Кремъл ще трябва наново да учи китайски

Росбалт

Новото ръководство на КНР няма да поведе страната по пътя на интензивното развитие. То ще насочи всички усилия към качествена промяна в икономическата структура. Властите ще трябва да се примирят с факта, че китайците не искат вече да работят за едната храна – те настояват за социални гаранции и икономическа стабилност.

* * *

Висшето ръководство на КНР по традиция се обновява изцяло на всеки 10 години. На 18-я конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) бе посочен нов лидер – Ху Цзинтао ще бъде сменен от своя заместник Си Цзинпин. Утвърден е и нов състав на кабинета.

Очевидно е, че Китай постепенно ще прави завой към засилване на либерализацията и вътрешното търсене. Икономическата политика, базирана на износа, вкарва страната в задънена улица и няма бъдеще. Световната банка прогнозира, че тази година китайската икономика ще забави растежа си и той ще стигне 7,7 процента, а през 2013 г. – 7,6 на сто.

Правителството в КНР вече обяви преход към „нов модел на икономическо развитие“. През септември т. г. китайските власти одобриха нова държавна програма за инвестиции на стойност 158 милиарда долара – с тези средства ще се насърчава развитието на вътрешната инфраструктура.

Ху Цзинтао заяви на партийния конгрес, че новото ръководство на ККП ще направи необходимото Китай да се превърне до 2049 г. в „богата, демократична и могъща социалистическа държава“.

Из кулоарите са плъзнали най-различни слухове – от очаквания Китай да либерализира най-сетне курса на юана до прогнози за коренно обновяване на политическата система.

„По всяка вероятност властта ще мине в ръцете на финансовите реформатори, настояващи за икономически реформи, но политическият курс ще се запази непроменен“, смята Юрий Прокудин, водещ финансов аналитик в компанията „Еф Екс инвест“. Според икономиста това може осезаемо да подкрепи националната валута на КНР.

Властите в Поднебесната империя от няколко години вече плавно укрепват курса на валутата й и бъдещите лидери на КНР най-вероятно ще водят същата политика.

„Китайската народна банка не би допуснала рязкото му укрепване, защото това би намалило китайския износ, а страната все още има интерес да го стимулира – обяснява Ярослав Кабаков, кандидат на икономическите науки, ректор на учебния център „Финам“. – Същевременно плавното повишаване на курса от последните няколко години ще продължи.“

Според икономиста го изисква не само натискът от страна на САЩ, но и собствените интереси на държавата – не е тайна, че Китай се стреми да издигне юана до нивото на регионална валута.

Най-голям интерес буди обаче предстоящото развитие на връзките между Китай и Русия. КНР е най-големият търговски партньор на федерацията. По данни на московския Институт за международно интеграционно сътрудничество двустранният стокообмен нараства с около 11 на сто годишно. Очаква се през 2015 г. той да достигне 100 милиарда долара, а до 2020 г. – 200 милиарда.

Все още има обаче неуредени въпроси между руския и китайския бизнес. Един от тях засяга договора с „Газпром“ за доставки на тръбопроводен газ. Преговорите се водят от 2005 г., но до момента има само рамково споразумение и базови условия за доставка на 68 милиарда куб. метра – 38 милиарда по източното направление и 30 милиарда по западното. Основният проблем е цената: Китай настоява за отстъпка, но Русия не скланя.

Според Олег Поддимников, началник на управлението за инвестиционни операции в „Ланта-Банк“, ходът на преговорите може да се промени с оглед на световната тенденция за поевтиняване на „синьото гориво“ (главно поради увеличения пазар на шистов газ). „При това положение новото китайско ръководство може да заеме още по-твърда позиция“, смята експертът.

Друг критичен момент в отношенията между Русия и КНР е китайската експанзия в някои региони на Русия. Далечният изток и Сибир привличат все нови инвестиции от Поднебесната империя, достигащи вече 20 милиарда долара годишно.

Според доклад на одиторско-консултантската групировка Би Ди Оу за 2012 г., озаглавен „Глобални възможности: проучване на амбициите“, 19 на сто от анкетираните финансови директори на водещи китайски компании са готови да инвестират в руската икономика. Китайците биха могли да вложат средства в потребителския сектор на федерацията, в недвижими търговски обекти, в туризма, дори в селското стопанство. Но тъкмо Русия се противи, колкото и да е странно.

„Китай отдавна вече проявява интерес към възможностите за инвестиции в Русия. Основен възпиращ фактор обаче е позицията на руските власти – те се страхуват Китай да не сложи ръка на ред провинции в Русия“, коментира Нарек Авакян, анализатор във финансовата компания „Афорекс“.

Тазгодишната среща на върха на АТИС във Владивосток като че ли придвижи нещата от мъртвата точка – президентът Владимир Путин лично изрази интерес да бъдат разширени търговско-икономическите връзки с китайския бизнес.

Отношенията между Русия и Китай като цяло също може да се нарекат съюзнически и партньорски. Миналата година примерно бе създаден руско-китайски инвестиционен фонд от 2 милиарда долара, който влага средства в далекоизточни и източносибирски проекти.

Има изгледи обаче мощният финансов поток от КНР скоро да секне поради неуредени енергийни или геополитически спорове.

„Китай вече неведнъж е демонстрирал готовност за официално съюзничество – в случай че руските власти вземат страната на китайските си колеги в икономическата и търговската борба срещу САЩ“, напомня Нарек Авакян.

Тъй че Русия има причини да се замисли. Защото Китай разполага с доста солидни козове – както човешки, така и икономически резерви (само златновалутният му запас достига 3 трилиона долара). В минали времена много въпроси бяха решавани благодарение на приятелството между двете държави, но днес ще се наложи властите да прехвърлят нови мостове.

Обновеното ръководство на китайската компартия може да се възползва от предимствата си и да поиска от Русия адекватен отговор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.