Недоверие и протести разрушават демокрацията в Испания

ДПА

Недоверието към политиците достигна невиждани мащаби в изпадналата в криза Испания, където уличните протести все по-често прерастват в насилие.  Рязкото покачване на икономическата несигурност или направо на бедността изправи сегашния политически модел пред „криза на легитимността“, казва Педро Чавес, политолог в мадридския университет „Карлос Трети“. Тази криза в крайна сметка може да подкопае самата демокрация, посочи Чавес пред ДПА.

Типичен критик на сегашната политическа система е Мария, 30-годишна социална служителка, която смята, че „политиците се интересуват само от това да крадат от нас“. „Не ми пука дали са социалисти или консерватори – едни и същи са. От политиката, която водят, ставаме все по-зле. Те не знаят нищо за борбата на обикновените хора“, каза тя за ДПА.

Подобни коментари могат да бъдат чути из цялата страна, където близо 27 процента от хората смятат политиците за „проблем“, според неотдавнашно проучване на Центъра за социологически изследвания (ЦСИ).

Близо 80 процента от испанците са солидарни с хилядите протестиращи, които се опитаха на 25 септември да обградят сградата на парламента, според анкета във всекидневника „Паис“. Демонстрантите обвиняват премиера Мариано Рахой, че е нарушил обещанията си и го приканват да се оттегли. Десетки хора бяха ранени в сблъсъци с полицията. „Испания има силна традиция в критикуването на политиците още от 19-и век, но недоволството никога не е достигало подобни висоти“, смята Чавес.

Критиките отчасти се дължат на „усещането, че политиците са неспособни да си вършат работата и да осигурят благосъстоянието на гражданите“, обяснява той. Либералните икономически реформи и бюджетните съкращения на Рахой се оказаха неефективни срещу стремително растящата безработица в Испания – вече близо 25 процента – и задълбочаващата се рецесия.

Рахой оряза разходите за здравеопазването, образованието и обезщетенията за безработица, като същевременно наля десетки милиарди евро за спасяване на изпадналите в затруднение банки в Испания, предизвиквайки осезаемо чувство на гняв по улиците на Мадрид. „Политиците не само служат на банките и на богатите. Те печелят тлъсти заплати, докато хората страдат“, казва Мария. Икономическите мерки на Рахой следват предписанията на ЕС, създавайки усещане, че правителството служи на чужди интереси, посочва Чавес.

Подобни неща се наблюдават и в някои други страни от ЕС и политическите наблюдатели предупреждават, че те може да попречат на интеграционните процеси. Социологическите проучвания показват също, че растящ брой испанци биха искали промени в конституцията от 1978 г. Някои биха желали избирателната система да стане по-благоприятна за малките парти, а други да се засили ролята на Сената или да се създаде по-ясна федерална система, за да се потуши сепаратизмът в Каталония.

„Кризата предизвиква социална промяна от огромен мащаб“, пише Белен Барейро от левия мозъчен тръст „Алтернативас“. През май 2011 г. упоритата икономическа криза в Испания доведе до зараждането на протестното движение „Възмутените“, което се обяви за драстични реформи на демократичната система, за да се увеличи прякото участие на гражданите.

Предишното социалистическо и сегашното консервативно правителство не пожелаха да се вслушат в мирното движение, насърчавайки го по този начин да се радикализира, смята Чавес. „Възмутените“ вече са изместени от ново, по-склонно към насилие движение, наречено 25-С (на състоялия се на 25 септември протест).

Силите за борба с безредици бяха обвинени в бруталност, а депутати от Народната партия на Рахой предложиха да се ограничи правото на гражданите на демонстрации. Премиерът в същото време е изправен пред по-малки, обикновено мирни протести срещу орязването на бюджетните разходи почти всекидневно в цялата страна. „Опитите на правителството да представи демонстриращите като престъпници са контрапродуктивни“, писа Чавес.

Над 60 процента от испанците очакват още по-голяма несигурност, набези в супермаркетите, за да бъдат нахранени бедните, и бойкотиране на банките, според проучването в „Паис“. Накрая постепенното подкопаване на демократичната система може да доведе до появата на популистки, крайнодесни и ксенофобски партии, предупреди Чавес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.