Двойникът – и след смъртта Гешев остава в голямата игра
Продължение. Виж Кой си ти, Никола Гешев?
Последните му крачки
Още в началото на септември 1944 година по-хитрите започват да напускат България. Първите по-известни са бившият началник на Държавна сигурност Павел Павлов и инспекторът при същата Александър Санков. Снабдени с паспорти, те се изнасят с германска колона към Виена, а оттам минават и се установяват за по-дълго в Италия. Подобна е съдбата на още няколко по-дребни фигури от полицията.
Общ е стремежът да се бяга извън страната. Прави се по различен начин, само краят е един – неуспешен. Манол Манов: “Същият (Куков – б. м.) на 9 септември 1944 г. се беше опитал да избяга с мотоцикъла си зад граница, но беше заловен и ликвидиран”.
Или: “Спомням си още това, че непосредствено след 9 септември година Илия Николов, Марин Михайлов и Иван Николов – разузнавачи от групата му са се опитали да избягат, като най-напред са отишли в дома на Илия Николов и са се укривали около 3 или 4 дни и след това са заминали в родното село на Иван Николов Долно Раковец, Радомирско – за да направят връзка и избягат в Югославия. Но се уплашили да не ги заловят в селото и те отишли в една горичка край селото, но там били хванати и после освободени. Те се завръщат в София и тук биват задържани и след това осъдени от Народния съд”.
Любопитна подробност – залавят ги най-често същите селяни, които полицията, респективно Държавна сигурност са организирали, въоръжавали и обучавали за борба с партизаните.
Всички, които са писали за последните дни на Гешев, пропускат един важен факт и разглеждат бягството му като изолиран, самостоятелен акт. Всъщност това е част от явно отдавна замислен план за спасение на служителите от целия отдел Държавна сигурност. За това има малко, но изключително ценни данни от разузнавачи.
Надявам се след 9 септември 1944 година така, както службите са се върнали да разследват големите предателства в редовете на БКП, да е бил поставен и въпросът за този план. И в този смисъл да е работено, да са разпитани повече служители на бившите тайни служби.
Това, което разполагаме в момента, е малко, но достатъчно, за да твърдим, че такъв план е имало.
План за спасение на всички агенти от Държавна сигурност
В една справка на народната милиция мимоходом се споменава кога е започнала подготовката за бягството в Турция. Сведението е на база доклад на агент, разработвал съпругата на Любен Димитров.
Димитър Велев, групов началник “Издирване”: “Агентът донесе, че един месец преди 9 септември 1944 година Любен казал на съпругата си, че той и още един от началниците в полицията изпратили едно лице, името на което не знаела, в Турция да уреди положението на двамата при евентуална нужда да избягат там”.
Това едва ли е било само за двамата; най-вероятно става дума за изнасянето на цялата група. Че договорката е била направена, съобщава пак същият агент…
Какво се случва с Гешев?
И така, късно следобед на 9 септември 1944 година Гешев, Фичев и Димитров пристигат в района на границата. Както е според уговорката, там ги чака подофицер Стамо Армутлиев. Той е вече почти 40-годишен, не е кадрови военен, мобилизиран е през юли 1944 година.
Изпълнява мълчаливо заповедта на подпоручик Тодоров и предварително е изтеглил един от нарядите от поста им. Води тримата донякъде, посочва им накъде да вървят и ги оставя. Въпреки разрешението от началството си, подофицерът вижда, че всичко се променя и се страхува да не би в бъдеще да му се потърси отговорност.
Тримата вървят в колона, спазвайки дистанция около 50 метра човек от човек. Стигат разклоняване на пътечката и вместо да потеглят в правилната посока, поемат грешната. След няколкостотин метра влизат в зоната на друг граничен наряд, който не е предупреден. Когато войниците виждат изскочилите изведнъж встрани от тях цивилни лица, действат според правилника – тоест командват “Стой, горе ръцете!”
Тук вечната подозрителност, а и натрупаното през последните седмици напрежение, изиграват лоша шега на Гешев, който е първи в колоната. Вместо да влезе в контакт с граничарите и в края на краищата да се разберат, той вади пистолета си и стреля по тях. Даже не веднъж, а цели три пъти. Имахме случай да кажем, че Гешев не е полицай тип командос, той не добър в тая материя – за щастие. За щастие, защото не улучва никого…
Досие “Овен” или как, дори и след смъртта си, Гешев остава в голямата игра
Участниците в тая игра навярно са предвиждали, че ще я играят няколко години и всичко ще забрави от само себе си. Нещата обаче получават неочакван обрат: Ким Филби заема нов пост.
Ким Филби: “…в края на 1946 г. ме повика генерал Синклър и заяви, че е дошъл редът ми да поработя в чужбина… Когато Синклър обяви, че ми предстои да оглавя резидентурата в Турция с център Истанбул, разбрах, че това не е най-лошият вариант. По това време Истанбул беше главната южна база, от която шпионираха Съветският съюз и социалистическите страни от Балканите и Източна Европа”.
Заради новата работа Филби преминава ново обучение в спецификата на работата си. През януари 1947 г. приключва курса и сдава стария си пост в контраразузнаването. В края на месеца отива на летището и заради снеговалежите и мъглите десет дни не успява да излети за новото си местоназначение. Взема си отпуск и преди Истанбул посещава баща си в Саудитска Арабия. В средата на февруари 1947 г. поема поста резидент на СИС в Турция.
Какво се случва? Българското разузнаване към 9 септември 1944 г. има на разположение двама човека, които удивително приличат на Никола Гешев. За това съобщава Добри Желев в своята книга: “В рапорта от 5 декември 1947 г. се изнася, че Гешев е имал двойник. Това е търговецът Паскалев. Даже е имало съмнение, че той го укрива. Проверката обаче не установила никакви следи. Тогава ми беше подхвърлена версията, че Гешев е имал и втори двойник, името на когото не успях да науча. Той бил подготвен и към края на 1945 г. прехвърлен през границата с документи на името на Гешев”.
Предполагам, че това “към края на 1945 г.” е по-скоро авторово заключение. Или умишлено е спестена действителната година – службите никога не казват истината напълно. Но сам виждаш, драги читателю, че фактите пасват точно за 1947 г. А както още Еркюл Поаро е казал – когато имаш хипотеза и тази хипотеза не пасва на фактите, зарязваш хипотезата!
Че това е идея на съветските тайни служби, спор няма. Те са признати за асове и специалисти от висока класа по внедряването на агенти с фалшива самоличност сред противниците си. Цял един период от историята на КГБ и ГРУ е наречен “Епохата на великите нелегали”.
Явно историята с нашия Гешев е от последните акорди на това време. Един от героите му е Иван Винаров, българин, поставил се услуга на съветското разузнаване и постигнал огромни успехи точно под чужда самоличност в най-различни кътчета на света. Няма да е невероятно, ако зад идеята за прехвърлянето на агент да стои именно той.
Колкото до подготвилите операцията – не е трудно да бъдат открити и те. На 13 септември 1945 година на Георги Димитров в кабинета му в Москва са му представени трима съветски полковници от Народния комисариат по държавна сигурност (НКГБ). Те трябвало да заминат за България в качеството на съветници на Антон Югов във Вътрешното министерство. Двайсет дни по-късно Димитров отново се среща с тях за последен инструктаж. От Голубенко, Студников и Зеленски в българските документи за самоличност те вече са Голубов, Студенков и Зеленов.
Месеци след това заминава още по-голяма група – мрежата на представителите на НКВД и НКГБ стига до всяко окръжно управление в страната. Те имат дипломатически паспорти като щатни служители в съветското посолство и едновременно с това карти на офицери от българската ДС. Имат достъп до всяко кьоше на нашите служби и едновременно с това не подлежат на никаква проверка от коя да е българска служба.
Именно офицери от този състав са забелязали перспективността на една игра с двойника на Гешев, подготвили са го и са го прехвърлили в Турция, където го е поел Ким Филби…
* Откъс от книгата „Непознатият Никола Гешев” (Сиела) – обстойно и сериозно проучване на живота и делото на известния полицай. Най-много внимание е отделено на операциите, в които е взел участие – прословутата Витошка конференция, залавянето на “подводничарите” и парашутистите, ударът срещу ЦК на БКП, ежедневната борба със съветското разузнаване….
Като използва неизвестни досега документи и свидетелства авторът възстановява стъпка по стъпка действията му на 8 и 9 септември 1944 година. Направена е връзка между изчезването на Гешев и назначаването на Ким Филби за резидент на СИС в Цариград.
За първи път детайлно са разгледани плановете за издирването на Гешев след 9 септември 1944 г., обединени в издирвателно дело „Овен”. Отделено е внимание на трагедията на близките му, преследвани от новата Държавна сигурност.
Андрея Илиев е автор на 15 книги, сред тях „Сбогом, Агата Кристи” и „Атентатът в “Света Неделя” и терористите”.