Как Япония става Страната на залязващото слънце

в. Вашингтон пост

Възрастни японци спортуват. Снимка: канюз

Джаспър Кол е икономист, който е живял 26 години в Япония и той споделя, че трудно може да запази вярата си в бъдещето на страната, която е изправена пред демографска катастрофа с намаляващо и застаряващо население, продължава да буксува в продължителна икономическа рецесия и неумолимо губи в конкуренцията на Китай за доминиращата сила в Азия.

“Май останах последният оптимист за Япония“ – заяви неотдавна Кол в Токио. И наистина, някогашните възторжени коментари и анализи  – главно от чужди дипломати, икономисти, бизнесмени и публицисти – за японското чудо днес почти изцяло липсват и Япония все повече се отдалечава от оня възхитителен и зашеметяващ модел за постигане на просперитет и световно влияние. Всъщност някогашните японски апологети сега се превърнаха в най-отявлените японски песимисти – особено след като Токио демонстрира пълната си безпомощност да осъществи смислени реформи сред тройното природно бедствие от март 2011.

Основният извод, който се налага все по-категорично е: Страната на изгряващото слънце не се намира просто в прекалено дълго проточила се икономическа рецесия, а навлиза в ера на неизбежен упадък. Категорично доказателство за една подобна теза са катастрофалните икономически статистики, към които напоследък се прибавиха и демографските прогнози, които предричат на японците да се свият от сегашните 127 милиона жители на острова до скромните 47 млн. през 2010.

Сегашното положение е в рязък контраст с агресивната експанзия на японското чудо отпреди няколко десетилетия, когато японски компании купуваха символите на Америка и на американската мечта Columbia Pictures и Rockefeller Center, а американците страховито се питаха как да реагират – дали на се страхуват, или да завиждат на японците.

Подобно на една друга обособена група, наричана „Японските интриганти“ (или просто антияпонски критици), оптимистите изобщо не се съмняваха в една – че японската икономическа машина ще се развива и развива непрекъснато и бъдещето на страната като световна икономическа сила е безспорно. Но за разлика от „интригантите“, които виждаха в Япония единствено опасен конкурент на САЩ в претенциите за световна доминираща роля, оптимистите гледаха на Япония като на една доброжелателна, великодушна и щедра велика сила – тънеща в благополучие, но мирна и неагресивна, един уникален пример за подражание.

Когато сега някои реши да анализира ролята на Япония в модерния свят, то неизменно и неизбежно фокусира вниманието върху фискалните проблеми на страната, огромния държавен дълг, нарастващите разходи за социални нужди и все по-флегматичните търговски отношения с Китай, тъй като двете страни все повече затъват в един абсурден и безцелен териториален спор.

По време на политическите дебати между Обама и Ромни миналата седмица и двамата споменаха Китай, а не Япония като най-сериозния  конкурент и най-реалната заплаха за доминиращата роля на Америка в света. По ирония на момента, това съвпадна с обявяването от японското правителство на данните за рекорден търговски дефицит, а някои от най-големите японски компании – като Sony and Sharp – регистрираха рекордни загуби.

До 2050 година Япония ще се утвърди окончателно като най-застаряващото общество в света със средна възраст на своето население от 52 години – според данни на току-що публикувано изследване озаглавено „Мега промяна“, направено от списание „Икономист“. Анализът на експертите алармира, че през следващите десет години застаряващото население ще изяжда средно по 1 процент от БВП. Това ще обремени допълнително японската икономика, която преди две години безславно и почти без бой отстъпи позицията на втората след САЩ световна сила в полза на Китай.

„Колкото и да се напъвате да бъдете оптимист по отношение на Япония, вече никой няма да ви повярва“ – категоричен е Кол. „Ау, след 600 години ако сегашната негативна тенденция се запази, в света ще останат едва 482 японци. Които ще трябва да плащат огромен държавен дълг от десетки трилиона долара! Защото японците измират, а дълговете се трупат!“

Оптимизмът по отношение на Япония окончателно се превърна в преобладаващо направление в икономическата мисъл през 1979 г., когато се появи бестселърът „Япония като №1″. Там подробно се анализираше как една страна с размерите на американския щат Монтана за три десетилетия успя да се научи да прави автомобили не по-лошо от германците, да изработва часовници като швейцарците и да произвежда стомана по-добре дори от американците: с помощта на много по-ефективни и рентабилни предприятия, благодарение на уникалното трудолюбие и упоритост на японците и в резултат на  компетентна и практична политика на правителството си, което насърчава икономиката, поддържа улиците идеално чисти и реагира със сурова ръка срещу престъпността.

“Япония се справя изключително успешно с всички проблеми на пост индустриалното общество – по-добре от всяка друга модерна развита държава“ – писа Езра Фогел, социолог от Харвардския университет“. Но днес Фогел, който посещава Острова на изгряващото слънце всяка година от 1958 насам, се числи  към най-безкомпромисните песимисти. „Да, голяма част от японците все още живеят доста комфортно“ – коментира той. „Но политическата система е в пълен хаос и почти всяка година страната има нов министър-председател.  А младото поколение, израснало в условията сковаваща дефлация, вече не изпитва никакви стимули и като че ли  няма никакво желание да прави нещата по-добре от когото и да било“.

Дори изконното за националния манталитет обещание за гарантирана работа до края на живота и тясно сътрудничество между правителството и корпорациите вече дава негативни плодове. В условията на застой скованото от бюрокрация статукво трудно може да бъде нарушено от нови, по-креативни компании и фирми, а без тях страната не би могла да реализира докрай жизненоважните икономически реформи. „Онова, което не успях да прозря преди три десетилетия е че онова, което работеше толкова перфектно в условията на една страна, устремена напред и нагоре, днес ще създава толкова много проблеми в страна, която неумолимо върви надолу“ – казва Фогел. Той продължава да преподава в Харвард, но от пет години е прехвърлил академичния си интерес изцяло към Китай.

Десетина години след публикуването на фундаменталния труд на Езра Фогел, неговите прогнози и предсказания изглеждаха удивително далновидни. Между 1980 и 1990 националното богатство на Япония се увеличи три пъти, цените на недвижимото имущество в центъра на Токио достигнаха астрономически стойности и експертите започнаха да се шегуват, че парцелите под и около Императорския дворец в центъра на японската столица скоро ще надхвърлят цената на щата Калифорния. Японските компании масово изкупуваха американски активи и политическите наблюдатели не на шега се стреснаха, че Япония отправя сериозно предизвикателство към доминиращата роля на САЩ – особено посредством използването на протекционистични мерки спрямо традиционни американски продукти.

Според Фогел до голяма степен успехът на японското чудо се дължи на способността и таланта на японците да копират  и да се учат от другите. Той разказва за манията на младите японци да пътуват по целия свят, да учат в американски университети, да догонват най-развитите в спорта страни чрез привличане на най-добрите им треньори или чрез преквалифициране на японски специалисти на място, а години наред японските министри изобщо нямаха време да седнат на бюрото в кабинетите си и си  скъсваха подметките да пътуват до всички проблеми дестинации, където японските продукти срещат трудности. Дори нещо повече – без никой да го иска специално, японските ТВ канали излъчваха програми на петте световни езика – за да може всеки японец да израсне като един малък полиглот.

Днес обаче анализаторите регистрират единствено негативни тенденции. Все по-малко японци изпитват желание да пътуват по света и да общуват с чужди култури. От 2000 насам броят на японските студенти в американски университети е намалял наполовина. Новото поколение японци, които излизат на трудовия пазар са характеризирани от по-старите работници като „неамбициозна, рискова работна ръка, чиято единствена цел са сигурността и личния комфорт“.

„Никой вече не иска да се наложи като №1 в професията или в областта, в която се развива“ – коментира Йоичи Фунабаши, бивш главен редактор на вестник „Асахи“. „Хората се примириха с мисълта, че не биха могли да се опънат  на китайците и  затова дори не изпитват амбицията поне да се опитат. „Все повече се налага мнението, че Япония ВЕЧЕ не е в състояние да се наложи като упорит, конкурентоспособен играч в съвременния свят“

За историците Япония е известна като страна, пример за внезапни дълбоки и радикални промени. До средата на 19 век Островът на изгряващото слънце живее в пълна изолация от останалата част на света, след което залага на милитаризма и води агресивна политика за експанзия в Азия. След катастрофалното земетресение миналата година много японци се надяваха, че природното бедствие би могло  да се превърне в нов стимул за възраждане на националната сила и самочувствие.
Но все повече хора се убеждават, че трудно статуквото може да се промени – както установи най-ново изследване на Изследователския център Пю (Pew Research Center). Сега само 39 процента от японците смятат, че природният катаклизъм е успял  да сплоти и укрепи нацията, докато година преди това те бяха 58%.

Въпреки че сега мнозина наблюдатели определят Япония като „един глобален западащ Детройт“, бившият изпълнителен директор на Sony Нобоюки Идеи застъпва съвсем друго мнение. „Япония все още има шанс да стане част от бурно развиващата се азиатска икономика и да просперира като надежден търговски партньор и инвеститор“.

Венчър-капиталистът Йошито Хори смята, че много анализатори подценява скритите резерви на японците, защото те според манталитета си са склонни към самокритика и самоанализ. И ги възприемат само откъм тази им страна, пренебрегвайки и оставяйки слепи за техния скрит потенциал. „Най-ценното на Япония е способността, дори когато вършим нещо добро, никога да не го казваме на глас и открито“ – казва Хори. „Докато китайците не се сдържат да се хвалят: „Ето вижте какво постигнахме!“. Сега и японците трябва да се научат да постъпват по същия начин, иначе рискуваме напълно да изгубим своите глобални позиции“.

Точно този детайл стана основната причина, поради която Джаспър Кол, който е мениджър от ¬JPMorgan Japan, открито да заяви защо е песимист по време на тазгодишната световна конференция на TED. „Япония разполага с най-компетентния финансов регулатор света“ – заяви Кол. „Има БВП на глава от население, който е няколко пъти на китайския, цените на недвижимите имоти се върнаха в разумните граници от 1981 и безработицата е едва 4.2% – напук на  всички икономически проблеми и перипетии“.

Джаспър Кол обаче казва, че въпреки всичко той  си остава реалист и признава, че да рисуваш бъдещето на Япония в розови краски би било равносилно на това да твърдиш, че Елвис е все още жив. „Напълно си давам сметка, че много неща са се променили“ – казва Кол. „Преди много години, когато пристигнах в Токио, японците ми казваха скромно: „Много умно от ваша страна, че говорите японски, защото скоро всички ще работят за японците. Днес същото се говори за китайците“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.