Отворено писмо до в. „Дневник“*

Милена Фучеджиева , Лос Анджелис
  • 5 юли 2007

Бясна съм и не мога да повярвам на очите си. Преди няколко дни изпратих до няколко различни медии един отчаян и гневен текст, провокиран от решението на ВАС за Странджа. Текстът се казва “До екзекуторите на Странджа”. Всеки може да го прочете в пълния му, НЕЦЕНЗУРИРАН вид на блога ми и в e-vestnik.bg

pismo.jpg

Вестник „Дневник“ до този момент беше една от най-уважаваните от мен медии в България. За съжаление бях абсолютно втрещена да видя текста ми осакатен в страницата „Анализи и Коментари“ на електронния вариант (б. р. – по-късно „Дневник“ се „поправи“ и пусна пълния текст в електронното издание). Предполагам, че всички ще могат да го прочетат в този му вид в книжното издание. Не мога да повярвам, че някой си е позволил първо да промени заглавието на “До екзекуторите” (кои екзекутори, на какво?!?), след което е махнал името на Странджа като име на особено опасен мафиот, след което е извадил следния пасаж:

“Къде са днес партийните лидери на България – Петър Стоянов, Иван Костов, Бойко Борисов, Първанов, Станишев, Софиянски? Къде са техните протести срещу лицето на мафията позволяващо си да мърси тяхната държава – тази, която ги издигна на върха, направи ги богати и им даде възможност сега да стоят дистанцирано от висотата на всякакви предлози за ненамеса? Защо не произнасят речи и не ходят по митинги защитаващи Странджа? Защо не упражняват политически натиск върху съдии и кметове, така както го упражняват предизборно, или след като са си избрали следващия обект за забогатяване? Кои са хората, които те покровителстват с мълчанието си? Сега нали всички виждате ясно смисъла на поговорката „Мълчанието е злато“? Колко мълчания трябва да се случат за да разбере този народ, че докато мълчи, златото тихо се трупа през трупа на всичко чисто и свято? Знае ли този народ значението на думата „краш“, която мафията е избрала за име на една от фирмите си? То е ужасяващо със символизма си. Народът не знае английски и има нужда от превод – „краш“ означава катастрофа, провал, пропадане.”

От какво се страхува „Дневник“? Как е възможно днес, сега, в демократична България някой да упражнява цензура? Толкова ли са опасни и страшни политиците, които изброявам? Толкова ли е страшна тази фирма с име “Катастрофа”? Толкова ли струва свободата на словото в България? Невероятно…. Наистина невероятно е това, че пиша подобно писмо до този любим мой вестник, в който имам добри приятели. Има неща, които могат да се случат от глупост и непрофесионализъм, но това не е едно от тях. Някой се страхува от реакцията на някой друг.Колко наивно от моя страна да пиша писма за Странджа! Каква Странджа – всичко е разпродадено по възможно най-просташкия и долен начин. Много е лесно да бъдеш анти-комунист на приказки, но случилото се е в традицията на нашето минало. Явно незабравимо. Или пък някой се е вдъхновил от Путин. И какво сега, като Политковска ли да се чувствам? Да започна ли да се страхувам, че някой ще ми подпали къщата в Граматиково? Шегувам се, разбира се, но знае ли човек? Щом един вестник се притеснява от една откровена критика, вероятно трябва да се замисля. Спирам дотук, защото наистина няма какво повече да се каже.
Ваша, силно впечатлена, Милена Фучеджиева

–––––-

* Б. р. – писмото е по повод броя на в. „Дневник“ от сряда. Материалът на Милена Фучеджиева беше съкратен и в печатното издание, и в електронното. Но малко преди обяд в сряда в електронното издание текстът беше пуснат отново в нецензуриран вид, вероятно в отговор на възмущението на авторката. В интерес на истината именно в „Дневник“, който е окастрил коментара на Фучеджиева, излязоха най-подробни материали за безобразията в Странджа. Други вестници или обърнаха слабо внимание на случая със Странджа, или го представиха повече през погледа на местните власти и институциите. Това не омаловажава загрижеността на авторката как седят нещата у нас.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.