. Някои хора сред публиката се разплакаха, когато думите бяха прочетени.
Вестник „Тараф“ определи речта на Ердоган, която бе произнесена пред публика, включваща египетския президент Мохамед Морси и лидера на Хамас Халед Мешаал, който получи най-силните аплодисменти на крака, като „турско-ислямски манифест“.
„Профилът на гостите повече или по-малко показа към какъв тип международна публика се е насочил Ердоган и пред каква играе“, заяви пред Ройтерс коментаторът от в. „Миллиет“ Семих Идиз.
„Имаме премиер, който по общо мнение очертава визията на своята партия за следващите 11 години, и той не спомена ЕС дори веднъж“.
Преговорите на Турция за присъединяване към ЕС са почти прекъснали през последните години, блокирани от трудния спор за разделения остров Кипър и съпротивата на някои от основните членки на ЕС.
Всички без 13 глави в преговорите са блокирани и Европейската комисия казва, че Турция още не е изпълнила необходимите стандарти за човешките права и свободата на изразяване.
Турският министър за ЕС Егемен Багъш заяви, че Ердоган преднамерено е избрал да не говори за Европа. „Премиерът избра да не използва думите Европейски съюз твърде много и това трябва да бъде послание за тесногръдите политици в Европа“, заяви Багъш пред Ройтерс.
„Надявам се, че този конгрес и решителността на турския народ ще бъдат сигнал за ръководството на Европа, че Европа се нуждае от Турция колкото и Турция се нуждае от Европа, ако не и повече“.
Някъде накрая в манифеста от 70 страници, Партията на справедливостта и развитието потвърждава своята цел за пълноправно членство в ЕС, но призовава европейските лидери да „ускорят“ преговорите.
Конгресът в неделя трябваше да маркира обновяването на партията, която спечели три поредни големи изборни победи от 2002 г. под ръководството на Ердоган, преизбран за партиен лидер за последен път.
Нуман Куртулмуш, лидер на бившата ислямска партия Гласът на народа, и Сюлейман Сойлу, някогашен лидер на консервативната Демократическа партия, получиха постове в административният орган на ПСР – още един сигнал, че се търси подкрепа от конкурентни десноцентристки партии.
Възходът на ПСР сложи край на историята на крехки коалиционни правителства, прекъсвани от военни преврати, но има липса на сигурност за това кой ще наследи Ердоган като ръководител на партията и разцепленията започват да се проявяват.
Обществена тайна е че Ердоган иска да се кандидатира за новата президентска позиция с изпълнителни правомощия на изборите през 2014 г., макар че анкета от миналия месец показа, че турците предпочитат Абдуллах Гюл да бъде техният следващ президент.
Гюл критикува Ердоган в понеделник във връзка с членовете на парламента, които са задържани по процеси за конспирация, като заяви на откриването на парламентарната година, че депутатите в такова положение трябва да бъдат оставени да работят до издаването на окончателна присъда.
Ердоган бързо отхвърли забележката. „Не искам да влизам в спор с нашия президент. Очевидно не споделяме едно и също мнение“, заяви той пред журналисти.
„Това не са хора, които са спечелили статут на депутат като са работили на терен. Те са били вътре (в затвора) по това време“, каза Ердоган във връзка с групата опозиционни депутати, обвинени в участие в заговори за сваляне на правителството.
Основната опозиционна Народнорепубликанска партия се мъчи да бъде някаква ефективна опозиция на ПСР в парламента или на улицата. Някои наблюдатели твърдят, че единствената реална заплаха за партията може да дойде когато Ердоган напусне властта.
„Ердоган иска да стане президент като Путин, той иска да ръководи страната до края и иска страната да осъществи неговата визия за Турция като световна сила“, заяви Дженгиз Актар, професор в истанбулския университет Бахчешехир.
„Той мисли, че е направил достатъчно за страната и страната има достатъчно от гледна точка на обществена свобода. Той среща трудности в разбирането защо хората продължават да искат още“.
БТА