След супербурята Санди – теми за размисъл върху климата, съчувствието и печалбите
Изглежда президентът на САЩ Барак Обама и съперникът му Мит Ромни твърдо бяха решили да не засягат темата за климата по време на предизборната кампания. Но супербурята Санди извади на преден план следния въпрос: не е ли време да говорим не само за времето, но и за климата, пише вестник „Ню Йорк таймс“.
Още в началото на коментара си американският ежедневник подчертава, че никоя буря, нито засушаване не може да бъдат приписвани на промените в климата. Но много учени смятат, че повишаването на въглеродните емисии може да увеличи вероятността от екстремни – подобно на Санди – прояви на времето. Затова каквато и да е причината за Санди, той отваря поле за размисъл, подчертава авторът.
„Ню Йорк таймс“ припомня думи на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, че сякаш САЩ „преживяват на всеки две години някое рекордно за последните сто години наводнение“. Три от десетте най-големи наводнения в Долен Манхатън от 1900 година досега са се случили през последните три години, отбелязва вестникът.
Изданието изброява няколко повода за размисъл. Първо, ураганите се образуват, когато океанът е топъл и топлината е тяхното „гориво“. Водата в океана по източното крайбрежие бе с рекордно високо температура през това лято – отчасти по естествени причини, отчасти вследствие на човешка дейност.
Второ, компютърни модели сочат, че не е задължително ураганите да възникват по-често, но те стават все по-мощни. Трето, климатичните промени увеличават влагата в атмосферата, което може да означава, че бурите ще носят все повече дъждове и наводнения.
Четвърто, Санди бе изключително разрушителен, защото му бе попречено да се върне обратно в морето от „блокиращ буфер“, подобен на въздушния поток зад реактивен самолет. По въпроса се спори, но едно изследване наскоро показа, че топящият се лед в Арктика може да допринесе за създаването на такъв буфер.
Пето, повишаването на морското равнище е предпоставка за бъдещи силни бури, а Нюйоркската комисия по промените в климата прогнозира, че до 2050 г. крайбрежните води ще се повишат с два фута (60 см) и с четири фута (120 см) до края на века.
„Ню Йорк таймс“ цитира източник от Националния център за климатични данни, според когото седем измежду десетте най-топли лета в континенталната част на САЩ са били регистрирани след 2000 г. Сред тях е и последната лятна суша, която бе най-голямата от 50 години насам.
Защо само явления, които не са под човешки контрол, предизвикват съчувствие
Универсалният импулс на съчувствие към хора, пострадали не по своя вина, и решимостта за колективна мобилизация за облекчаване на болката и поправяне на щетите се проявиха заради супербурята Санди, пише вестник „Вашингтон пост“. Във всичко това има нещо много смущаващо, смята американският ежедневник и поставя два въпроса:
Защо нравствените ни инстинкти при естествено бедствие като Санди са толкова силни, за разлика от бавната ни реакция на причинени от хората бедствия като съдбата на милиони бедни деца, които изчезват от и без това недостатъчния брой училища? Защо някои лоши неща, които са извън контрола на хората, пораждат съчувствие и желание за бърза реакция, докато други неща, които също са извън човешкия контрол, стоят десетилетия, изправени пред фактическо безразличие?
Авторът на коментара признава, че събития като Санди с основание силно привличат вниманието на медиите и на хората. Но така нашата увереност, че знаем как да подобрим съдбата на тези деца остава далеч по-малка от увереността ни, че знаем как да спасим, например, метрото от наводняване, констатира анализаторът.
Дълбоката убеденост в ролята, която късметът играе в живота, може да формира основата на консенсус за предприемането на твърди мерки за поддържането на равните възможности, икономическата сигурност и наличието на минимално равнище на достоен живот в Америка. Честно казано, днес не само бедните деца дължат съдбата си на сили извън техен контрол. Стане ли дума за съдбата на средната класа в ерата на глобализацията и бързите технологични промени, затъваме в още по-дълбоки води, пише вашингтонското печатно издание.
Впрочем уповаването на ролята на късмета не е само либерален импулс, а и предпочитание на консервативни умове, продължава „Вашингтон пост“. Вестникът посочва, че социологически анкети отдавна са установили, че европейците са по-склонни да вярват, че съдбата им се оформя от сили извън техния контрол, докато американците възприемат себе си предимно като създатели на собствената си съдба. Чувствата на американците в тази област обаче ще започнат да се уподобяват с тези на европейците на фона на глобалната конкуренция и технологичното развитие, което оставя милиони американски работници „без късмет“ на милостта на икономическите мусони.
Сега се нуждаем от лидери, които да ни покажат, че почтеното общество може да облекчи бремето на лошия късмет, даже и ако насърчава усиления труд, личната инициатива и предприемачеството. Вслушвайте се през вятъра и дъжда и ще чуете това. Мислете за Санди като за заключителен аргумент, пише в коментар „Вашингтон пост“.
Великолепна възможност за печалба
Докато историческата буря Санди вилнееше из американския Североизток, прекъсвайки електричеството и парализирайки трафика в Ню Йорк и извън него, американският предприемачески дух процъфтяваше. Разбира се, в повечето случаи това бе за добро, макар че понякога пораждаше и обвинения в изнудване, пише Стивън Джонсън от Ройтерс.
Джовани Ернандес, специалист по подрязване на дърветата, работещ в богатото градче Милбърн, в Ню Джърси, казва, че хората направо полудели по неговите услуги и той получавал по стотици телефонни обаждания заради прекършени дървета в частните имоти. „Хората искат да дойдем веднага, но ние не можем да стигнем при тях, защото всички електропроводи са все още на земята“, казва Ернандес.
Санди беше най-голямата буря, стоварила се върху САЩ от няколко десетилетия насам. Тя отне живота на най-малко 64 души и остави милиони без електричество. Компания, занимаваща се с пораженията при природни бедствия, изчислява на 15 милиарда долара щетите от Санди, които са нанесени на незастраховано имущество. Много малки предприятия пък пострадаха доста заради неосъществени продажби.
Но в сряда, първия ден след бурята, когато хората се опитаха да се върнат към обичайното ежедневие, много собственици на магазини, улични търговци, а в някои случаи и едновремешните амбулантни търговци се активизираха, за да извлекат максималното от тази рядка бизнес възможност.
За някои възможностите бяха естествени и очевидни. Лошите новини за собствениците на къщи са чисто и просто добри новини за строителните фирми и за търговците на стоки за дома, много от които имаха трудности в последните години, когато цените на жилищата в САЩ се сринаха, а безработицата нарасна.
В Западен горен Манхатън кварталният магазин „Бийкън – бои и железария“ беше пълен с клиенти, чакащи на дълги опашки, за да бъдат обслужени. Бензинът и генераторите бяха най-търсените стоки в целия район, където хората дълго пътуват до работа. Опашките пред бензиностанциите бяха изпълнени с изнервени хора, защото повече от половината от бензиностанциите в района на Ню Йорк и Ню Джърси бяха затворени заради изчерпване на горивото и спирания на тока, казват представители на бранша.
Джо Салуси, един от мениджърите на базираната в град Чатам, в Ню Джърси, брокерска къща Темис, разказва, че по пътищата е царяло голямо напрежение и тревога. „Сякаш сме герой от филма „Лудият Макс“, казва той, имайки предвид филма от 1979 г. с участието на Мел Гибсън, в който действието се разиграва в бъдещето, в опустошена от апокалипсис страна, в която най-ценното нещо е горивото.
„Всеки търси бензин и си пази бензина, когато го купува. Сега се редим на опашки, за да купим допълнително бензин, за да сме сигурни, че генераторите ни ще работят. Бензинът и генераторите са буквално злато. Сега те са много по-популярни от айФоните в деня на първата продажба“, допълва той.
Същото може да се каже и за лимузините в Ню Йорк. Можеше да се види как черни седани и луксозни автомобили отиват към претъпканите автобусни спирки в квартала Инууд на Манхатън и в Уошингтън Хайтс, за да откарат пътниците, уморени от чакане на градските автобуси, повечето от които идваха претъпкани до краен предел.
Разбира се цените скочиха рязко. Таксиметровите апарати не всеки път бяха включени, а ниските такси при ранно паркиране бяха забравени. Кафе и сладкиш в малък супермаркет излизаше доста по-скъпо от обичайното.
Някои собственици на магазини разбраха, че не трябва да полагат особени усилия, за да привлекат клиентите, чувстващи се обхванати от клаустрофобия, прекарали часове наред затворени у дома.
Четиридесет и пет годишният Карл Даруиш и неговият братовчед Чарли се появиха във вторник сутринта в новия си аутлет за дизайнерски обувки в Горен западен Манхатън, за да видят какви са щетите от бурята. Но забелязаха, че улиците гъмжат от хора, които не отиваха на работа, защото денят беше обявен за неработен и които се чудеха с какво да запълнят времето си. „Мисля, че това беше нещо като безумие, породена от дългото стоене на затворено“, казва Даруиш в препълнения си магазин и допълва, че е продал над 80 чифта обувки.
Същото е и в магазина за обувки Овра на Източна 86-а улица между Трето авеню и Лексингтън авеню, където бе пълно с клиенти, търсещи гумени ботуши. Малко по-надолу ресторант Експрес на Парк авеню и 20-а Източна улица откри временен щанд пред входната си врата, за да продава кафе за по 2 долара. Кафето се рекламираше с надпис: „Ще ви помогнем, когато няма Старбъкс“ и визираше популярната верига от заведения, която затвори врати заради бурята.
По-големите вериги магазини в района също се опитаха да привлекат клиенти по време и след Санди. Барнис в Ню Йорк организира разпродажба, наречена „Върнете се към обичайния ритъм на живот, но със стил“. Тя започна в полунощ в понеделник срещу вторник, малко след като ураганните ветрове на Санди започнаха да намаляват.
Със светкавична рекламна кампания по електронната поща магазинът обяви, че прави намаления на японския зелен чай сенча, на комплекти игра на табла за път и че предлага за по 500 долара шалове с геометрични фигури.
Някои хора буквално давеха мъката си от щетите, причинени от бурята, в магазините за спиртни напитки, където търговията беше оживена. От тази възможност бързо се възползва намиращият се в Бруклин магазин за вина и спиртни напитки Гнарли. Той остана отворен от неделя до вторник и дори в периодите на бурни пориви на вятъра потокът от клиенти не секна.
„Неделя ни беше най-натовареният ден в годината досега. Продажбите бяха също толкова добри като на Бъдни вечер миналата година“, казва управителят на магазина Бен Розентал, който припомня, че са работили и при преминаването на урагана Айрийн миналата година. „За нас бурите са същото като големите празници“, допълва той.
БТА