Интернет затъпява
Неизбежно е, но белята не свършва до тук
„Една от най-лошите болести на нашата епоха е множеството от книги, което толкова ни претоварва, че не можем да смелим изобилието от безсмислена материя, появяваща се всеки ден на бял свят.“
Думите на английския писател Барнаби Рич и годината на изписването им 1600 (хиляда и шестстотна) обезсмислят всякакви разговори за медии и носители на информация.
Припомня ги Николас Кар в „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“ (изд. Инфодар). И застава в позата на Рич.
Библейска истина: интернет влияе затъпяващо върху мозъка. Така е с всеки инструмент. Тъкачният стан увеличава ефективността на тъкането и прави пръстите на тъкача по-малко сръчни и по-безчувствени към материала.
Кар тръгва от друга универсалност: В дългосрочен план съдържанието на една медия оказва по-малко влияние върху начина ни на мислене и действие, отколкото самата медия. Думи на медиеведа Маршал Маклуън от 1964.
И Кар анализира медията интернет, но на историческия фон на развитието на четенето и на носителите на информация и на фона на последните открития на психолози и невробиолози за мозъка.
Интернет привлича вниманието ни за да го разсее, това е парадоксът с най-силно дългосрочно влияние върху начина ни на мислене. От разконцентрирането почват белите.
Губи се задълбоченото разсъждаване и се стига до изкривяване на мозъчните механизми: Придобиваме нови умения и възможности, но губим старите. Еволюираме от подхранващи и трупащи лично познание индивиди в ловци и събирачи в електронната гора от данни.
Интернет е технология на забравянето. Връзките в интернет не са нашите мозъчни връзки: Когато аутсорсваме своята памет към машина, ние се разделяме с много важна част от своя интелект и дори от своята идентичност.
Уилям Джеймс го казал в лекция за паметта: Свързването е мисленето. Към което може да се добави: Свързването е личността…
Не са ли ефектни фразите? След 4 века може някой да цитира Кар, както той сега – онзи Рич от 1600-та.
От Книжен Ъгъл