Енрике Каприлес – младият политик, който предизвика Уго Чавес

Франс прес

„Има път“ е девизът на Енрике Каприлес. Снимка: личен сайт

На 40 години бившият председател на Камарата на депутатите, губернатор и кмет Енрике Каприлес Радонски, венецуелският политик със спортна осанка, се хвали, че никога не губил нито един вот и смята да сложи край на президентството на Уго Чавес на днешните президентски избори.

Среден на ръст, с къса кестенява коса, изтънчен – Енрике Каприлес неуморно сновеше из страната, първо по време на кампанията за първичните избори на опозицията, които спечели с голяма преднина през февруари 2012 г., а после като кандидат за президент, защитаващ идеята за обединение отвъд политическите партии в една политически разделена Венецуела след 13-те години на управление на Чавес.

По време на митингите си Каприлес носи шапка с цветовете на Венецуела (жълто, синьо и червено), която неговите симпатизанти редовно му крадат. Месеци наред той възпламеняваше множеството с речите си, появявайки се редовно с прогизнала от пот риза, което не му пречеше да е обект на ухажване от страната на избирателките по време на безчетните му предизборни спирки.

На 26 години Каприлес беше избран за депутат и стана председател на Камарата на депутатите, която днес е разпусната. Тогава кандидатурата му беше издигната от християндемократите. Днес той твърди, че е по-близо до модела, вдъхновен от бившия бразилски президент Луис Инасиу Лула да Силва, въпреки че последният подкрепя Уго Чавес. Каприлес се самоопределя като левоцентрист, но възхвалява частната инициатива, като същевременно уверява, че най-главен държавен приоритет трябва да е социалната политика.

Кандидатът за президент се стреми да бъде умерен и води кампанията си без директен сблъсък с Чавес, за да не настрои срещу себе си народната класа, която до голяма степен подкрепя настоящия държавен глава, умножаващ социалните програми.

„Чавес представлява пътя на социализма. Една държава, която иска да е господар на всичко. Аз съм пътят на прогреса“, казва Каприлес, който иска да прилага във Венецуела бразилския модел, според който държавата и частният сектор съчетават усилията си.

Енрике Каприлес е роден на 11 юли 1972 г. в добро семейство. По линията на майка си той е потомък на полски евреи, оцелели от Холокоста. Завършил е католически университет. По професия е адвокат, специализирал се в икономическото право.

През 2000 г. Каприлес оглавява един от окръзите (Барута) на столицата Каракас, подкрепян от новосформираната социалхристиянска партия – Примеро хустисия (Справедливост преди всичко), на която той все още е член.

Каприлес беше преизбран през 2004 г., след като прекара четири години в ареста, обвинен от властите, че не е реагирал при нападение срещу посолството на Куба по време на опита за държавен преврат срещу Уго Чавес през април 2002 г. През 2008 г. Каприлес става губернатор на щата Миранда, втори по брой на населението във Венецуела.

„Когато човек е минал през затвора, има два пътя пред себе си – той или се отдалечава от всичко, в което е вярвал, в моя случай от християнската партия, или се доближава до него. Аз се доближих“, разказва Каприлес и благодари на баба си, че го е научила да не таи горчивина.

Каприлес твърди, че се възхищава на бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела, модел за пример за Венецуела, която е дълбоко разделена между привържениците и противниците на Чавес, и то отвъд политическите партии.

Като губернатор Каприлес се посвети основно на образованието, на възстановяването на негодни за обитаване жилища и на улесняването на достъпа до здравеопазването. Енрике Каприлес е подкрепян от покаяли се бивши привърженици на Уго Чавес, но се отдалечи от традиционните партии.

Той води дълга кампания на място, ориентирана към социалните въпроси, по време на която той беше в очевидна неизгодна позиция както във финансов план, така и по популярност спрямо настоящия президент, борещ се за преизбиране.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.