Литовците не искат повече икономии

Ройтерс

Изморените от икономии литовци се готвят да свалят управляващата дясноцентристка коалиция на изборите този месец – ход, който вероятно ще отложи момента, когато малката страна член на ЕС ще се присъедини към еврозоната, и вероятно ще улесни отношенията с Русия.

Въпреки това новото правителство, което според социологическите проучвания вероятно ще е широка коалиция, водена от лявоцентристката Социалдемократическа партия, се очаква до голяма степен да се придържа към икономиите, тъй като балтийската страна не може да си позволи да бъде изхвърлена от пазарите на облигации.

„Положението е непоносимо, половин Литва имигрира“, каза 65-годишната Светлана Орловская, чистачка във фабрика, докато тръгваше за работа в предградие на столицата Вилнюс. Тя каза, че премиерът Андрюс Кубилюс, лидер на четирипартийна коалиция от 2008 г. насам, не е направил нищо хубаво.

Изборите вероятно ще повлияят кога Литва ще се присъедини към единната евро валута. Кубилюс каза, че 2014 г. ще е реалистична дата, но лидерът на социалдемократите Алгирдас Буткявичюс каза, че се готви за 2015 г.

Заедно с Латвия и Естония, Литва бе сочена за пример на страните от еврозоната как успешно се прилагат тежки мерки за икономии. Тя намали бюджета и повиши данъците след глобалната криза през 2008 г.

Обратната страна на монетата обаче бе, че заплатите и стандартът на живот се понижиха, а производството спадна с 15 процента през 2009 г. Растежът до някаква степен се възстанови, но хиляди имигрираха, безработицата е 13 процента, а страната остава една от най-бедните в ЕС.

56-годишният Кубилюс, който е политик ветеран, защити позицията си, която включваше обвързването на литовската валута с еврото. „През 2009 г. бюджетният дефицит щеше да е 15 процента от БВП, но се оказа 9 на сто. Тази година ще е около 3 процента“, каза той в кабинета си.

Политологът Кестутис Гирнюс от Института за международни отношения и политически науки каза обаче, че на хората им е омръзнало от икономии и от Кубилюс, който има мрачен имидж. „Както каза един от съветниците му, той прилича на хирург, който казва: Позволете да отрежа крака ви, но без упойка“, каза Гирнюс.

Литва има два кръга на гласуване: на 14 октомври половината от местата ще бъдат определени на пропорциален принцип, а останалите места ще бъдат разпределени две седмици по-късно на балотаж в окръзите.

В неделя литовците ще гласуват и в референдум дали да подкрепят построяването на нова атомна електроцентрала. Проучвания сочат, че повечето хора ще отхвърлят централата, но политически партии може да пренебрегнат резултатите, тъй като те са по-скоро препоръчителни и нямат обвързващ характер.

Лидерът на Социалдемократическата партия Алгирдас Буткявичюс – чийто първи избор на коалиция бе с Партията на труда, водена от руски бизнесмен, и с партия, водена от отстранения с импийчмънт бивш президент Роландас Паксас – подкрепя повишаване на минималната заплата и повишаване на данъците в зависимост от доходите, което би било по-честно за хората с ниски доходи.

„Трябва да бъде разбрано, че ако положението на пазара на труда не се промени, може да има социални сблъсъци тази зима, тъй като цените за отопление ще се повишат“, каза Буткявичюс.

Икономистът от „ДНБ Норд“ Рокас Банчявичюс каза обаче, че няма възможност новото правителство да се втурне да харчи. „Дори бюджетната политика да бъде малко по-смекчена, тя може да няма всъщност голямо въздействие върху икономиката“, каза той.

Решението на този въпрос може да окаже влияние, когато Литва се опита да се присъедини към еврото – нещо, което е решена да направи въпреки дълговата криза в еврозоната. За да приеме еврото, една страна трябва да държи бюджетния си дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт и да удовлетвори изискванията по отношение на инфлация, дълг и дългосрочни лихвени проценти.

Президентът Далия Грибаускайте, силна бивша еврокомисарка, която управляваше бюджетите, има задачата да избере премиера след изборите. Тя подкрепя финансовата дисциплина.

Социалдемократическата партия подкрепя по-конструктивни отношения с Русия, след като Кубилюс се опита да намали цената на газа и да преструктурира газовата индустрия – ход, срещу който Кремъл остро протестира. Отношенията между бившата съветска република Литва и Русия често започнаха да се изострят след като балтийската страна спечели независимост през 1991 г.

Литовските избори често изстрелват на върха партии, привлекли протестния вот. Тази година такава партия бе създадена от бивш съдия, чийто брат починал – макар някои да подозират, че е бил убит – след като заявил, че дъщеря му била нападната от педофилска банда, а престъплението било прикрито от служители.

Братът, от своя страна, бил заподозрян в убийството на съдия, когото обвинил, че е член на групата, както и в убийството на сестрата на бившата си приятелка. Той заяви, че бившата му приятелка също е участвала в посегателството срещу дъщеря им.

„Брат ми беше убит, дъщерята на брат ми бе обект на сексуално посегателство и това ме накара да вляза в политиката“, каза Неринга Венкине, ключова фигура в новата партия „Пътят на смелостта“.

Тя каза, че хората я подкрепят, защото държавата е тотално разрушена и деградирала. Проучвания сочат, че нейната партия ще влезе на косъм в парламента, но тя твърди, че може да спечели 20-30 места.

БТА