Словения – от еврозвезда до проблем

Ройтерс

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Когато Словения се присъедини към еврото през 2007 г. тя имаше най-бързия растеж в еврозоната и нейните два милиона жители бяха с един от най-високите жизнени стандарти в Източна Европа.

Южната алпийска страна сега е в рецесия, откъсната от пазара на облигации, и се опитва да избегне необходимостта да последва много по-големите членки на еврозоната и да поиска международен спасителен заем, който да й попречи да банкрутира идната година.

Глобалната финансова и регионалните дългови кризи разкриха слабости в словенската икономика, зависеща от износа на коли и автомобилни части, лекарства и бяла техника и насочиха вниманието към бавния ход на реформите и политическите боричкания.

И докато бившите комунистически държави в Европа засега избягват най-лошото от дълговата криза, има признаци, че те също се превиват под напрежението на мерките за икономии. Словения би могла да стане първата, която ще поиска спасителен пакет.

Словения бе най-добрият изпълнител и първенец сред новите членки на ЕС. Но много провали от миналото станаха очевидни заради кризата, отбелязва Хермина Видович, анализатор от Виенския институт за международни и икономически проучвания.

Правителството казва, че спасителен пакет няма да бъде необходим, но икономическите показатели рисуват мрачна картина.

Местните банки, предимно държавни, се борят с лоши кредити, възлизащи на почти 18 процента от БВП. Някои от тези дългове са на строителни компании, които изпаднаха в криза, когато се спука балонът на недвижимата собственост или от инвестиционни фирми, страдащи от трудния финансов пазар.

Бюджетният дефицит тази година се очаква да достигне около 4,2 процента от БВП на страната, доста над предишните предвиждания от 3,5 процента. Това ще бъде намаление от 6,4 процента през 2011 г. и е по-малко от много други задлъжнели страни в еврозоната, но всяко спасяване на банки, в което държавата поема загубите на банката, може да увеличи дефицита.

Това ще бъде подобна ситуация на тази, пред която бе изправена Ирландия, която има международна спасителна програма. Анализаторите посочват, че кризата ще дойде в края на тази година или в началото на идната година, ако Словения не спечели отново доверието на инвеститорите и достъпа до пазари преди изплащането в средата на годината на вноска по дълга от 2 милиарда евро.

Колкото повече продължават спекулациите за спасителния план, толкова по-вероятен става той. Правителството се опитва да увери пазарите в своята решителност да се справи с фискалната консолидация, а също и със структурните реформи, казва Отилия Симкова от консултантската компания Евразия груп.

Остава въпросът дали това е достатъчно, за да бъдат убедени скептичните пазари и да бъде задействана така необходимата способност на Словения да заема капитал в рамките на фаталния период от следващите няколко месеца, казва Симкова.

Лихвите по десетгодишните словенски облигации нараснаха от 5,2 процента през март на 6,29 процента на 2 октомври, след като достигнаха връхна точка от 7,6 процента през август.

През април правителството отложи важна емисия на облигации на стойност 1,5 милиарда евро, защото лихвата надвиши 5 процента. Сега то се надява да емитира първите си облигации тази година през октомври или ноември на американския пазар, за да събере 1,5 милиарда долара.

Ако Словения наистина се нуждае от спасителен план, тя вероятно ще поиска помощ от европейския спасителен фонд както направиха други страни. Европейски служители заявиха, че са разтревожени.

Ситуацията в Словения е сериозна и Словения няма време за губене, заяви ръководителят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер миналия месец.

Той каза обаче, че страната би трябвало да успее да избегне спасителен план, като въведе реформи – мнение, което бе подето от МВФ във вторник.

Ако Словения смело осъществи всички явни реформи, смятаме, че това ще бъде достатъчно, за да върне доверието на пазарите, заяви Антония Спилимберго, ръководител на мисията на МВФ, по време на редовното си годишно посещение.

Това може да бъде предизвикателство обаче с оглед на споровете между правителството, опозицията и профсъюзите. Бързата икономическа експанзия на Словения през 2007 г. и 2008 г. бе породена от евтини заеми, които пресъхнаха по време на глобалната финансова криза, оставяйки болезнена рецесия.

Проблемите в страната се влошиха през 2011 г., когато избирателите отхвърлиха ключова пенсионна реформа и реформа в трудовото законодателство на референдум, който бе поискан от профсъюзите и от студентските съюзи.

Това доведе до падането на предишното лявоцентристко правителство и няколко понижавания на рейтинга на страната от всички основни рейтингови агенции. Лихвите по облигациите скочиха и страната оттогава не е издавала облигации.

Дясноцентристкото правителство на Янез Янша има слабо мнозинство в парламента и е изправено пред силна съпротива от страна на профсъюзите и лявоцентристката опозиция и затова му е трудно да прокара реформите.

Кризата в Словения е толкова политическа, колкото и икономическа, тъй като политическото разделение е голям проблем за страната, казва Миомир Мрак, професор във Факултета по икономика на Люблянския университет. Правителството не успя да се справи с въпроси като щедрите бонуси за служителите, плащането на разходите за транспорт до работното място и пенсионна възраст от 58 години – по-ниска от тази в повечето страни от ЕС.

До края на годината Янша иска да повиши пенсионната възраст, независимо че се противопостави на подобна реформа на предишното правителство миналата година, а също да ускори приватизацията и да улесни назначаването и уволняването от работа.

Правителството иска още да създаде нова компания, която да поеме лошите дългове на държавните банки, които са в центъра на финансовите проблеми на Словения и продължават да се трупат докато страната се бори с рецесията.

Все пак, има нарастващо обществено съзнание за проблемите на Словения и това ще помогне на Янша в прокарването на реформите. Сега е по-вероятно, че правителството ще успее да осъществи реформите в сравнение с предишните две години, тъй като словенските финансови затруднения са по-дълбоки и всички по-добре осъзнават проблемите, заяви Борут Хочевар от вестник „Финанце“.

Парламентът миналата седмица прие закон за формиране на компания, която ще управлява всички капиталови активи на държавата, но опозиционната Соцалдемократическа партия и профсъюзите заплашват да поискат референдум против, с мотив, че това само ще позволи бърза разпродажба на национални активи.

Управляващата коалиция освен това се опитва да промени конституцията, за да предотврати референдум за бюджета, човешките права и въпроси на отбраната в бъдеще, но все още не е събрала необходимата подкрепа за промяната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.