Ще признае ли светът украинските избори?

в. Независимая газета

В Украйна предстоят тази неделя избори за Върховна рада. Ето какви са основните интриги в сегашната кампания: а) ще бъдат ли изборите признати от световната общественост; б) с каква преднина ще изпревари Партията на регионите най-близките си конкуренти; в) ще успее ли Партията на регионите да сформира конституционно мнозинство в парламента; г) кой ще застане на втора позиция – „Отечество“ или УДАР; д) коя от партиите „джуджета“ ще влезе в Радата – „Украйна – Напред!“ на Наталия Королевска или крайнодясната „Свобода“ на Олег Тягнибок (и двете балансират сега на ръба на бариерата).

Ще признае ли световната общественост украинските избори или няма да ги признае? Това съвсем не е празен въпрос. В контекста на острите критики срещу ръководството на Украйна, отправяни вече доста време от Брюксел, Берлин, Париж и Вашингтон заради делото на Юлия Тимошенко и други дела с широк отзвук, произвеждането на парламентарни избори при спазване на всички норми и правила представлява за украинските лидери шанс да възстановят реномето си, да се утвърдят, да демонстрират, че Украйна не е Беларус. Точно затова днес всички усилия се мобилизират за демонстриране на демократичност и прозрачност.

Сред чуждестранните наблюдатели вече се очертаха различия в мненията. Някои заявяват, че изборите са нечестни поначало, тъй като в тях не участва Юлия Тимошенко. Други (повечето) изтъкват, че е необходимо да се спазваТ процедурата и законността и чак след това ще може да се дават оценки за процеса. Огромният брой наблюдатели от чужбина – над 3000 души, включително от Русия, сочи повишен интерес към процесите в Украйна.

Президентът Виктор Янукович показва, че е твърде заинтересован изборите да бъдат признати. Той демонстративно осуети вече опитите за използване на някои мръсни технологии в кампанията (държавният глава възложи на първия вицепремиер Валерий Хорошковски да следи мерките за избягване на изборни фалшификации). Според експерти спешното посещение на Виктор Янукович в Москва две седмици преди вота също е предвиждало консултации с руското ръководство по принципите за признаване на изборите в Украйна от страна на Русия.

Като основен деструктивен фактор в кампанията се очертават мажоритарните депутати. Според новия изборен закон парламентът ще се формира по смесена система: 225 депутати ще се избират с листите на политическите партии, още толкова – в мажоритарните окръзи. В някои окръзи се кандидатират по 49 души, и то най-вече хора със сериозни ресурсни възможности.

Стойността на един мандат в сегашната кампания варира според оценки между 2 и 5 милиона долара. Щом рискува да изгуби пари без видим резултат, един депутат става способен на непредсказуеми действия и може да извърши всякакви нарушения.

В изборния ден мажоритаристите ще се превърнат в същинско главоболие за властта, но след изборите ще са най-сериозни и надеждни съюзници на Виктор Янукович в парламента – според прогнозите 80 на сто от тях ще бъдат хора от бизнеса или административните среди, едва ли симпатизанти на опозицията. Влезли във Върховната рада, те ще могат да сформират няколко фракции, потенциални сателити на Партията на регионите.

Сигурен съюзник ще й бъдат и украинските комунисти – според социолозите компартията ще събере поне 10 на сто от гласовете, което е повод да говорим за „комунистически ренесанс“ в Украйна. Днес в КПУ вече не доминират старите комунисти, несъумели да жертват своите принципи.

Днес компартията има ново попълнение – група млади и предприемчиви хора, контролиращи едрия бизнес и някои сектори от икономиката (сред спонсорите на партията виждаме например шефа на митниците Игор Калетник, син на депутата от Партията на регионите Григорий Калетник). Тази „доларизация“ на компартията си каза думата – на тези избори КПУ се представи с най-ярка и съдържателна кампания.

Съвсем възможно е в парламента да влезе и партия „Свобода“ – стига да събере гласове от протестния електорат, който ще вземе решение едва в предизборните дни, и да получи подкрепа за сметка на други опозиционни сили (в очите на избирателите „Свобода“ изглежда по-безкомпромисна от „Отечество“ или УДАР). Може да й бъдат от полза и безспорните грешки, допуснати от Арсений Яценюк (оглавил листата на „Отечество“, б. р.) – опитал се да използва „Свобода“ в борбата с конкурентите си от УДАР, Яценюк волю-неволю даде на крайнодесните повече шансове да влязат в Радата.

Обаче Наталия Королевска и партията й „Украйна – Напред!“ май не успяха да извадят такъв късмет. Впечатляващият старт, огромните средства, изхарчени за кампанията, опитите за агресивно нахлуване в електоралното поле на страната, включването в кампанията на знакови фигури като футболиста Андрий Шевченко и актьора Остап Ступка – всичко това се спъна в липсата на смислово натоварване и твърде бледо формулираните цели.

Експертите твърдят почти единодушно, че опозицията ще направи опит да изкара хората на улиците и да оспори изборните резултати, използвайки например противоречия в данните от екзитполове, от успоредното броене на гласовете, а и просто нагласите сред своите привърженици. Пролича вече тенденция всички социологически служби без изключение да бъдат обявени за „купени“, „продажни“. И да се заяви, че ако изборите бяха честни, опозицията би събрала с 10 на сто повече, отколкото властта.

Обективно погледнато обаче, хората нямат днес желание да излизат на улицата – няма кого да подкрепят. През 2004 г. имаше един ярък лидер – Виктор Юшченко. Той вдъхваше надежди. Днес такива лидери няма. Тогава имаше и сериозна стратегическа платформа. Днес опозицията няма ясни цели. Един „площад на протеста“, Майдан-2012, би бил обречен на провал. Бъдещият парламент най-вероятно няма да поднесе особени изненади. Той ще е управляем – на първо място от президентския екип.

Още по темата: Избори край газовата тръба от Русия

В навечерието на парламентарните избори, насрочени за неделя, партиите в Украйна предлагат на електората най-различни пътища за развитие на страната – от антисемитски и русофобски до прозападен. Изборният резултат обаче ще зависи от газовата обвързаност на Украйна с Русия, пише руският в. „РБК дейли“. От представянето на Партията на регионите с мнозинство във Върховната рада пък ще зависи дали президентът Виктор Янукович ще може отново да претендира за висшия пост, след като мандатът му приключи през 2015 г., се казва в материала.

Според последните анкети Партията на регионите има големи шансове да спечели – тя изпреварва всичките си основни конкуренти, но стремително растящият рейтинг на партията УДАР начело с боксьора Виталий Кличко и вътрешните разногласия в обединената опозиция внасят известна интрига в процеса.

На този фон външнополитическото значение на изборите не изглежда толкова мащабно. Повечето руски политици са убедени, че независимо от разположението на силите в новия парламент отношенията между Украйна и Русия няма коренно да се променят, коментира изданието.

„Докато имаме газ и тръба, а те (украинците) – огромен брой жители, говорещи руски и с роднини в Русия, докато те заминават на гурбет в Русия, който и да дойде на власт (в Киев), ще е принуден да ни разглежда като стратегически партньор“, обяснява Андрей Климов от външнополитическата комисия в Държавната дума.

Украйна има интерес да подобри връзките с Русия „откъм Митническия съюз“, за да постигне икономически пробив, тъй като по БВП на глава от населението вече изостава с една трета от членките на съюза – Руската федерация, Беларус и Казахстан, твърди московският политолог Вячеслав Никонов.

Въпреки тези оценки и външното спокойствие вниманието на международната общност през уикенда все пак ще бъде приковано към украинските избори. Според Евгений Шевченко от руската ЦИК те ще бъдат следени от 3797 чуждестранни наблюдатели от 28 държави и 35 международни обществени организации.

В Украйна се предприема „всичко възможно“ за недопускане на фалшификации, заявява руският депутат Иля Костунов, който ще е сред наблюдателите наред с Шевченко. И „тъкмо легитимният сценарий на украинските избори ще е най-изгоден за Русия“, смята аналитикът Андрей Суздалцев. „Ситуацията там е тежка, електоратът дезориентиран, повечето партии са ориентирани към Запада – това е фонът, на който се развиват изборите“, тъй че Русия „има нужда от ясен и разбираем резултат“, заявява той.

Москва обаче няма да склони за отстъпки в цената на доставяния газ, ако Украйна не реши да влезе в Митническия съюз, твърдят източници на „Независимая газета“ в киевските властови структури. Оптимистичните прогнози на президента Янукович, заявил, че през ноември газовият проблем може да бъде решен, няма да се оправдаят – засега украинският лидер използва този въпрос само като лост за натиск върху ЕС, пише вестникът.

„Обяснихме им, че страните от Източна Европа плащат за руския газ още по-скъпо“, коментира шефът на президентската администрация в Русия Сергей Иванов след разговорите между руска и украинска делегация в понеделник в Москва, където Янукович се срещна с президента на федерацията Владимир Путин.

Янукович не може да промени нещата, като заяви, че Украйна ще влезе в Митническия съюз. Въпросът трябва да бъде решен чрез общонароден референдум, отбелязва украинският вицепремиер Сергий Тигипко. Мнението му споделя и Костянтин Бондаренко, шеф на Института за украинска политика в Киев.

Законите в Украйна не дават възможност въпросът за влизането й в Митническия съюз да бъде решен с едно драсване на перото, казва експертът и напомня, че държавите членки „прехвърлят част от националните си пълномощия на наддържавни органи“. Дори ако украинците гласуват на референдум за присъединяване към обединението, ще потрябват промени в конституцията и процедурата ще трае поне година. А днес в Киев няма и политическа воля, за да започне процесът, добавя Бондаренко.

Възможността Украйна да промени своята позиция обаче е „добър лост за влияние върху онези европейски структури, които искат да спънат евроинтеграцията“ на страната, изтъква той. В Европа все по-рядко се чуват призиви за изолация на Украйна, непризнаване на резултата от парламентарните избори, за санкции и т. н. И обратното – все повече политици стигат до извода, че само сближаването с Европа ще осигури възможност за по-нататъшна демократизация на Украйна, твърди експертът.

Украинската власт още не е готова да промени курса на външната си политика, но продължава да се пазари с партньорите си, отбелязва друг киевски наблюдател – Володимир Фесенко. Трети – Валентин Землянски, подчертава, че Украйна „не може да предложи много нещо на европейския пазар и може би трябва да се вгледа по-внимателно във възможностите, предлагани от Митническия съюз“.

Експертите са единодушни, че визитата на Янукович в Москва и политическото му изявление, че газовият проблем може скоро да бъде решен, засега са само намек към Запада, че трябва да свали летвата на изискванията към Украйна. По думите им Киев ще избере бъдещата си посока на движение според това как Западът ще прецени резултата от украинските избори и според решенията за Украйна, които ще бъдат взети от външните министри на ЕС на 14 ноември, допълва „Независимая газета“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.