Новият шведски модел – повече неравенство, повече ефективност

Страната с най-голямо социално равенство в света се променя. В момента коефициентът Gini за разполагаемия доход възлиза на 0,24 за Швеция – все още далеч под средното равнище от 0,31 за развития свят, но с около 25 % по-висок, отколкото преди едно поколение. Това покачване води до много голям песимизъм в страна, която се самоопределя като твърдо егалитарна (за политическо и социално равенство – бел. ред.). Лидерите на лявата опозиция настояват, че управляващата десноцентристка партия превръща Швеция в Америка.

Министърът на финансите Андерс Борг ревностно отрича. Швеция, твърди той, преминава от инертно общество, основано на социалните помощи, в жизнена модерна икономика със забележително малко увеличаване на неравенството. Опитът на страната, казва той, сочи, че динамизмът и равенството не влизат задължително в противоречие.

Фактите потвърждават неговата теза. Благодарение на дерегулацията, бюджетната дисциплина и всеобхватното реформиране на системата за социално подпомагане, шведската икономика бе преобразувана за две десетилетия след банковата криза в страната. Новият шведски модел е доста различен от левичарския стереотип.

На капитализма в Швеция не е присъщо да бъде много по-егалитарен, отколкото в други държави. Преди правителството да се намеси, коефициентът Gini за населението в трудоспособна възраст бе 0,37 – близък до средното равнище за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и по-висок от нивото в Швейцария.

Неравенствата във възнагражденията са по-малки, отколкото в англо-саксонските държави, благодарение на централизираното договаряне между профсъюзите и работодателите, в резултат на което бяха установени минимални заплати в отделните сектори. Възнагражденията на изпълнителните директори съвсем не нараснаха така драматично, както в САЩ. В други отношения обаче Швеция е в авангарда на много от социалните промени, засилили неравенството в други страни, като упадъка на брачната институция.

Основният източник на егалитаризма в Швеция (и на други места в Скандинавия) е преразпределянето от държавата. При стария социален модел хората плащаха високи данъци и получаваха в замяна много социални услуги и трансфери (семейни надбавки за деца, обезщетения при безработица и други помощи – бел. ред.) Новият модел, най-общо казано, запазва по-голямата част от услугите, но намалява данъците и трансферите.

В началото на 90-те години на 20-и век Швеция въведе двойна система на данъчно облагане на доходите, която съчетаваше плосък данък върху капитала с по-висок, прогресивен подоходен данък. По-новите реформи отидоха по-далеч. Данъкът върху наследството бе премахнат през 2005 година, облагането на богатството – през 2007 година, а данъците върху жилищната собственост – през 2008 година. Благодарение, отчасти, на тези промени, капиталовият доход нарасна значително, особено при най-богатите. Това не винаги означава по-висока ефективност. Например, шведският данъчен кодекс сега облагодетелства жилищната собственост пред продуктивните инвестиции.

Не толкова отдавна, и което е по-разумно, Швеция намали данъците на работниците, особено на нискоквалифицираните. Данъчните кредити, които дават силен стимул на нискоквалифицираните хора да работят, са най-голямата промяна. Други нововъведения, като данъчния кредит за наемане на домашни помощници, целят да насърчат търсенето на ниско квалифицирани работници. Членският внос в профсъюзите обаче вече не осигурява данъчни облекчения. Всички държавни помощи – от обезщетенията за безработица до инвалидните пенсии – намаляха, станаха по-краткотрайни и по-трудни за получаване.

Всичко това внесе осезаеми промени. Предвижда се комбинацията от по-ниски данъци и по-малко социални помощи да насърчи хората да работят. И намирането на работа на повече от тях, твърди Андерс Борг, е ключът не само към по-бърз икономически растеж, но и към запазването на неравенството на ниско равнище. Шведското министерство на финансите е изчислило, че в дългосрочен план реформите ще повишат заетостта с 5 %.

Критиците от левицата се опасяват, че неравенството ще нарасне стремително по най-малко две причини.

Синдикалистите се безпокоят, че реформите ще свият членската маса на профсъюзите и така ще подкопаят консенсусната система на трудовите отношения. Това изглежда преувеличено. При условие че над 70 % от работниците продължават да членуват в синдикати, шведският модел на колективно договаряне засега изглежда в безопасност.

Други подозират, че този развой ще вкара в „капан на бедността“ много хора с ниска квалификация и ниско платена работа. Това изглежда по-сериозен риск особено за хората, имигрирали в Швеция неотдавна, и които обикновено са слабо образовани и говорят слабо шведски.

Опасността обаче е намалена в значителна степен от всеобхватните обществени услуги в страната. Въпреки че правителствените разходи се свиха през последните години, държавата все още е „ларж“ (51 % от миналогодишния БВП) и харчи много повече от англо-саксонските държави за всичко – от образованието в ранна детска възраст до търсенето на работа и професионалната квалификация. Според ОИСР над 70 % от децата на най-бедната една пета от населението на Швеция са включени в схеми за отглеждане и образование, финансирани от държавата, спрямо под 30 % в САЩ.

Шведското правителство освен това експериментира по-смело от други с повишаването на ефективността на обществените услуги. Много училища сега се управляват независимо, а и в здравеопазването частното управление се засилва. Обществените услуги не избегнаха напълно държавните икономии, но тези мерки започнаха от богатите и бяха насочени в подкрепа на бедните. Ако се вземе предвид прогресивното облагане за финансиране на обществените услуги, според ОИСР коефициентът Gini на Швеция спада до 0,18. При това положение страната остава най-егалитарното място в света, както и една от най-бързо нарастващите и фискално стабилни държави в развития свят.

Наивно би било да се мисли, че шведският модел може просто да бъде копиран на друго място. Гражданите на Швеция са удивително привързани към социалното единство и са склонни да плащат за държава с големи социални разходи. Евентуално възраждане на профсъюзното движение в САЩ вероятно би довело до скованост, убиваща икономическия растеж. Освен това е трудно да си представим, че американците ще приемат държавата да харчи над 50 % от БВП. Новата версия на социалната държава в Швеция е най-приложима в Европа, където вследствие на финансовата криза много страни сега се борят с неустойчиви финанси, така както самата Швеция преди 20 години.

Място за търсене на идеи

Има обаче по-важни поуки. Шведският опит навежда на мисълта, че социалната държава може да бъде поддържана чрез съкращаване на социалните трансфери и запазване на прогресивното инвестиране в социални услуги, без да бъде допуснато увеличаване на неравенството. А едно реформиране на социалната система, което насърчава заетостта, може да повиши икономическия растеж и едновременно с това да остави разликите в доходите на минимално равнище.

Най-важният извод все пак идва от разглеждането на шведския опит паралелно с развитието в последно време на САЩ, новите икономически сили в Азия и Латинска Америка. Изследването на всички тези случаи показва, че съвременната география на неравенството е също толкова свързана с държавната политика, колкото и с основните икономически сили. Само че това не е една обикновена история за данъци и преразпределяне, нито пък лесен компромис между ефективността и неравенството.

Шведската икономика стана много по-ефективна и едновременно с това продължава да държи неравенството на ниско равнище. Системата на данъците и социалните трансфери в САЩ е по-малко прогресивна в сравнение със 70-те години на 20-и век и все пак правителството не прави по-ниски социални разходи. Това означава, че има възможност за реформи, които да противодействат на неравенството и едновременно с това да повишават ефективността на икономиките.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.