Европа иска да спре човешкия поток от Балканите

Александра Хъдсън
Ройтерс

От прашен паркинг в сръбския граничен град Прешево етнически албанци потеглят всяка събота в претъпкани автобуси за Западна Европа, използвайки безценната си свобода да влязат в ЕС без визи.

За много от пътниците безвизовото пътуване до повечето страни от ЕС предлага надеждата да изоставят зад себе си безработицата и бедността. Силна група от държави членки на ЕС обаче иска да сложи край на тази свобода.

Миналата година Арсим Мемиши извърши такова пътуване с автобус от Прешево за Германия и от там за Швеция. Приветлив 36-годишен висшист, той може да бъде сметнат за турист. Вместо това той е опитал да избяга и разказва история, която предизвиква враждебност у богатите страни в Западна Европа.

С пристигането си в шведския град Малмьо Мемиши стана един от близо 60-те хиляди души от Западните Балкани, търсещи убежище в ЕС след 2009-2010 година. Тогава ЕС вдигна визовите ограничения за хората от повечето страни, появили се след кървавото рухване на Югославия.

Казах на властите, че съм живял с приятелката си, но сме се разделили и братята й са искали да ме убият, каза Мемиши. Истинската причина бе да получа документи и да започна да работя. След 12 години без работа волята ти е пречупена, добави той.

Мемиши бе депортиран, след като десет месеца живя в Швеция и продаваше метал за скрап. Сега той се връща в Прешево, а някои в ЕС казват по въпроса: „достатъчно“.

Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Швеция искат визовият режим да бъде възстановен в шенгенската зона, която включва повечето страни от ЕС, както и Швейцария и Норвегия. Въпросът е включен в дневния ред на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи тази седмица.

Данните за търсещите убежище в ЕС само от Сърбия поставят страната, която е кандидатка за членство в ЕС, в същата категория като Ирак и Афганистан. Над шест хиляди сръбски и македонски граждани са подали молби за политическо убежище в Германия тази година, надминавайки по брой афганистанските граждани и подхранвайки негодувание сред германските данъкоплатци, които вече плащат сметките от дълговата криза в еврозоната.

Правозащитни организации обаче казват, че възстановяването на визовия режим ще навреди на положението на ЕС във взривоопасните Балкани, където притегателната сила на членството помогна да замлъкнат оръжията, да се помирят враговете и да се извършат реформи след войните в Югославия през 90-те години.

С възстановяването на визовия режим има риск за по-нататъшна маргинализация на етническите албанци и ромските малцинства, които представляват преобладаващото мнозинство от търсещите политическо убежище.

От страните от бивша Югославия Словения вече е в ЕС, а Хърватия ще се присъедини следващата година. От другата страна косоварите, повечето от които са етнически албанци, все още имат нужда от визи. Това обаче не включва страни като Сърбия и Македония, които са извън ЕС, но гражданите на които могат да пътуват в 27-те страни без визи.

Институтът Европейска инициатива за стабилност предупреди вчера ЕС да не прави „фундаментална и стратегическа грешка“. Вдигането на визовия режим „бе най-значимото решение, направено през последното десетилетие за подпомагане на интеграцията на Западните Балкани“, посочи институтът.

Налагането отново на изискването за визи „ще бъде лош удар за доверието към ЕС в Югоизточна Европа“, казаха още от института.

За много хора безвизовото пътуване е най-съществената полза от интеграцията към ЕС. Това също е много символично: дългите опашки в чуждестранните посолства станаха синоним на унижението и изолацията, изпитвана от гражданите на бивша Югославия след разпадането на общата им държава, чието балансиращо действие между Изтока и Запада им бе осигурило паспорт да пътуват по света.

Балканите загубиха много хора след разпадането на Югославия – около 700 хиляди души напуснаха Сърбия. С настъпването на мира масовата имиграция намаля и ЕС затегна визовите правила.

След това през 2009 година ЕС съобщи на Сърбия, Македония и Черна гора, че гражданите на тези страни могат да пътуват без визи до три месеца в Шенгенската зона, което е част от дългия присъединителен процес към ЕС. Такова решение бе взето по отношение на Албания и Босна през 2010 година.

Същата година броят на търсещите убежище от Сърбия и нейната бивша област Косово се удвои с 50 на сто до почти 30 хиляди.

През 2011 г. ООН класира Сърбия заедно с Косово на четвърто място след Афганистан, Китай и Ирак по брой на хора, търсещи убежище в Шенгенската зона.

Големият поток на сръбски и македонски граждани трябва да бъде спрян незабавно, заяви този месец германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих. Той поиска търсещите убежище да получават по-малка финансова подкрепа, а молбите им да се разглеждат по-бързо, за да не бъдат насърчавани изобщо да опитват.

Колкото по-бързо става това, толкова по-малко право имат те да получават пари от държавните фондове. Безвизовото пътуване не трябва да води до злоупотреба с правилата за получаване на убежище. Това ще попречи на готовността на германците да помагат на тези, които са в нужда и са преследвани, каза Фридрих.

Мнозинството търсещи убежище в Германия са роми. Броят им се увеличава отново с наближаването на зимата, когато много роми опитват да избягат от мръсните гета от колиби, направени от събрани от боклука картони и ламарини.

Целта им е да оцелеят през зимата и да се върнат през пролетта, каза ромът Зоран Шайкович, член на градския съвет в сръбския град Лесковац.

Процесът за получаване на убежище в Германия може да отнеме месеци, през които кандидатстващите получават подслон, храна и финансова подкрепа на стойност около 350 евро месечно, след като през юни Конституционният съд постанови, че предишната сума от 225 евро е била твърде малка.

И това сравнено със 160-те евро месечно, които Мемиши сега изкарва като учител на половин работно време. Средната месечна заплата в Сърбия е по-висока – около 380 евро – за тези, които могат да си намерят работа. Безработицата достигна 25 на сто и е доста по-висока сред етническите албанци и ромите.

Икономическият спад в региона подклажда имиграцията. Имам жена и три деца, нямам работа, нямам пари и живея в колиба, каза Селадин, ром в предградие на македонската столица Скопие. Отнема известно време докато те депортират, но ти дават покрив над главата, малко храна, дори пари. Шансът ми е зимата да мине, преди да се върна, добави Селадин.

Правозащитни организации посочиха, че инициативата на Запада е мотивирана от дискриминацията и игнорира положението на ромите на Балканите. Около 250 000 – 500 000 роми живеят в Сърбия, много от тях на дъното на обществото.

Те имат право молбите им за политическо убежище да бъдат прегледани, при което трябва да бъде преценено напълно дали е имало дискриминация на расова основа в родните им страни, посочиха в съвместно изявление германска правозащитна група и германски ромски организации.

Сърбия е наредила на полицията да засили контрола по границите, а Македония е затегнала режима спрямо фалшиви туристически агенции, за които властите твърдят, че предлагат фалшиви билети за връщане и хотелски резервации, за да измамят граничните служби.

На плакати по летищата и гарите са написани предупреждения, че отхвърлена молба за получаване на убежище ще означава депортация и забрана за пътуване.

Строгите мерки обаче има риск да предизвикат омраза в региона, който все още се възстановява от конфликт. Европейска инициатива за стабилност предупреди за риск от „етническо разделение и открита дискриминация“ на граничните пунктове.

Европа трябваше да очаква това, каза Белгзим Камбери, правозащитник в долината Прешево, най-бедният регион на Сърбия, след като преди десетилетие там бе потушен бунт на етническите албанци.

Това е ничия земя. Не можеш да ги спреш да заминат и да търсят по-добър живот, ако не можеш да им предложиш по-добър живот тук, добави Камбери.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.