Разделят ли се пътищата на Ердоган и Абдулах Гюл?

Турският президент Абдулах Гюл (вляво) и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесиясет

Повече от 11 години след основаването през 2001 г. на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР), Реджеп Тайип Ердоган и Абдулах Гюл изглеждаха като неделима политическа двойка. Някои кардинални различия в мненията им обаче, умело прикривани досега, в последно време се проявиха много ясно.

Само ден след като на Четвъртия конгрес на ПСР премиерът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че иска да служи на народа до 2023 г., президентът Абдулах Гюл насочи вниманието към себе си. В реч на 1 октомври по повод откриването на новата законодателна година във Великото национално събрание на Турция Абдулах Гюл специално засегна проблема с осем депутати, задържани в затвора, без срещу тях да има издадена присъда, по обвинение, че са били част от заговорническа организация срещу правителството на Ердоган. По думите на Гюл депутатите в такова положение трябва да бъдат оставени да работят до издаването на окончателна присъда.

„Всеки депутат, избран по волята на народа, трябва да участва в законодателната дейност на парламента, докато съдът не се произнесе за вината“, заяви Гюл.

Опозицията приветства с бурни ръкопляскания президента. Същевременно обаче Ердоган даде да се разбере, че позицията на Гюл по този проблем се разминава с неговата.

„Не искам да влизам в полемика, но ние не споделяме това мнение. Тези хора не са спечелили статут на депутати, докато са работели на терен. Те си бяха там и по онова време и намерението беше като ги изберат за депутати, да излязат на свобода“, заяви Ердоган.

Всъщност това не е единственото разминаване в мненията на Ердоган и Гюл. Различията в позициите им се откроиха явно и с изказванията, които двамата направиха по кюрдския въпрос.

Премиерът отказва да разговаря с депутатите от прокюрдската Партия за мир и демокрация по кюрдския проблем, обвинявайки ги във връзки с нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК). А Гюл, точно обратното, подчерта, че диалогът с прокюрдските депутати е изключително важен за намиране на решение на кюрдския проблем.

Присъединяването на Турция към Европейския съюз, в което вярват все по-малко турци, е друг важен въпрос за страната, който също насочи вниманието към несъответствието в позициите на двамата турски лидери. Скорошна анкета показа, че броят на турските граждани, които смятат, че страната им ще влезе в ЕС, е намалял от 34,8 на сто до 17 на сто само за година, което до известна степен се обяснява с негативните развития в ЕС и в частност – икономическата криза.

В речта си пред конгреса в Анкара на 30 септември Ердоган въобще не спомена ЕС. По думите на Гюл обаче Турция не трябва да се отдалечава от европейската цел. Той смята, че „икономическата и политическа криза, която изживява ЕС, не биваше да бъде повод за отдалечаване от усилията за демократизиране“ на Турция.

Мандатът на Гюл приключва през 2014 г. С решение на Конституционния съд от юни сегашният държавен глава получи право да се кандидатира за нов мандат на поста. Това е сигнал, че Гюл, макар и да не е обявил намерение за това, може да се включи в надпревара с Ердоган за президентския вот. Самият Ердоган отдавна намекна, че би искал да застане начело на президентската институция, особено ако успее да въведе президентска или полупрезидентска форма на управление в Турция чрез конституционни промени, заменящи сегашната парламентарна система, оглавявана от премиер.

Опонентите му обаче се опасяват, че такава система ще канализира изцяло в ръцете на Ердоган властта в една Турция без парламент, който да може да го обуздае.

По същество на конгреса на ПСР Ердоган обяви старта за президентския вот през 2014 г., когато кандидатът за държавен глава за пръв път ще се избира пряко от народа. Изразеното от Ердоган в речта му пред конгреса желание „да остане начело в служба на народа до 2023 г.“, включва и този процес.

Дълбоко под изплувалите на повърхността несъответствия в позициите на ръководителите на държавата и правителството вероятно прозира безпокойството на Абдулах Гюл от плановете на Ердоган да въведе за самия себе си президентско управление в Турция. А различията в позициите им заплашват постепенно да прераснат в конфронтация, която да доведе до разделяне на техните пътища. Появиха се дори спекулации за разцепление на ПСР и създаване на нова фракция от недоволни политици от партията, които даже ухажвали президента Абдулах Гюл да я оглави.

Огласена наскоро анкета показа, че мнозинството от хората в Турция биха искали сегашният президент отново да застане начело на държавата след изборите през 2014 г.

Според 60 на сто от анкетираните държавният глава Гюл трябва да се кандидатира и на следващите президентски избори, а на въпрос за кого биха гласували – за Гюл или за Ердоган, 50,9 на сто са посочили – Гюл, а 22,7 на сто са казали – Ердоган. За сравнение, преди три месеца, пак на същия въпрос одобрението за Ердоган беше 41,6 на сто, а за Гюл – 21 процента.

До президентския вот през 2014 г. обаче има още много време. Безспорно е, че за обществените нагласи решаващо значение ще имат два основни проблема, които стоят за решаване пред Ердоган – ликвидирането на тероризма и кюрдският проблем. Ако успее да ги разреши, Ердоган ще получи реален шанс да си гарантира най-малко още десет години начело на властта.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.