Могат ли да ти хакнат мобилния телефон?
Отговорът е да, макар и трудно. Хората обаче все повече започнаха да си задават подобни въориси, особено след станалата популярна в САЩ история на Хедър Куйкендал от Такома, Вашингтон. Тя разказва как някой е успял да хакне мобилния и телефон и по този начин да я шпионира. Въпросният злосторник можел да включва и изключва телефона, когато си поиска, да прави снимки, дори да включва микрофона и по този начин да използва джиесема като подслушвателно устройство.
Днес мобилните телефони са натъпкани с толкова много лична информация и имат толкова нови технически възможности, че хакването им се е превърнало в „свети граал“ за компютърните престъпници. През 2005 г. беше хакнат телефонът на Парис Хилтън и списъкът и с контактни – откраднат. В продължение на седмици приятелите и от Холивуд бяха заливани от фалшиви обаждания.
Днес телефоните предлагат дори повече възможности. Много от тях има GPS чипове, които позволяват на телефонните компании, а вероятно и на хакерите да определят точната локация на използващия телефона. А ако си представим, че компютърните престъпници измислят и как да хакват новите смарт телефони, можем само да си представим хаоса, който ще настъпи.
Със сигурност хакерите правят опити. От години се разработват софтуерни инструменти, които превръщат телефоните в устройства за шпиониране. С подобни неща дори се върти търговия. Засега обаче всичко е на доста елементарно ниво. Най-важното е, че се изисква физически достъп до телефона – за да се инсталира шпионската програма.
Реално нуждата от подобен физически достъп сериозно намалява опасността от шпиониране чрез мобилния телефон. Да, идеята анонимен престъпник да подслушва телефона ти по Интернет е страшничка, мисълта бивше гадже да те шпионира чрез телефона не е приятна, но в крайна сметка проблемът не идва от технологията. Ако някой е имал достъп до телефона толкова дълго, че да инсталира софтуер на него, той със същия успех би могъл и физически да прочете всичките ти есемеси.
Но в последно време има и примери за шпионски програми, които могат да бъдат инсталирани на телефона без нужда от физически достъп – например на къси разстояния чрез Bluetooth техннологията.
Освен, че правят опити да инсталират шпионски програми от големи разстояния, хакерите разработват и специални вируси и троянски коне, които да атакуват мобилните телефони. Подобни програми подмамват потребителите да теглят и инсталират шпионски програми на телефоните си, по същият начин, по който работят имейлите с прикачени вируси. Пол Милър, шеф на отдела за сигурност на мобилните устройства към Symantec, казва, че все още няма потвърдени атаки, които да са използвали този метод, а само експерименти.
Друг проблем за хакерите е, че едва 15 процента от притежателите на джиесеми имат „смарт телефони“ с достатъчно усувършенствани операционни системи, които да могат да бъдат ударени от подобна атака, казва Милър. При компютрите няма подобен проблем, там Уиндоус е толкова разпространен, че 95% от всички машини могат да бъдат атакувани по един и същи начин. Но при телефоните има много операционни системи и един вирус не може да се използва, за да зарази масово много устройства.
„Всички вируси в момента могат да се използват едва върху два процента от телефоните“, казва Милър.
От всички тези фактори може да се съди, че атаката сполетяла г-жа Куйкендал от Такома е по-скоро дело на роднина, приятел или съсед.
Но не всички са съгласни с това, че шпионирането чрез телефони от дистанция е малко вероятно. Консултанът по сигурността от Масачузетс Джеймс Аткинсън казва, че някои от мобилните телефони, които ползват операционни системи позволяващи тегленето на нови приложения, могат да бъдат изиграни, така че сами да даунлоудват шпионски програми.
„Трябва единствено да се намери достъп до операционната система,“ казва той.
Аткинсън обаче не знае за доказани случаи, в които подобно нещо да се е случвало. А ако беше често срещана практика, хакерските чатове щяха да са пълни с подобни дискусии.
Това обаче не означава, че някой ден усъвършенстваните телефони, които носим навсякъде няма да станат наистина удобна мишена за шпионските програми. Колкото повече функции има един телефон, толкова повече шансове имат хакерите да се възползват от тях. Така, че потребителите трябва да се отнасят със същото внимание към смарт телефоните си, с което се отнасят към персоналните си компютри. Например никога не трябва да отварят файл или да инсталират програма, чиито произход не знаят.
„Новите телефони са си малки компютри,“ казва Милът. „Искаме да накараме хората да разберат, че трябва да се отнасят с тях като с компютри.“
Най-параночините вероятно биха последвали съвета да махат батерията на телефона си, когато не го изпозлват. Това ще предотврати всички опити той да бъде използван като устройство за шпиониране, но и драстично ще намали ползата от самия телефон. Освен това всеки трябва да си зададе въпроса: „Каква полза има някой да се свърже дистанционно с камерата на твоя телефона и да снима вътрешността на джоба ти?“