САЩ – защо побелява косата на президентите

Барак Обама произнася пред Конгреса словото си „За състоянието на съюза“. Снимка: Белия дом

След четири години в Белия дом косата на Барак Обама бързо посивява. Президентът твърди, че това е генетично, че е наследено от дядо му, който побелял на 29 години. Според съпругата му обаче причината е стресът, съпровождащ отговорния му висок пост.

„Ежедневно виждам как Барак взема решения, за които знае, че ще засегнат всяко американско семейство“, писа Мишел в имейл до поддръжници. „Това не е лека задача за никого и е доказателство, че той си е изработил всеки посребрен косъм“.

Победителят на тазгодишните избори наследява куп проблеми у дома и в чужбина. Безработицата се е заковала на 7,9 процента, а държавният дълг надхвърля 16 трилиона долара. Страната трябва да сложи в ред хазната си, което значи или да ограничи разходите, като реформира харчовете за социални нужди и здравеопазване, или да увеличи данъците, или, разбира се, и двете.

Във външнополитически план Америка ще трябва да продължи Войната с тероризма и да подкастри амбициите на Китай. Американски посолства биват атакувани, а Иран заплашва да разработи ядрена бомба.

Това наследство и бездруго е достатъчно мрачно, но следващият американски президент ще трябва в добавка да направлява политическа система, клоняща към разпад – враждебна, белязана от разделение и движена от себелюбие и корист.

Конгресът се състои от две части: Камара на представителите и Сенат. Сега републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите контролират Сената. Най-новите допитвания подсказват, че това положение ще се запази и след изборите. За прокарването на даден законопроект е необходимо одобрението и на двете камари, което прави за всеки президент изключително трудно да следва някакъв законодателен план. Грубо казано, републиканците са склонни да блокират увеличаването на данъците, а демократите са против свирепото орязване на разходите. Резултатът от това е задънена улица.

Нещата не вървят непременно по-добре, когато Камарата и Сенатът се контролират от една и съща партия. От 2009 до 2011 г. демократите на Обама имаха значително мнозинство и в двете камари, но Обама пак беше принуден да преговаря и да отстъпва както пред републиканците, така и пред демократите от плана си за реформи. Причината да постъпва така е поука за нерядко странния и саморазрушителен начин, по който функционира американската демокрация.

Ако даден сенатор не одобрява определен законопроект, той може да го провали, като забави гласуването. Забавянето обикновено трае толкова дълго, че времето, отредено за обсъждането на въпроса в Сената, накрая се оказва изтекло.

Рекордът за най-продължителни обструкции принадлежи на сенатор Стром Търмонд от Южна Каролина, който говорил 24 часа и 18 минути срещу Закона за гражданските права от 1957 г. Подготвяйки се за тежката си задача, Търмонд се подложил на парни бани, за да се обезводни достатъчно, та да може да поеме нужното количество течности, без да се налага да напуска залата на Сената, за да посещава тоалетната.

Когато това се оказало недостатъчно, помощниците му сложили една кофа в съседна на залата стая, така че Търмонд да може да продължи да говори с единия крак в Сената, докато дискретно се облекчава, без да го виждат.

Единственият начин да бъдеш сигурен, че дадена обструкция ще бъде прекратена, е да разполагаш с достатъчно сенатори, които да гласуват за спирането й, като са необходими най-малко 60 от общо 100 представители. Дори да разполагаш с тези магически 60-има души обаче, пак няма гаранция, че законопроектът ще мине.

През първите две години на управлението си Обама теоретично разполагаше с 60 сенатори демократи, на които да разчита, но само на теория. Той беше саботиран от възрастта и лошото им здраве. Сенатор Робърт Бърд от Западна Вирджиния беше над 90-годишен. През втората половина на 2009 г. той пропусна 128 от общо 183 гласувания. Сенатор Тед (Едуард) Кенеди, който беше болен от рак на мозъка и умираше, не присъства на 261 от 270 гласувания за цялата 2009 г.

Всичко това подчертава, че един президент на практика никога не управлява сам. Той не само трябва да справя с пристрастна партийна политика, но и със сложна мрежа от влиятелни личности. Голяма част от работния ден на президента минава в прикоткване на законодатели, което означава, че трябва да притежаваш нужния характер, за да накараш останалите да вършат работа.

Трудностите при прокарването на законопроекти в Сената обаче най-вече напомнят, че американската конституция е изработена във век, когато очакванията към управлението са били съвсем различни. Тя не е замислена да върши работа, а да протака и пречи.

Приоритетът на Отците основатели през 18-ти век бил да се ограничат правомощията на централното правителство – в частност правото да облага с данъци. Правата на щатските правителства били почти неприкосновени и централната власт била поделена между президентската институция, Сената и Камарата на представителите. Конституцията осигурявала защита както срещу появата на тиранин, така и срещу прищевките на мнозинството.

Проблемът е, че Америка така и не успя да съчетае идеалистичната си представа за малко, разпокъсано правителство от миналото с нарастващите си амбиции в настоящето. Стремежът към съвременна социална държава принуди законотворците да тълкуват конституцията творчески.

Например, в конституцията има клауза, която „упълномощава“ Конгреса „да регулира Търговията с чужди Страни, както и между няколкото щати, а също с индианските племена“. От трийсетте години на 20-ти век насам този безвреден на вид текст се интерпретира най-свободно, така че да позволява на Конгреса да регулира почти всички аспекти на физическо и икономическо движение из щатите – от расовата сегрегация в автобусите до закона за минималната работна заплата. Така социалната реформа внимателно и преднамерено беше ограничавана благодарение на датиращата от 18-ти век конституция.

Натрапчивият стремеж към правителство с ограничени правомощия е съчетан с акцент върху служенето на собствения електорат. Сенатори и конгресмени може да са част от система със сложна организация в парламента, но преди всичко те се изживяват като служители на собствения си окръг или щат.

Сенатор Бен Нелсън, консервативен демократ от силно републиканския щат Невада, беше „трън в петата“ на Обама през първите две години от управлението му. Нелсън твърдеше, че ще гласува за емблематичната здравна реформа на Обама, само ако е ясно, че тя няма да позволи обществени средства да се използват за аборти. Той постигна своето заедно с комисиона под формата на федерална помощ от 100 милиона долара за здравната програма на Небраска.

Така избраниците в двете камари биват насърчавани да играят твърдо, за да прокарват исканията си.

Системата би могла да работи и по-добре, ако участниците бяха любезни един към друг. В последните десетина-двайсет години обаче американската политика стана болезнено партийно пристрастна. При посещение на Обама в Конгреса през септември 2009 г. републиканският член на Камарата на представителите Джо Уилсън прекъсна речта му с вик: „Лъжете!“. Тази проява на грубост не е нетипична. Демократите редовно обрисуват републиканците като селяндури фундаменталисти, а републиканците описват демократите като хипита неамериканци. Цивилизован диалог – няма що.

От това напрежение става страхотна телевизия, но калпаво управление – с глобални последици. Миналият месец Националната асоциация на фабрикантите заяви, че буксуването на законопроектите в Конгреса убива икономическото съживяване. Буксуването означава, че бизнесът не може да планира бъдещето, тъй като не може да разбере дали Конгресът ще увеличава данъците, и ако смята да го направи, кога ще се случи това и за кого ще се отнася.

Хората от деловите среди се тревожат, че Америка може да падне от т.нар. „фискална скала“ в началото на следващата година. Ако Конгресът не действа бързо, за същия момент е планирана комбинация от повишаване на данъците и повсеместно съкращаване на разходите. Последствията както за вътрешните, така и за международните пазари може да се окажат тежки.

Уви, обозрим край на бъркотията от пристрастия и разделение не се задава на хоризонта. Очаквайте победителят да се състари драстично.

БТА (с малки съкращения)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.