Санкциите на Запада вече притискат режима в Иран

Западният натиск върху Иран, свързан с ядрените му програми, дава първите си резултати. Валутната криза, избухнала в страната, породи протести и предизвика остра конфронтация между президента Махмуд Ахмадинеджад и парламента. Опитите на държавния глава да обясни проблемите с външен заговор не постигнаха успех: депутатите от Ислямското консултативно събрание обвиниха кабинета, че политиката му води към провал. На този фон САЩ и ЕС се канят да въведат още по-строги санкции срещу Техеран, разчитайки да организират „цветна революция“ в страната и да свалят режима, без да прибягват до военна операция.

Основен признак за удара, понесен от иранската икономика заради санкциите на САЩ и ЕС, е катастрофалното състояние на националната валута – риала. Сравнително бавната девалвация на риала прерасна миналата седмица в свободно падане, което хвърли в шок валутния пазар. От края на септември насам иранската валута поевтиня спрямо долара с 40 на сто – негативна динамика, каквато не бе регистрирана над 30 години след ислямската революция от 1979 година.

Населението се втурна към чейндж бюрата да изкупува все по-дефицитните долари и от паническите нагласи веднага се възползваха валутните спекуланти. Те провокираха улични протести, избухнали в иранската столица за пръв път след тези от президентските избори през 2009 година. Полицейска акция срещу чейнчаджиите на техеранския площад „Фирдоуси“ недалеч от Големия пазар премина в сблъсъци с тълпата, започнала да замерва стражите на реда с камъни и бутилки.

В опит да поеме контрола върху ситуацията на валутния пазар иранската Централна банка обяви в събота търговски обменен курс – 28 хиляди риала за долар, докато на черния пазар доларът се продаваше за 36 хиляди риала. Тази мярка обаче не нормализира положението, а само парализира валутния пазар. В неделя покупко-продажбите на валута по чейндж бюрата фактически спряха – търговците отказваха да продават долари по курса на централната банка, твърде занижен според тях.

Президентът Ахмадинеджад побърза да заяви, че валутната криза е инспирирана от западните сили, въвели строги икономически санкции срещу Иран, отнемайки му по-специално възможността да оперира в световната банкова система. Този път обаче държавният глава не можа да припише на външен заговор икономическите проблеми. В неделя иранският парламент, където мнозинството подкрепя духовния лидер на страната аятолах Хаменей – а той е в обтегнати отношения с президента, атакува с мощен удар позициите на Ахмадинеджад. Депутатите гласуваха с мнозинство (240 срещу 179) да бъде обсъдено замразяване на втория етап от президентския проект за реформи в държавните субсидии за храните и горивата. Ахмадинеджад бе нарекъл тези реформи най-сериозния икономически план от последните 50 години, при все че повечето експерти ги смятат за популистки.

В парламента дават тон опонентите на държавния глава, тъй че е твърде вероятно страната да се откаже от икономическата му стратегия. „При нарастващата инфлация и безредието на валутния пазар вторият етап от плана за реформи трябва да бъде спрян“, заяви председателят на парламентарната комисия по бюджета и планирането Голамреза Месбани-Мохадам. Според повечето депутати решаващ фактор за избухването на валутната криза не е бил външен заговор, а погрешната политика на правителството.

Това е сериозен удар срещу Ахмадинеджад, чийто президентски мандат изтича през 2013 година. Експерти смятат, че влошаването на икономическата ситуация ще изостри борбата за власт между духовния лидер на страната и нейния президент. А шансовете вотът да бъде спечелен от протеже на Ахмадинеджад (той самият няма право да се кандидатира за трети път) стават все по-неясни.

Ефектът от натиска върху Иран открито бе коментиран за пръв път и от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. „Санкциите се отразиха отрицателно на всички слоеве от населението – предизвикаха ръст на инфлацията, скок в цените на суровините и електроенергията, недостиг на стоки от първа необходимост, включително лекарства“, посочи той в доклад, разпространен в петък. В документа се отбелязва, че санкциите създават затруднения и за хуманитарните операции. „Дори компаниите, получили разрешения за внос на храни и медикаменти, се налага да търсят банки в трета страна, за да правят разплащания“, пише в доклада.

Освен мерките, одобрени от Съвета за сигурност, САЩ и ЕС наложиха едностранни санкции на Иран. Най-болезнено бе откъсването на иранските банки от международната система за междубанкови преводи SWIFT, осигуряваща възможността за операции в цял свят; също и ембаргото върху доставките на ирански петрол в ЕС от 1 юли. Това намали неговия износ от 2,2 милиона барела миналата година на 1 милион барела в момента (водещи купувачи на петрол от Иран остават Китай и Индия).

Поради спада в доходите от петролни продажби страната губи по 15 милиарда долара всяко тримесечие, а валутните резерви – 110 милиарда долара към края на м. г., стремително се топят.

Западът се кани още повече да засили натиска чрез санкции върху Иран. Както съобщи британският в. „Сънди таймс“, на 15 октомври външните министри на държавите от ЕС ще вземат решение за ембарго върху вноса на ирански газ в страните от Евросъюза. А от 1 януари 2013 г. се предвижда на страните от общността да бъдат забранени всички търговски операции с участието на иранската Централна банка.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.