Русия на Путин: Завръщане в Съветския съюз

Портрет на Путин от изложбата „Президентът – човекът с най-добрата душа“ на Алексей Сергиенко. Снимка: ридус

Съществува един ярък парадокс относно репресивната политика, която Владимир Путин наложи откакто спечели третия си президентски мандат. След като Путин се ползва с подкрепа сред мнозинството – проучване на общественото мнение наскоро показа, че 33 на сто искат той да остане и след 2018 г. за четвърти мандат – и след като опозицията, която преди близо година заля улиците в Москва и Санкт Петербург, сама признава, че е неспособна да предложи алтернатива, защо тогава Путин прибягва до репресивни методи, невиждани след времето на Съветския съюз?

Методи, като тези например: опозиционер, който избяга в Киев, търсейки политическо убежище, бе отвлечен, измъчван в продължение на два дни и заплашен, че ако не подпише самопризнания, уличаващи съратниците му, лидерите на социалистическия Ляв фронт, Сергей Удалцов и Константин Лебедев, децата му ще бъдат убити. Удалцов и Лебедев са разследвани по обвинение в „подготовка на масови безредици“ и може да получат до 10 години затвор.

Използват се и други по- макиавелистки методи. Осъдителните присъди на феминистката пънк група „Пуси райът“ клонят именно в тази насока. Първоначално нямаше много логика в цялата история: главният прокурор не предприе никакво действие, когато една от осъдените, Надежда Толоконникова, взе участие в групова оргия в московския природонаучен музей през 2008 година. Но когато същата тази жена изпълни антипутинска песен в полупразна църква късно през нощта, гнева на ада се отприщи.

Някой от приближените на Путин е усетил възможността да се възползва от протестното движение, което пламна след манипулираните парламентарни избори миналата година. Конфликтът, съществувал дотогава между младата, градска средна класа и застаряващата, корумпирана и супербогата бюрокрация, бе отклонен към предизвикателство на една незначителна група хора срещу самоопределящо се морално мнозинство.

Според социологическо проучване на центъра „Левада“, 79 на сто от руснаците се определят като православни вярващи. Част от църквата, която бе започнала да дава признаци на безпокойство от действията на Путин, изведнъж се обърна против протестното движение и фактически подари „Пуси райът“ на президента.

Също така Путин отслаби и опозиционните сили, като привидно им даде това, което искат, разрешавайки партии да се създават без изкуствено завишени пречки при регистрацията. В резултат неотдавнашните местни избори бяха заляти от партии, разпиляващи вота за опозицията. Действащите губернатори на всеки от петте района, където се състояха избори, бяха преизбрани.

Конфликтите, които Путин генерира след преизбирането си – младежта срещу православната църква, либерали срещу консерватори, прозападно настроените срещу националистите – всички те заедно задействаха мотора на анти-американизма. Америка официално е партньор на Русия. Така твърди Путин публично и в неофициален разговор с Барак Обама, при последната им среща в Лос Кабос в Мексико.

Но това са само думи, а стане ли въпрос за дела, американските представители в Русия са третирани като внедрени врагове, мотивите им се поставят под съмнение, агенцията им за международно развитие е затворена, а техни дипломати са обект на постоянно наблюдение.

Това са тактики, и Путин е именно тактик, а не умел стратег. Но нито една от тях не дава директен отговор на истинския въпрос: Защо трябва да се стига чак до там? Защо интернет бе спрян, когато опозицията гласуваше онлайн за Координационен съвет, който да й служи като колективен ръководен орган?

Избирателният процес събра по-малко от 100 000 гласа на национално ниво. Защо не се подходи спокойно към това невръстно опозиционно движение? Репресивната политика на Путин хвърли в недоумение мнозина наблюдатели на страната. Има няколко противоречиви обяснения: че той е отмъстителен, отегчен, дистанциран и недостъпен; че той е по-несигурен, отколкото си дава вид.

Последната теза заслужава да се разгледа по-внимателно. Нещата в момента стоят така: истинската битка, която се води сега, не е очевидната война срещу опозиционерите по съдилищата, а вътрешната невидима свада между враждуващите групи на съветниците в антуража на президента. Тъй като стабилността, която Путин успя да изгради през първите си два мандата, се превръща в стагнация през третия му мандат, неговата власт е поставена под съмнение отвътре.

Избирателно прилагана и майсторски манипулирана политика на репресии е временният, тактически отговор от страна на Путин. Но тя изобщо няма да му помогне да се справи с източника на проблемите му – корумпираната, неподлежаща на реформи система на управление, с която името и съдбата му са тясно свързани.

Още по темата: Политическите репресии в Русия набират обороти

В Москва се състоя митинг в защита на политзатворниците в страната. Според правозащитници повод за акцията са били „набиращите обороти политически репресии“ в Русия, пише в. „Комерсант“. Освен правозащитни движения изданието посочва сред организаторите „Комитета 6 май“, който подкрепя лицата, разследвани във връзка с безредиците по време на майския опозиционен протест на столичния Блатен площад. Свикан във връзка с Деня в памет на жертвите на политически репресии, митингът завърши мирно, а демонстрантите призоваха да бъдат освободени задържани опозиционни активисти.

Организаторите изброиха хора, подложени според тях на политически репресии в Русия, посочва „Комерсант“. Сред тях са членките на групата „Пуси райът“, осъдени на две години затвор за хулиганство след антипутински „пънк молебен“ в московски храм, активистката на опозиционната партия „Другата Русия“ Таисия Осипова, получила осемгодишна присъда за търговия с наркотици по дело, скалъпено според противници на режима, лидерът на Левия фронт Сергей Удалцов, обвинен наред със свои съратници в заговор за организиране на масови безредици, и разследваните по делото за майския протест на Блатния площад.

В случая с „т. нар. безредици на Блатния площад властите поне се опитваха да спазват процесуалните формалности, но наказателното дело срещу Удалцов наистина се развива по логиката от 30-те години на миналото столетие“ – началото на сталинските репресии, заявиха инициатори на митинга, събрал според тях към 1500 души.

За същия брой участници информира и „Новая газета“. На митинга бе повдигнат въпросът за гоненията срещу опозиционери в провинцията – там активистите се сблъскват с много повече трудности, а правоохранителните органи „са с много по-развързани ръце, отколкото в Москва“, пише изданието. Нови митингуващи излязоха на улиците заради „репресиите на Кремъл“, отбелязва „Ведомости“, цитиран от Би Би Си.

Вестникът обяснява, че досега Денят на политзатворника бе честван от най-старите правозащитни организации в Русия като „Мемориал“ и Московската Хелзинкска група, обаче „събитията от последната година доведоха до появата на нови политзатворници“, както изтъква руската социалистка Изабел Магкоева. „Разтегателните норми на законите за митингите, за неправителствените организации – чужди агенти, и за клеветата създават общо пространство за репресии. Обществото обаче има опит и в проявите на солидарност, в ненасилствената съпротива, точно той трябва да бъде следван сега“, коментира Александър Черкасов от „Мемориал“.

Режимът в Русия не желае масови репресии, твърди автор на електронния в. „Свободная преса“. Той сравнява днешните обвинения срещу руски опозиционери с обвиненията във „вредителство“ по време на сталинските чистки. За руската власт са по-полезни „вредителите“, оставени на свобода, защото върху тях може да се стовари и вината „за бавното развитие на страната, за авариите, за техногенните катастрофи, за каквото пожелаят, дори за природните катаклизми“.

Според журналиста Роман Сенчин „за властите има смисъл да хвърлят в затвора или истински опасните хора (като Ходорковски), или редниците (доста такива вече лежат по следствени изолатори и колонии), за да не става опозицията прекалено многобройна. За да си помислят другите редници, преди да се включат в поредната акция: „Няма ли да ме тикнат после зад решетките като онези участници в 6 май?“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.