Обама – Ромни: Решаващ ли беше последният дебат?
Президентът Барак Обама ефективно се възползва от преимуществото, че заема поста президент, във външнополитическия дебат с Мит Ромни снощи и го обвини, че позициите му са „погрешни и безразсъдни“. Гледайки го в очите, президентът каза: „Всеки път, когато сте излагали мнение, сте грешали“.
За Мит Ромни, който не изглеждаше толкова спокоен, колкото в предишните два дебата и неведнъж се оказа принуден да се съгласи със становището на президента, това бе нощ, в която предимно избягваше грешки в сферата на американското лидерство, в която той определено има по-малък опит. Да излъска кандидатурата си обаче той не успя.
Ако Обама бе по-ожесточеният от двамата, това беше, защото задачата му бе по-спешна – да изкорени неотдавнашната промяна в проучванията в полза на противника си в някои важни щати, където надпреварата е оспорвана.
Осмивайки оплакването на Ромни, че корабите на американските военноморски сили са намалели от обичайния си брой от 300 на 285 кораба, Обама изстреля в отговор: „Губернаторе, ние имаме също и по-малко коне и щикове“. Намекът бе, че противникът му не следи и не е запознат със силата на новите военни технологии.
Президентът скастри Ромни и за негово предишно изявление, предполагащо, че Русия, а не терористичните мрежи, са най-големият геополитически враг на Америка. „Студената война приключи преди 20 години“, каза безцеремонно Обама, гледайки право към бившия губернатор на Масачузетс през малката маса за дебати. „Когато стане въпрос за идеите ви за външната политика, вие изглежда искате да върнете външнополитическия курс от 80-те години на миналия век“.
„Нападките срещу мен не могат да бъдат политическа програма“, отвърна рязко Ромни в един от по-отривистите си моменти. „Нападките срещу мен не дават отговор как да се справим с предизвикателствата в Близкия изток“. Губернаторът многократно заяви, че след четири години на поста президентът е натрупал неуспехи във външната политика и отбеляза по-конкретно, че вълнения продължават в някои части на арабския свят, че Ал Каида остава заплаха и че Иран продължава да работи, за да се сдобие с ядрен капацитет.
Проучване на общественото мнение на американски медии веднага след дебата клонеше в полза на президента. Си Би Ес Нюз, чийто водещ Боб Шифър бе модератор на вечерта, съобщи, че 53 процента обявяват Обама за победител в дебата срещу само 23 на сто за Ромни. Бързо проучване на Си Ен Ен даде предимство на президента от 8 процента. След срещата обаче, която не бе толкова завладяваща и на която липсваха фойерверките от предишния дебат, ефектът върху надпреварата може да е ограничен.
Не бе учудваща и честотата, с която и двамата мъже връщаха разговора обратно към вътрешната политика. За Ромни това бе пришпорваната икономика, за Обама бе решимостта му да върне долари, които да бъдат инвестиране у дома, с акцент върху образованието. „Мисля, че американският народ признава, че след десетилетие на война е време да се заемем с изграждане на нацията тук, у дома“, каза Обама, подчертавайки спазените, както каза той, обещания: приключване на войната в Ирак и определяне на краен срок на тази в Афганистан.
Обама се възползва изцяло от възможността в този последен дебат да свърже опонента си с предишната администрация. „И у дома, и в чужбина, той предлага погрешна и безразсъдна политика. Той хвали Джордж Буш като добър икономически управител и Дик Чейни като някой, който показва голяма мъдрост и преценка“, каза той.
Не бе прогнозирана обаче липсата на нови атаки срещу Обама заради променливите обяснения какво се крие зад нападението от 11 септември в Бенгази, Либия, в което бяха убити американският посланик Кристофър Стивънс и трима американци. „Мисля, че г-н Ромни се опитваше да бъде по-скоро информативен тази вечер, отколкото настроен за борба“, обясни Джон Сунуну, бивш губернатор на Ню Хемшир и съпредседател на кампанията. Приоритетът на моя кандидат бе да покаже, че може „да свърже отделните парчета“ във външната политика.
Мълчаливо задоволство бе отговорът на сътрудниците на Обама снощи. „Ние се чувстваме наистина доволни от представянето на президента“, каза ръководителят на кампанията Джим Месина. „Ромни не изглеждаше като главнокомандващ, не издържа теста и това е лош момент за него“.
Ромни допусна в разговора темата за „Дженеръл мотърс“ и спасението на компанията – въпрос, който никога няма да му донесе полза особено в ключов щат като Охайо. Когато той каза, че е настоявал за федерална помощ за компанията, както и че е препоръчвал тя да бъде допусната да мине през процедурата на фалит, Обама енергично отхвърли това твърдение: „Губернаторе, хората в Детройт не забравят“, заяви Обама.
Що се отнася до международните отношения Ромни заяви, че след встъпването си в длъжност Обама е направил САЩ слаби, и отново повтори твърдението си, че той е апологет на бившата американска политика и е позволил на отношенията с Израел да западнат. На свой ред, каза той, чуждите врагове на САЩ, в това число моллите в Иран са усетили тази слабост и са се възползвали от нея.
Въпреки това, отвъд риториката на Ромни, повечето зрителите може би са се затруднили да разберат какви са разликите между двамата кандидати по конкретни актуални въпроси като Иран и Сирия. „Ромни предложи подкрепата си за почти всичко, направено от Обама“, каза по-късно говорителката на президента Джен Псаки.
Още по темата: Дебатът не е разкри нищо ново
„Обама и Ромни си размениха удари в последния кандидат-президентски дебат“, пише в заглавие вестник „Лос Анджелис таймс“. Войнствено настроен, Обама представи снощи Мит Ромни като аматьор в политиката в областта на отбраната и външните работи, като го обвини в наивност и непостоянни позиции, които ще подкопаят добруването на страната у дома и сигурността й навън. Ромни възприе по-умерен тон, но въпреки това обвини президента, че непрекъснато се извинява за външната политика – нещо, което Обама енергично отрича – и че не е защитил идеалите си, особено по време на революциите от „Арабската пролет“.
Третият и последен кандидат-президентски дебат бе фокусиран главно върху въпроси на отбраната и външната политика, като двамата съперници обрисуваха крайно различни картини на света – за Обама той е по-безопасен и тясно преплетен, а за Ромни- опасно и по-застрашително място, отбелязва „Лос Анджелис таймс“.
„Ако президентът Обама искаше да поразтърси нещата, то опонентът му Мит Ромни се опитваше да ги успокои“, пише вестник „Ю Ес Ей Тудей“. Този път президентът Обама искаше борба, а Мит Ромни бе решен да не се поддаде. Сочещият с пръст Ромни от първите два дебата бе изчезнал. Вместо това губернаторът на Масачузетс, който седеше на масата срещу Обама, бе по-премерен в думите си и не толкова конфронтационен. Той започна с поздравления за мисията, в която бе убит Осама бин Ладен, макар че след кратката хвалба последва непрекъснато оспорване на силата на лидерството на Обама.
Вестник „Вашингтон пост“ определя Обама като победител в последния дебат. Обама контролираше третия кандидат-президентски дебат по начин, който не бе съвсем различен от начина, по който Ромни контролираше първия дебат. Обама бе очевидно подготвен за битка и нападаше Ромни от самото начало заради липсата на яснота, когато става въпрос за визията му (или липсата на визия) за външната политика.
Ако търсите важни акценти от дебата, такива биха могли да бъдат думите на Обама за „80-те години на миналия век“ във връзка с външната политика на Ромни, и „коне и щикове“, за да оспори доколко е запознат опонентът му със съвременните въоръжени сили. Възможно е Обама да се прояви прекалено разгорещен и не съвсем като президент в някои от атаките си, но демократите ще понесат малко топлина след леденостуденото представяне на Обама в първия дебат. Обама бе определено по-увереното и доминиращо присъствие в дебата, коментира „Вашингтон пост“.
„Ню Йорк таймс“ пише, че въпреки остроумието и високопарността дебатът не е разкрил нещо ново и е подчертал, че различията между двамата мъже във външната политика се изразяват повече в тона, стила и усещането им за лидерство, отколкото в конкретни политически линии. Обама и Ромни изглежда бяха на едно мнение по въпроси като изтеглянето от Афганистан, опасността от намеса в Сирия и използването на безпилотни самолети за борба срещу терористи. Макар в някаква степен да имаха разногласия, в сърцевината на техния сблъсък бе кой ще следва същите национални цели по-ефективно и ще гарантира трайната роля на САЩ в икономиката и сигурността в чужбина.
Британският „Гардиън“ пише, че президентът Обама се е представил по-добре от неубедителния Ромни, но е трудно да си представим, че дебатът е променил настроения или е спечелил сърца. Ако светът трябваше да гласува на 6 ноември, Обама щеше да отбележи широка победа. Проучване на Би Би Си разкри, че 20 от общо 21 страни предпочитат сегашния президент пред опонента му. Но ако гледахте дебата снощи, щяхте да се чудите защо. Не защото Мит Ромни се представи по-добре, а защото по политическите въпроси Обама се представи почти толкова зле. Нужен е приятел, който да разкрие жестоката истина на световната общност, а тя е следната: „На Обама просто не му пука за вас“, пише авторът на статията.
Никой не обича Израел повече, съвсем не го е грижа за палестинците, оказва по-голям натиск на Иран и е по-голям фен на атаките с безпилотни самолети или инвазия в Либия, бяха посланията, отправени в една или друга форма и от двамата претенденти. И двамата кандидати са на мнение, че задачата на Америка е да разпространи свободата в света, но никой не спомена Гуантанамо, затвора Абу Гариб в Ирак или предаването на затворници. „Губернаторе, вие казвате същите неща като нас, но ги казвате по-високо“, каза Обама. Тази реплика бе добра. Проблемът е, че тя заклейми и двамата, пише „Гардиън“.
БТА