Константин Дичев: Печалбата от незаконна сеч е 150 млн. лв. годишно
Константин Дичев е зооинженер.Завършил е висшето си образование в Стара Загора. От 12 години работи в неправителствената природозащитна организация „Зелени Балкани“.
Последните 10 години се занимава с природните ресурси в България, с тяхното управление и с престъпленията, които се вършат в тази област.
-Какво трябва да се промени в законодателството и администрацията, за да спре разрушаването на природата?
– В целия пакет от закони – Законът за горите, Законът за водите, Законът за лова, Наказателният кодекс, има сериозни пропуски, както и портали, чрез които организираната престъпност в България добива за своя сметка тези ресурси. Такова е положението и при законите в други сфери на ресурсния добив от природата – природни богатства и др. Проблемът трябва да се реши чрез затваряне на тези портали, които генерират корупция и унищожаване на горите. По отношение на администрацията, ние отдавна настояваме да има отделена Агенция за горите към Министерския съвет, която да бъде извън обсега на отделна политическа партия или поне да е подчинена само на основната политическа сила. Защото виждате какво е положението в Министерството на земеделието и горите в момента. Там решенията се взимат от ДПС, които заплашват, че ще излязат от коалицията и ще провалят правителството. В резултат цялата коалиция ги оставя да крадат най-безобразно, само и само да останат на власт. В същото време другите партии от коалицията, всяка в своята сфера на влияние, граби по същия начин.
– Кои са най-големите престъпления срещу природата, извършени през последните години и от последното правителство?
– По отношение на природните ресурси в България има три мафии, три организирани престъпности. Те, разбира се, са политически организирани. Първата е дървената мафия. Тя ръководи престъпленията срещу горите, разпоредителните сделки и др. През последните десетина години се сменяха само политическите партии, но като цяло нещата не се промениха. Всяко следващо правителство, вместо да затвори порталите и да спре грабежа, измисля нови врати в законодателството, а старите ги оставя. На местни нива администрацията по този начин си запазва местата. Местният овластен казва – ето, от тези гори аз мога да изкарам и да внеса толкова пари по еди какъв си начин. Други от управляващите пък си пазят местата като казват – ще измислим такава промяна в закона, че да могат да се взимат допълнително средства. Така действа дървената мафия.
Другата е на подземните богатства, но при нея положението е същото. Това пак е престъпност, организирана както политически, така и чрез съответните обръчи от фирми.
– Колко се печели от злоупотреби с дърводобив и подземни природни богатства?
– Всяка година около 150 милиона лева са постъпленията от държавните гори чрез незаконни или полузаконни сечи. Тези пари отиват в съответната организирана престъпност. От разпоредителните сделки с гори само през последните 2 години загубите на държавата са минимум 1 милиард евро. Най-вероятно са много повече, защото това е икономическата страна на въпроса. Ако се сметне загубата въз основа на възстановяване на вече унищожен местообитания, то трябва да удвоим и утроим сумата от добития ресурс. Но управляващите това не ги интересува, защото те взимат парите на момента и край.
По отношение на подземните богатства, подарените до момента комбинати, заедно с подземните богатства в тях и с капиталните строителства, възлизат на около 40 милиарда евро, в зависимост от движението на цените на металите на Лондонската борса. Именно чрез законодателството тези ресурси са подарени.
– Нека ги изброим?
– Това са добивните комбинати Асарел, Челопеч, Елаците, Медодобивния комбинат в Пирдоп, Горубсо в Кърджали. Отделно много находища, проучени с държавни пари, са подарени на най-различни лица. Дали са им разрешения уж за проучване и добив, но държавата вече е инвестирала стотици милиони левове, проучила ги е и ги дава на фирми, които да се водят търговски откриватели. Нещата се случват по същия престъпен начин. Да речем за облицовъчни материали в цялата страна се раздадоха разрешения за търсене и проучване. Към момента обаче никой не търси и не проучва, а са направени и работят стотици кариери за добив, без собствениците им да плащат нито на държавата, нито на общините. Само в Източните Родопи около Ивайловград работят около 30 такива кариери, без да имат никакви документи, освен за търсене и проучване.
– Държавата твърдеше, че като продаде комбинатите за цветни метали на частни инвеститори, те ще полагат повече грижи за околната среда. Не се ли случва това сега?
– Не само че нищо не направиха, но и замърсиха повече. Никога „Луда Яна“ на Асарел Медет не е била толкова замърсена. Там и микроби сигурно вече няма. Отдавна няма риба и раци, ежеминутно мътилка се носи надолу по реката и отива в Марица. Същото се отнася и за р. Тополница. Там пък се вливат всички мръсотии от МДК Пирдоп, от Челопеч, от Елаците и от Медет. Реката тече в синьо, жълто и всевъзможни цветове. След което всичко това отива в язовир Тополница. Същевременно язовир Тополница полива 900 000 декара площи в България, в Тракийската низина, със същите тези води.
– Министерството на околната среда и водите не санкционира ли дейността им? Как тези предприятия получават комплексно разрешително за работа, ако замърсяват толкова?
– Нямат никакви проблеми. Оправят се да речем с 5 хиляди или с 50 хиляди лева. На година печалбата им само от металите е около 600 милиона долара. Плащат на държавата концесионни такси от порядъка на около 3 милиона – 0.5%. А нямат никакви пречиствателни станции дори на основните производства. Така че просто са унищожили реките. Станишев миналата година подписа европейската директива за минните отпадъци, която трябва да се изпълнява в България подобно на всяка страна в ЕС. В нея ясно е казано, че ако замърсителят не предприеме нищо в определения срок, директно му се спира производството. Да видим в България кога ще стане това нещо.
– По какъв начин строителната мафия си взаимодейства с властта и институциите при унищожаването на природата?
– Строителството около значими национални курорти – по Черноморието, високо в планините, по ски-курортите – Боровец, Пампорово, Разлог, Добринище, Банско, все засяга природни територии с много високо значение от гледна точка на биоразнообразие и уникална природа не само за България, но и за световното природно наследство. Поради това Натура 2000 включва именно такива територии. И следователно не е случайно нашето предложение в Натура 2000 да бъдат включени Родопите, Странджа, Сакар, Рила, Пирин, Лудогорието, Източна и Западна Стара планина. Но какво се получава. Големите дърводобивни райони в страната, с изключение на националните паркове, бяха изключени от Натура или прецизирани. Направиха го, защото това са основните дърводобивни райони за страната.
На останалите места, например край морето, строителната мафия видяхте какво постигна. Ето, тези дни Върховният административен съд се произнесе, че се заличава Парк „Странджа“. Прецизираха Натура 2000 точно до големите български курорти, именно където има сериозни инвестиционни намерения. Просто ще унищожат веднъж завинаги това наследство, от което могат да печелят обикновените хора, за да спечелят големите мафиотски фирми. За обикновените хора ще остане само мъртвата природа.
– Споменахте случая със „Странджа“. Какво според вас може да се направи, за да не се случва повече природни паркове и резервати да се ликвидират от съда?
– Да се спазва Наказателният кодекс. В него има текст, според който магистрати, подпомогнали организираната престъпност или попречили на това организираната престъпност да бъде съдена, трябва да се подведат под отговорност от Военна прокуратура. И ние ще искаме членовете на ВАС, отговорни за това престъпление, да бъдат подведени под наказателна отговорност за престъпление срещу националната сигурност. Защото Парк „Странджа“ е едно от уникалните места на България. Не могат по този безобразен начин да го унищожат, при това без никакви основания. Същото направиха и с „Дюните“, и с „Камчийски пясъци“. Но ако се мислят за недосегаеми, дълбоко се заблуждават. Сезирали сме Брюксел и ще има възмездие.
– Предполагате, че ще има някакъв натиск от Европа, за да престане това ликвидиране на паркове и резервати?
– Да, това вече не може да продължава. Всички виждаме в Банско какво става. Там има 4 метра ерозия на двойната писта „Томба“.
Откраднали от България, да речем 200 милиона лева и мислят, че може да правят каквото си поискат. Поне да идат да речем в Алпите и да проучат как се правят такива неща. А те по-най-некадърния начин направиха писта и сега има 4 метра ерозия. Това нещо, ако се остави, без да се експлоатира, 5000-10 000 години не може да се оправи. Сега имали намерение с бетон да правят писти, за да няма ерозия. Абсолютни идиоти.
– Мислите ли, че е възможно да започне срутване на сгради заради ерозията?
– За срутване не вярвам, но е ерозирала цялата писта и земната маса се е свлякла в реката. Ще има ли замърсяване, какво ще се случва, не сме проучвали, но това там е вододайната зона на Банско, където недостигът на вода вече започна да се усеща покрай огромните хотели, които направиха. Местните хора започнаха да надигат вой. Преди 3-4 години, когато им говорехме какво ги чака, не ни вярваха, дори щяха да ни бият, защото мислеха, че ще продадат там земя, ще спечелят и ще ходят да живеят някъде другаде. Но не стана така. Някои спечелиха, но повечето в момента са на загуба.
– Бихте ли ни разказали какво се случва с горите в района на Павел баня?
– Обадиха ни се хора от село Манолово и казаха – тук при нас изсичат гората и е страшно. Срещнах се с хората, тръгнахме и около 10-15 дни оглеждахме какво е състоянието на самите гори. И наистина, косите ни настръхнаха. Виждахме как камионите слизат към селото непрекъснато, десетки камиони на ден, обаче всеки го е страх да отиде до горе, защото има 10 циганина пазачи и все пак е опасно. Както и да е, установихме повечето сечища.
Там има една турска фирма Габровница, която произвежда плоскости от дървесни частици, които продава в Турция. Тя като голям ползвател на около 300 000 кубични метра дървесина годишно, е сключила с началника на националното управление по горите договор за ползване без тръжна процедура, чрез пряко договаряне. Габровница си е избрала за подизпълнители „Лес Транс“ и „Тера Лес“, фирми на небезизвестната фамилия Бесоолу, които започнали да унищожават горите. И така в продължение на 4 години, без никой да подаде сигнал. В резултат на това в района на Павел баня са унищожили десетки хиляди декара гора.
– Защо и как се случило никой да не обърне внимание?
– От държавното лесничейство са им дали да направят пътища с обща дължина от 6 километра в най-високата част на района, като фирмата обещала да плати за строителството. Сега целите баири са нарязани от пътища. В замяна, на края на всеки път лесничейството им дава по един малък участък от 200 кубични метра, което е почти незначително, не струва много и като пари, така че на всеки трябва да му светне лампичката, че тук явно става въпрос за престъпление. След това пишат един протокол за освидетелстване на сеч, няма нарушение, няма нищо, обаче фирмата остава още 1-2 години в местността и всъщност около тези 6 километра пътища изсича абсолютно всичко, докато гората не деградира напълно. През това време горският не стъпва там – плаща му се и си мълчи. Тези незаконно добити материали се узаконяват в Габровница и в още една фирма – пловдивска, за дървени въглища. В Пловдив установихме, че са узаконени 300 000 кубични метра без марки и с фалшиви документи. Много е интересно, че от Регионалното управление на горите в Стара Загора са ходили на проверка в тази фирма неколкократно и не са видели, че има 300 000 кубични метра дървесина без нито една марка. Това говори, че престъплението е прикривано.
– Какво ще се случи оттук-нататък с нарушителите?
– Срещу тях имаме железни доказателства, документи, полицията е разследвала, Върховната касационна прокуратура се е ангажирала със случая. Мисля, че там доста хора ще понесат наказателна отговорност.
– Кое ви дава повод за този оптимизъм. Има ли наказани хора за престъпления срещу природата и колко са те?
– Има уволнени. В повечето случаи горските например ги предупреждават да напуснат и те по собствено желание напускат. Специално длъжностните лица се мислят за недосегаеми. Например един от горските в Павел баня, който е началник на участък и от него зависи опазването на гората, ни казва: „Ех, вие дойдохте, сега какво ще стане, имаме много нарушения, ще ме уволнят“. А аз му казвам: „Човек, ти не си за уволнение, ти си за затвора.“ Той е допуснал около 10 000 декара да бъдат унищожени от една фирма, десетки милиони са откраднати, гората я няма, а него го е страх, че ще го уволнят. Не го интересува какво е извършил, а го е страх, че няма да може вече да взима пари под масата, за да съдейства да се вършат престъпления срещу природата. Направо се мислят за недосегаеми.
– Това ли е най-лошото, което им се случва на тези хора, да ги уволнят?
– Да, това е. Само че ми се струва, че точно в този случай с Павел баня няма да им се размине само с уволнения, защото успяхме да съберем много доказателства. За престъпление по служба, документни измами, имаме доказателства под формата на превозни билети с невярно съдържание. Трудно ще бъде за някой прокурор да каже, че няма достатъчно данни за престъпление и да ги пусне. Ако това стане, този прокурор все едно се подписва, че укрива престъпници. Не че не ни се е случвало и това, но по-силни доказателства досега не сме събирали.