Руски пари въоръжават режими в Централна Азия

Безредиците в Бишкек. Снимка: новини

САЩ се опитват да поизместят Руската федерация от Централна Азия и в отговор на това Москва взема мерки да укрепи позициите си в региона. Както научи „Комерсант“, Русия е готова да похарчи 1,1 милиарда долара за превъоръжаване на киргизстанската армия и 200 милиона долара за нуждите на въоръжените сили на Таджикистан. Освен това Москва ще отпусне на Душанбе още 200 милиона долара като преференции при доставките на руски петролни продукти. Експерти предупреждават, че Москва прави „рискована стъпка с труднопредсказуеми последици“.

* * *

САЩ правят опити да затвърдят позициите си в Узбекистан (вж. „Комерсант“ от 23 август); в отговор на това Русия укрепва военнотехническото си сътрудничество с Киргизстан и Таджикистан. Според източници на „Комерсант“, близки до руско-киргизстанската международноправна комисия, Москва е обещала на Бишкек 1,1 милиарда долара за модернизация на армията му. Това е било договорено в Бишкек при посещенията на руския вицепремиер Игор Шувалов през август и на президента Владимир Путин през септември. По данни на нашия вестник въпросът ще е сред ключовите теми на разговорите в Москва по време на визитата на киргизстанския президент Алмазбек Атамбаев (14-15 ноември).

Не става дума за заем, а за военна помощ. Според източник на „Комерсант“ от руския Генерален щаб министерството на отбраната в Москва трябва до март 2013 г. да съгласува с Бишкек номенклатурата на изделията, които ще бъдат включени в програмата. А източник от правителството на федерацията посочва, че се очаква първите партиди руски оръжия да заминат за Киргизстан още през лятото на идната година.

Армията на Киргизстан видимо изостава от тези на съседките му в региона. Както призна наскоро президентът Атамбаев, в крак с модерните изисквания е само 25-а бригада „Скорпион“ – специални сили, обучавани с помощта на НАТО. А киргизстанските артилеристи например до ден-днешен използват 122- и 152-милиметрови гаубици М-30 и Д-1, модели от 1938 и 1943 г.

„Нямаме дори нормални униформи – оплака се пред „Комерсант“ Токон Мамитов, член на Съвета за отбрана и председател на комисията по отбрана и сигурност в парламента на Киргизстан. – Военната екипировка на руската армия модел 2009 г. би била съвсем подходяща за нашите войници.“ По думите му в списъка с оръжия, които Киргизстан би желал да получи от Русия, „липсват само изкуствени спътници и самолети“.

Бишкек има нужда от всички видове леки стрелкови оръжия, надява се да получи също нови бойни машини на пехотата и бойни разузнавателно-дозорни машини, хеликоптери, полеви и стационарни болници. А за операции в планинска местност киргизстанското министерство на отбраната трябва да разполага с лека моторна техника, преносими минохвъргачки, сателитна апаратура. По данни на „Комерсант“ се обсъжда и възможността значително да бъде разширена подготовката на киргизстански военни в руски висши учебни заведения.

Програмата за военна подкрепа на Таджикистан е по-скромна – както научихме, Русия смята да отпусне за целта 200 милиона долара. Средствата ще се изразходват за модернизация на противовъздушната отбрана на страната и за ремонт на военната й техника. Това впрочем не е всичко, на което може да разчита Душанбе.

Както вече сме писали, таджикистанската страна искаше да получи от Москва 250 милиона долара аренда за 201-а военна база на Русия. При неотдавнашното посещение на Владимир Путин в Душанбе обаче бе договорено арендният срок да бъде продължен с 30 години без нови плащания. В замяна Москва склони да смекчи режима за пребиваване на таджикистански граждани в Русия и обеща да помисли за инвестиции в строежа на ВЕЦ-ове в Таджикистан.

„Комерсант“ успя да научи, че по време на визитата е договорено също Таджикистан да получи преференции в доставките на руски петролни продукти. Федерацията ще освободи Таджикистан от мита на стойност, близка до сумата, искана от Душанбе за споменатата база – около 200 милиона долара годишно.

Според източник на вестника ни в руското правителство, Москва ще инвестира в модернизацията на въоръжените сили на Киргизстан и Таджикистан, разчитайки „да укрепи потенциала на Организацията на Договора за колективна сигурност с оглед евентуалните заплахи след изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан през 2014 г.“, а също така да натовари предприятията от своя военно-промишлен комплекс.

Същевременно събеседникът ни признава, че Русия таи надежди да попречи на САЩ да затвърдят позициите си в региона. Както Бишкек, така и Душанбе проявиха наскоро интерес да получат американски оръжия, извозвани от Афганистан. „С тях биха пристигнали американски инструктори, техници – обяснява източникът. – Влиянието на САЩ в региона неминуемо би нараснало. Сега обаче се слага преграда на този път.“

При все това експертите дават разнопосочни оценки на стъпките на Москва. „Русия просто се връща към курса, поддържан през последните двеста години – и по царско време, и по комунистическо, – заяви за „Комерсант“ Вадим Козюлин от руския „ПИР-център“ за политически анализи. – Замислите на Москва обаче ще се увенчаят с успех, само ако в арсенала й, освен оръжията, има и soft power („мека сила“, бел. на изданието), сиреч проекти, които да събудят интерес не само у държавните елити, но и сред обикновените хора в страните от Централна Азия.“

Темата коментира и Алексей Малашенко – експерт от Московския център „Карнеги“, автор на книгата „Централна Азия: на какво разчита Русия“. Той предупреждава, че инвестирайки безпрецедентни суми в превъоръжаването на Киргизстан и Таджикистан, „Руската федерация играе ва банк“.

„Това е рискована стъпка с труднопредсказуеми последици – обясни аналитикът пред „Комерсант“. – Русия не само дава заявка, че подкрепя режимите в Киргизстан и Таджикистан, а те не са от най-стабилните, но прави жест, който ще затрудни и бездруго проблемните й отношения с Узбекистан.“

Според експерта Москва прави тази стъпка, защото „осъзнава, че икономическите лостове на Русия за влияние върху положението в региона на практика са изчерпани, а междувременно основните й конкуренти – САЩ и Китай, слагат ръка на този стратегически важен регион“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.