Комунистите и все по-големите очаквания в Китай

в. Файненшъл таймс

„Нека светът разбере мощта на Китай“ – пародийна реклама, дело на агенция в Гуанджоу. Снимка: данвей

Пекин изглежда така, все едно правителството е обявило военно положение по време на конгрес на цветари. Неприлично грамадна саксия се мъдри в центъра на площад „Тянанмън“, червени транспаранти с високопарни политически лозунги красят всеки надлез, а произведени в Китай джипове „Хъмви“ кръстосват улиците, където десетките хиляди полицаи и „доброволците за поддържане на стабилността“ са повече от обикновените минувачи.

Параноята на комунистическата партия е толкова голяма, че са забранени топчетата за тенис на маса, пощенските гълъби, кухненските ножове и компютърните батерии, защото всичко това можело да се използва за противодържавна дейност по време на едноседмичния 18-ти национален партиен конгрес, който беше открит вчера.

Конгресът се провежда на всеки пет години, но този е особено важен, защото в края му неколцина застаряващи мъже с лъскави, боядисани в черно черни коси и тъмни костюми ще излязат на подиума, предвождани от нов президент – Си Цзинпин, който се очаква да управлява Китай през следващото десетилетие.

Ако той и неговите другари изкарат докрай този мандат, те ще претендират за рекорд по най-дълго непрекъснато управление на авторитарна политическа партия – сега този рекорд, който е 69 години, се държи от Съветския съюз.

Но тази седмица в пекинските университети и барове, дори в коридорите на властта изненадващо много хора си шушукат, че партията едва ли ще успее да счупи този рекорд. Разговарях с преподавател по политология в един от най-престижните китайски университети и той ме увери, че до три години хората в Китай ще излязат по улиците с искане правителството да предаде властта.

Чух група шофьори, чиято работа е да превозват дипломати и висши партийни служители по задръстените пекински улици, да псуват просташки комунистическата партия и да казват, че след пет години вече няма да я има.

Най-сюрреалистичното ми преживяване беше, когато се озовах в един от най-нашумелите нощни клубове в Пекин, където пих скъп коняк с наскоро пенсиониран висш офицер от китайската полиция и богат строителен предприемач, които най-искрено вдигаха наздравици за краха на партията.

Докато на дансинга до тях под звуците на оглушителна музика танцуваха красиви хора, тези двама души, облагодетелствали се от системата, псуваха алчните корумпирани служители, на които трябвало да дават щедри рушвети и които въпреки това настоявали за безбожно високи данъци, за да пълнят държавната хазна.

Всъщност положението на строителния предприемач станало толкова лошо, че той измислил остроумен начин да дава подкупи чрез подизпълнителска схема. Сега той организира частни игри на покер с високи залози със служители, които имат връзки с когото трябва, но наема професионален играч, който да го представлява.

Той позволява на служителите да играят на кредит, появява се, колкото да вдигне някоя и друга наздравица и да изиграе няколко ръце, казва на своя представител в чия полза да загуби голяма сума на покер и после си отива вкъщи да си легне, за да пази черния си дроб и бистрия си ум.

Комунистическата партия и нейните лидери са напълно наясно, че техните поданици стават по-нетърпеливи и с по-големи изисквания, че партийните фаворити стават неконтролируеми.

В своята реч вчера пред събралата се на конгреса номенклатура на комунистическата партия президентът Ху Цзинтао призна, че „социалните проблеми видимо са се увеличили“ през десетте години на неговото управление. Той също така предупреди, че ако партията не съумее да обуздае корупцията, „това може да се окаже фатално за партията и дори да доведе до гибелта й и до рухване на държавата“.

Сред хората с добри политически връзки в Пекин се говори, че Ли Къцян, човекът, който в края на следващата седмица ще бъде утвърден като следващия премиер на Китай, е започнал да препоръчва на своите колеги да прочетат книгата на Алексис дьо Токвил „Старият режим и революцията“.

Някой може да не види нищо особено в това, но има китайски учени, които го смятат за предупреждение – Дьо Токвил е считал, че Френската революция от 1789 г. се дължи и на факта, че буржоазията е будела завист у масите, а аристокрацията – презрение.

Хората често казват, че революцията е резултат от ужасните условия на живот на немитите маси и арогантността на елита, символ на която става репликата „да ядат пасти“. Но сега е широко разпространено схващането, че Френската революция е била израз на очаквания, които в крайна сметка не е можело да бъдат оправдани.

След 30 години на главоломен растеж и бързо повишаващи се жизнени стандарти очакванията на хората в Китай, че животът им ще продължи да се подобрява, са вече доста високи. Сега върху Си, Ли и техните другари тегне отговорността да оправдаят тези очаквания.

Още по темата: Едва ли ще има политическа промяна

Въпреки проблемите с корупцията в партията и бързия икономически растеж смяната на ръководството едва ли ще донесе политическа промяна, отбелязва британският в. „Гардиън“ за започналия вчера в Пекин 18-ти конгрес на китайската компартия, на който за първи път от десетилетие ще бъдат избрани нови партийни лидери. Делегатите на китайската комунистическа партия се събраха под пламтяща червена петолъчка, с лице срещу огромен сърп и чук. В такава обстановка започна форумът, на който ще бъде предадено управлението на страната, в която живее една пета от населението на планетата.

Малко по-рано американците преизбраха Барак Обама след оспорвана надпревара. Сега втората световна сила предприема смяна на ръководството и въпросът е не кой ще поеме руля (Си Цзинпин беше миропомазан още преди години), а какво планира и каво е в състояние да направи той, отбелязва вестникът. Според цитирани от него анализатори дълбоки реформи не може да се очакват. Конгресът по-скоро е спектакъл. Главните решения вече са взети, казва политолог от университета в Чикаго.

Контрастът между шумната публичност на президентските избори в САЩ и обгърнатият в тайнственост партиен конгрес на китайските комунисти е очевиден, отбелязва „Индипендънт“. Китай си остава непроницаем, потаен и дълбоко авторитарен и конгресът е поредната илюстрация за това – всяка среща преди избирането на всемогъщото Политбюро ще се състои при закрити врата. Нещо повече, повечето – ако не всички – решения вече са взети. Сред толкова загадъчност сигурен е единствено завършекът – Си Цзинпин ще оглави партията, а Ли Къцян ще бъде негов заместник, заменяйки съответно Ху Цзинтао и Вън Цзябао, допълва всекидневник.

Британските вестници отбелязват, че за разлика от предишни смени на ръководството сега се говори не за реформи или промени в курса, а се изтъква необходимостта от стабилност и приемственост. В. „Таймс“ отбелязва, че досегашният лидер Ху Цзинтао е един от най-потайните световни лидери. За 10-годишното си управление той не е дал нито едно интервю на западни журналисти, почти не се е появявал публично и се е пошегувал само веднъж.

Само че за това време Китай от шеста в света икономика, каквато бе през 2002 г., стана втора, отстъпвайки само на САЩ, които постепенно дори догонва, ако се съди по темпа на растеж, който страната запазва въпреки световната икономическа криза. Напредъкът на Китай в последните години е осезаем. Доходите на средния гражданин се утроиха, а хората започнаха да живеят по-добре Човекът, който управлява всички тези промени, е олицетворение на скучен технократ, а през десетте му години на власт личността му не остави никакъв отпечатък върху страната, пише „Таймс“ за оттеглящия се китайски лидер.

Под управлението на Ху Цзинтао Китай се превърна във втората по сила световна икономика, но неравенството се задълбочи, а стабилността беше постигната с помощта на постепенно отслабващи репресии, пише френският в. „Фигаро“. Когато Ху дойде на власт през 2002 г., за него не се знаеше почти нищо. Прозвищата, които си спечели президентът, са достатъчно красноречиви: „мълчаливият император“, „невидимият лидер“, „загадъчният човек“. Предполагахме, че с годините дискретният комунистически кадър ще разкрие личността си, но 10 години по-късно, когато той се готви да предаде властта, не знаем много повече за него, допълва вестникът.
БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.