Загадъчният свят на руската опозиция

„Изхвърли Путин от каруцата – да й олекне на Русия“ – лозунг от големия протестен митинг на 4 февруари в Москва. Снимка: ридус

Ако Русия е загадка, забулена в мистерия, увита в тайнственост – както е казал Уинстън Чърчил, – вече е време да добавим още един слой. През последната година и нещо в страната изникна паралелна вселена, която удовлетворява десетки хиляди руснаци, събрали се да се противопоставят на продължаващото управление на Владимир Путин.

Те имат свои медии. Те четат седмичното списание „Большой город“ (Големият град), гледат модния тв канал „Дождь“ (Дъжд) и слушат либералното радио „Ехото на Москва“. Те посещават свои кафенета и препълват масите на бистрото във френски стил „Жан-Жак“. В петък вечер могат да бъдат намерени в „Маяк“ – задимен бохемски бастион, – а в събота вечер отиват в клуба „Завтра“, за да чуят диджеите от своите айподове.

Сега те имат и своя минидемокрация. В понеделник вечер опозицията приключи тридневното гласуване за 45-членен „координационен съвет“ – нов орган, създаден, за да изведе движението отвъд редовните протести. Той ще помага на опозиционните кандидати в местните избори, на политическите затворници и за разпространяването на посланието относно „мошениците и крадците“ в Кремъл, както гласи фразата на Алексей Навални, най-известният лидер на движението.

Това е експеримент за изграждането на демокрация отдолу и опит за разширяване на опозицията до нещо, което надхвърля рамките на тези няколко московски кафенета. Като част от изборите опозицията организира в продължение на 16 дни дебати в „Дожд“ – платформа за над 200 кандидати да изложат своите възгледи.

Целта на упражнението бе отчасти „да се легитимира опозицията“, каза Навални миналата седмица. Опозицията има своите звезди, сред които са Навални, телевизионната водеща Ксения Собчак и бившият вицепремиер Борис Немцов. Има още хиляди безименни, някои от които се изявиха на дебатите.

Например Василий Крюков, който описва себе си като бивш депутат от уралския град Ижевск и „четвърто поколение репресиран“, специфично руски израз, означаващ дългата борба на неговото семейство с властите.

Или Константин Янаускас, икономист и общински съветник, явил се на дебата облечен в тениска с лика на усмихнатия Сталин в компанията на две очарователни жени. Неговото намигване към Сталин е иронично, за разлика от това на Антон Конгангов – млад кандидат, който се описа като „сталинист, активист и поддръжник за легализирането на оръжията“.

Кандидатите бяха преценявани според убежденията им. Те се представяха по-добре в общите въпроси, водени от модераторите Юрий Саприкин и Демян Кудрявцев, и двамата изтъкнати журналисти. „Кой е най-големият срам за Русия“, бяха питани те. „Телевизията!“, каза един от кандидатите.

„Най-големият срам е това, че велик европейски народ като руския се е оставил да бъде управляван по азиатски начин, подобно на Туркменистан“, каза крайнодесният националист Николай Бондарик. Друг кандидат – бизнесменът Игор Овденко – заяви: „Нашият голям срам е, че това не е страна, привлекателна за обитаване. Често ходя в чужбина и никога не съм изпитвал чувството, че Русия е създадена за живот“.

Обаче Русия е създадена за поезия и дебатите не пропуснаха да се спрат на това. „Изрецитирайте или назовете своята любима поема за свободата, политиката, правата“, запита Кудрявцев в един момент.

Въпросите за политиката предизвикаха доста повече проблеми. Вярвате ли в президентската или в парламентарната република? Трябва ли Русия да отмени плоския подоходен данък? Какво ще кажете за съдебната реформа?

Максим Кац – кандидат, който през декември стана нещо като герой на опозицията, след като бе избран в местния парламент, накрая избухна: „Съдебната реформа? Това не е от моята компетентност. Не знам. Нямам позиция“.

Накрая остана на звездите да покажат как се правят дебати. „Аз съм 36-годишен и последният път, когато имах възможност да гласувам в донякъде свободни избори, бях на 18-19 години“, каза Навални от подиума. „Сега участвам в свободните избори за координационен съвет, защото вярвам в демокрацията, вярвам във властта на народа, че народът трябва да решава своята съдба. Избори, състезание, дебати – даже с неприятни хора – са нещото, което ни прави по-силни, което ще ни помогне да победим“.

Всяка вечер кандидатите, техните поддръжници и любознателните влизаха в социалните мрежи, за да коментират дебатите. „Добър въпрос!“, „Ех, че отговор. . .“ или „Ще гласувам за нея“, гласяха голяма част от коментарите.

Гледайки интернет, всичко бе еуфория. В профилите на опозиционери във „Фейсбук“ и „Туитър“ даже бяха поместени видеоклипове с интервюта с работници от московски фабрики, малцина от които знаеха какво се случва, като повечето от тях казваха, че не са чували за онлайн гласуване. Към клипа имаше добавено съобщение: „Ако ви се струва, че всички са разбрали за изборите за координационен съвет, гледайте това видео“.

В края 97 500 души се регистрираха за гласуване изискваше се да впишат паспортните си данни – потенциален подарък за службите за сигурност, отбелязаха с безпокойство някои и около 80 хиляди от тях „пуснаха“ бюлетините си. Това е доста повече от стотината, които могат да с вместят около масите в „Жан-Жак“ и „Маяк“.

Още по темата: Координационният съвет на руската опозицияпоглед от Европа

Европейците, участващи в дискусии за Русия, често изтъкват нуждата от контакти с представители на гражданското общество, за да не се допусне пълно надмощие на руските държавни структури в диалога. Основният проблем обаче е кой точно изразява интересите на опозиционно настроените граждани в Русия, заявява пред „Дойче веле“ Марек Менкишак от Центъра за източни изследвания във Варшава.

Полският експерт коментира изборите за Координационен съвет (КС) на руската опозиция през уикенда. Съветът може да стане легитимен участник в диалога ЕС-Русия, защото е формиран чрез честни и прозрачни избори, смята Менкишак. Най-важно е според него КС да представи „някаква платформа, план за съвместни действия“.

Руската опозиция трябва да разработи обща „убедителна и реалистична програма“, подкрепена от повечето хора в страната, изтъква Ханс-Хенинг Шрьодер от берлинския фонд „Наука и политика“.

Наблюдателите на Запад със сигурност биха приветствали това, посочва той, без обаче да е убеден, че КС ще успее да го стори. В момента се обсъждат главно теми, които са от интерес за московската интелигенция – малка част от обществото. За да мобилизира широките маси, КС трябва да отделя повече внимание на социалните проблеми, подчертава аналитикът.

Депутати от Бундестага са разочаровани според него от факта, че след нарасналата протестна дейност по време на парламентарната кампания миналия декември в Русия не са възникнали структури, способни да координират движението. Германските политици се съмняват дали КС ще може да се справи с тази роля, тъй като в него са представени много сили и те надали ще сполучат да се разберат помежду си.

Мнозина известни опозиционери се отказаха да участват в изборите за ръководство и КС няма да отразява целия спектър на опозиционните сили във федерацията, посочва Еберхард Шнайдер от Центъра ЕС-Русия в Брюксел.

Евентуалното участие на опозиционния КС в диалога ЕС-Русия ще зависи от това „как ще работи съветът, какви предложения ще дава и какви изявления ще прави“, смята политологът.

Марек Менкишак също е на мнение, че значението на КС не бива да се надценява – „създаването му не може да окаже радикално влияние върху протестната дейност и вътрешнополитическата обстановка в Русия“. Полският експерт обаче е убеден, че освен изборния резултат съществено значение има и самият процес.

„Това е един вид школа по демокрация“, обяснява той. Изборите за КС са прецедент, който сочи, че хората в Русия имат възможност да участват в едно честно гласуване и да упражняват влияние върху положението в страната. Менкишак похвали добрата организация на вота и изрази убеденост, че полученият опит ще е полезен в бъдеще за гражданското общество в Русия, допълва „Дойче веле“.

Сред новоизбраните с вота чрез Интернет членове на КС руски медии посочиха снощи известния блогър Алексей Навални, получил 43 723 гласа, писателя и журналист Дмитрий Биков (38 520), бившия световен шампион по шах Гари Каспаров (33 849), телевизионната водеща Ксения Собчак, станала лице на московските протести (32 529), и Иля Яшин, един от водачите на движението „Солидарност“ (32 478).

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.