В САЩ гласуват със сърцето си
Дълго време главен обект на критиката на демократите срещу предизборната кампания на Мит Ромни бе липсата на конкретика в програмата на републиканеца. Основната причина за това лежи на повърхността – американската политическа система принуждава кандидатите да се придържат към различни позиции на различни избори. Въпреки че в хода на предизборната кампания Ромни започна да говори по-подробно за това какво ще направи, ако победи, стана ясно, че изходът от изборите ще зависи от личността на кандидатите.
Съединените щати са все още млада държава, в която политическият фолклор оказва влияние върху текущата политика. Например не са забравени философско-юридическите спорове между привържениците и противниците на Конституцията, многочасовите дебати на Линкълн и Дъглас (в които, както разказват, са присъствали не само факти, но и формална логика), обмислената система от реформи на Рузвелт, наричана „Нов курс“.
Днес обаче политическата игра се води по други правила. Трябва да се говори с кратки лозунги, които после да може лесно да бъдат предадени в емисията новини. Предизборните кампании не са място, от което на избирателите се обясняват проблемите на страната. Какъвто и въпрос да бъде зададен, трябва да се отговаря със заучени фрази, даже ако те не са свързани с това, за което питат.
Политическите технологии в САЩ са изключително развити и списъкът с тези правила може да бъде попълван до безкрайност. В тяхното съществуване няма нищо странно: честолюбивите политици силно желаят властта, като за придобиването й е необходима изборна победа на всяка цена. Политическите съветници помагат за достигането на тази победа.
Но днес проблемът е далеч по-дълбок. От една страна, даже ако избирателите масово поискат да вникнат в предизборните програми на кандидатите, те не биха могли да го сторят. От друга – независимо от желанията и предизборните обещания на кандидатите, след тяхната победа на изборите (особено в случая с президентски избори) те на практика са лишени от възможността сериозно да променят текущите социални, икономически и политически процеси.
Това се дължи на уникалната политическа система в САЩ, разработена преди повече от 250 години. Нейното влияние върху текущия политически процес е разнообразно, но ние ще се спрем на основните моменти.
На първо място трябва да отбележим, че развитата система на сдържания и противотежести в съвременните условия до голяма степен блокира политическия процес. Информационното общество прави така, че всяко действие на всеки политик може мигновено да стане достояние на обществеността. Това оставя на тези политици (поради заплахата от загуба на следващите избори) два варианта – пълно бездействие или активно противодействие срещу представителите на другата партия, било конкурента в избирателен район, било президента на страната.
Последният, струва ми се, разполага с повече възможности, но арсеналът от средства за осъществяването на необходимите реформи все пак е ограничен заради парализата на политическия процес, като сдържанията и противотежестите са максимално задействани. Тук се крие една от основните причини за размитостта на предизборните обещания. Защо да обещаваш нещо, след като е ясно, че едва ли ще можеш да го постигнеш?
Обама имаше възможност да се убеди, че може да се обещават най-разумни неща, за които после ще бъде установено, че е нереално да бъдат осъществени. Но не може и нищо да не обещаваш. Социолозите бързо забелязаха, че избирателите не харесаха предпазливостта на Ромни през ранния етап на кампанията. В резултат на това Ромни започна да обещава всичко и на всички – намаляване на данъците при увеличаване на бюджетните разходи, отменяне на здравната реформа на Обама при запазване на нейните положителни елементи, борба с бюджетния дефицит при запазване на основните социални програми, зачитане на волята на сирийците при условие, че тази воля се определя от израелското ръководство. Времевият интервал, през който републиканците променяха диаметрално позициите си, започна да се измерва не с часове, а с минути. Провалът на Обама на първия дебат до голяма степен се дължеше на това, че президентът не очакваше, че Ромни, без да му мигне окото, ще отстоява позиции, които не само са противоположни на предишните му изявления, но често и идентични с позициите на президента.
Тук в работата се включиха легиони експерти от двата лагера и многочислени наблюдатели, които засипаха избирателите с безброй цифри и факти (с различна степен на истинност), доказващи, че е прав единият от кандидатите. В резултат на това дискусията между републиканците и демократите са водеше горе-долу в следния формат: „Ние имаме шест научни изследвания, които доказват, че сме прави. – Ние пък имаме осем! – Един от авторите на вашите изследвания е работил за Клинтън! – А един от вашите – за Буш! – Изследване номер две е подготвено от независим център! – Да, но прорепубликански! – Прорепубликански не значи необективен!“ И така до безкрай.
При това положение избирателите – някои от които научават за изборите от рекламите за бързи храни, а други са убедени, че Джон Маккейн все още участва в президентската надпревара и то на страна на демократите – окончателно се объркаха. От резултатите от социологическите анкети стана ясно, че на 6 ноември американците ще прибягнат към единственото възможно в тази обстановка средство – ще избират въз основа на симпатията си към един от кандидатите.
В началото на 2008 г. мнозина американци се отнасяха с подозрение и недоверие към Обама, като в частност го смятаха за безкрайно отдалечен от народа. Подобни обвинения срещу Ромни отправяха преди тазгодишните избори и демократите (както и съперниците му от първичните избори). Първоначално тази тактика работеше, но след дебатите за редовите избиратели стана очевидно, че бившият губернатор на Масачузетс, застанал в един кадър с все още популярния Обама, изглежда много добре, по президентски.
Рейтингът на Ромни се покачи и за да се забърка още повече ситуацията, негови съмишленици започнаха да обвиняват президента, че няма ясна програма за втория мандат. В резултат на това изходът на изборите стана още по-малко предсказуем. Но едно нещо е очевидно: за оставащите седмица и половина до изборите борбата ще се сведе до истински конкурс по красота, а изходът от гласуването ще зависи от участието на най-активните привърженици на двамата кандидати.
БТА