От спасител на църквата до мошеник – за патриарха от Фейсбук, агенции и блогове
Тепърва ще оценяваме достойнствата му
Yavor Dachkov, Facebook
„Бог да прости дядо Максим! Той беше най-доброто, което този народ можеше да излъчи като духовен водач при дадените обстоятелства. Теапърва ще оценяваме достойнствата му, които ще се прояват веднага след избирането на неговия наследник.“
Комунисти жалят за духовния си водач
Ralitza Kovacheva, Facebook
„Комунистите, тези висши борци с опиума на народите, се разридаха с горки сълзи за миротвореца?! и духовния водач. И молят на колене Бог да му прости! Вместо да молят Ленин, с когото са си къде къде по- близки…“
При Максим църквата беше толерантна, а какво идва след него?
Асен Генов, Facebook
„Ченге или не, по негово време БПЦ все пак беше толерантна към различията и различните, а спорадичните декларации против това или онова по-скоро будеха снизходителна усмивка и състрадание и у миряните, и у атеистите, а и у тези, когото БПЦ осъждаше и клеймеше.
Новият патриарх, ако бъде Кирил или дядо Николай пловдивски, ще отвори нова страница на пещерна нетолерантност към иноверците и други „различни“ социални групи.
Лека му пръст на Максим. Не ми се мисли за „модернизацията“ на „тялото Христово“ на земята при тези перспективи.”
Вечен позор
Milen Radev, Facebook
„…Не, не „вечна памет“ заслужава Марин Минков, известен също така с прозвището „патриарха“, но „вечен позор“. Такова определение разбирам и споделям (макар че „вечен“ ми звучи малко бомбастично, стига и „заслужен“)…“
Най-голямото нещастие за църквата би бил митрополит Николай
Социологът Андрей Райчев пред bTV
„Патриарх Максим осигури на Българската православна църква оцеляване в нечувано сложен преход, когато имаше много голяма опасност да се разбие на много парчета… Спасена преди, сега църквата е изправена пред нова опасност. Съществува реален риск да бъде избран неморален човек за патриарх в момент, когато съществува огромен духовен дефицит. Друг проблем би бил да не се направи очакваната реформа. Обществото уважава църквата, но не във вида, в който е… Най-голямото „нещастие” за църквата обаче би бил Пловдивският митрополит Николай, известен с лепенето на тапети върху икони и със скъпите си коли и часовници.“
Отзован на небето
Atanas Tchobanov, Facebook
„Тази нощ, около 4.00 ч. сутринта, с решение на ЦК на БГП (Божествената Господна Партия) бе отзован главата на Българската православна църква.“
Борисов ще поеме и църквата…
Диана Тодорова, Facebook
%Конкурс за патриарх няма да има. ТОЙ ще управлява и църквата!“
Бойко към Марковска – кръстена ли си, че изскочи една работа?
Atanas Tchobanov, Facebook
„Бойко извикал Марковска и я питал: „Венето, ти кръстена ли си? Че изскочи тука една нова работа тая сутрин.“
Да се пъчиш с остроумие по случая е жалко
Svetlana Veneff, Facebook
„Един човек е починал. Лека му пръст. Не се гаврете с паметта му. Толкова е гнусно. А пък да използваш случая, за да се пъчиш с остроумие и оригиналничене, е направо жалко. Що за болни хора?”
Самозванец и мошеник
Милен Радев, Де Зората
„Страшно е да се четат днес из Фейсбук писанията на хора уж с ума си, със здрав ум и чист дух.
Страшно е, защото с пълна сериозност желаят „лека му пръст“, да даже „вечна му памет“ (!!!) на току що представилия се пред Създателя си самозванец и мошеник „Максим“, настанил се на трона на патриарх Евтимий и загробил преди 22 години възможното духовно възраждане на българския народ.
Страшно е защото показват паянтовото състояние на нравствени и духовни принципи, щом може на този черен жрец на погубването на България да му се желае „вечна памет…“
Той опази църквата
Ловчански митрополит Гавриил
„Той съхрани единството, опази Църквата да не се политизира, така че това е тежка загуба.“
Стоик, който се противопостави на комунистическата власт
Проф. Калин Янакиев:
„Патриарх Максим се държеше като благ баща и стоик, а стоицизмът може би е най-главното, което трябва да му се отчете. ..
Патриарх Максим по много особен, незрим начин успя да преведе кораба на църквата през много големи бури. Не казвам, че той направи това по един особено героичен начин, но той успяваше да удържа единството на църквата ни в два периода, когато тя бе раздирана от опити за центробежни тенденции…
Още във времето на комунизма патриарх Максим без да се съпротивлява рязко, без да го прави героично той се противопостави на една тактика на комунистическата власт и ДС църквата ни да бъде обградена от нови и удобни на режима митрополити, в които трябваше да отиде цялата власт в църквата. Той успя да лавира между старите митрополити, на които комунистическия режим не доверяваше, и тези нови, абсолютни креатури на ДС.”
(Виж целия текст от проф. Янакиев тук)
Успял да запази единството на БПЦ
Франс прес
„Патриарх Максим повече от 40 години е бил начело на БПЦ. Той е най-дълго управлявалият патриарх сред останалите духовни водачи на православни църкви. Избран още по времето на комунистическия режим (1971), беловласият архиерей оцеля при опитите да бъде свален след колапса на тоталитаризма… Той в крайна сметка е успял да запази единството на БПЦ, към която спадат 80% от 7,4 милионното население на България.“
Влиятелна фигура, консервативен
Ройтерс
„Патриарх Максим не се появяваше често в публичното пространство, но се смяташе за влиятелна фигура, с консервативно разбиране. На него се преписват заслугите за укрепването на религията след падането на комунизма, възстановяването на десетки манастири и църкви в България… БПЦ има над 1000 години история. Тя е преживяла петвековното османско робство и комунистическия режим…”
Той вечно се бореше да спаси църквата от неверието
Отец Иван от Нови хан пред ТВ7
”Патриарх Максим спаси църквата в България да не бъде унищожена. Това е едно от най-големите му постижения. Човек трябва да бъде и политик, за да си свърши работата, но да не обиди никого. Не помня той да е уволнил свещеник. Имаше много, които искаха да се възползват от положението си, за да навредят на някого, но той – не. Той вечно се бореше да спаси църквата от неверието.”
Монах, какъвто трудно може да се намери
Епископ Тихон, председател на патриаршеския храм „Св. Александър Невски“:
„Той беше монах, какъвто трудно вече може да се намери сред духовенството, с безкрайната си прецизност. Искрено съжалявах, че през тези години той беше твърде самотен човек. Никой с изключение на най-близките му в домакинството не успя да спечели доверието му, за да има постоянна връзка с него. Никой не се постара да потърси неговия опит и мъдрост и лична душевност.”