Франция избира екологията въпреки кризата

в. Московские новости

Французите са готови да се примирят с икономическата криза, стига да бъде опазена околната среда. Предишното правителство току споменаваше кризата като виновник за съмнителните си икономически успехи, но само изостряше обстановката – французите не желаят вече да слушат оправдания.

Има два нови фактора: Франсоа Оланд – въплъщение на днешната власт, победил под лозунга „промени – днес“, и пребогатите находища на шистов газ в Югоизточна и Североизточна Франция, чакащи да бъдат разработени.

Общественото мнение по принцип обвинява Оланд, че е твърде мекошав. (Французите обичат да се присмиват на своите президенти. На Ширак примерно му бяха лепнали прякор Суперлъжеца – Supermenteur, един вид Супермен с лицето на Ширак, който цъфва тутакси, щом трябва за нещо да се излъже. Саркози пък бе представян на карикатури потънал в разкош като цар Крез.)

Позицията на Оланд по шистовия газ обаче е много твърда. На конференция по опазване на средата той заяви, че при всичките икономически изгоди от шистовия газ той няма да се разработва във Франция, докато не бъде открит начин за безопасен и безвреден добив.

Спорно е дали разработките на шистов газ наистина са толкова опасни за околната среда и дали носят толкова стопански ползи, но нека се опитам да отговоря на друг въпрос. Защо президентът на страната, разтревожена от икономическата криза, така рязко и категорично отхвърля едно лесно средство да понапълни държавната хазна? Правилно ли е това решение?

Да. Правилно е. Макар да е спорно в икономически и в екологичен план, остава единственото вярно от политическа гледна точка. Защото независимо колко са смутени хората във Франция от икономическата криза, заплашваща с бедност и безработица, екологията ги вълнува още по-силно.

84% от французите виждат в екологията основна грижа за днешното общество. Близо една трета споделят, че са крайно разтревожени от сегашното състояние на околната среда, половината твърдят, че правителството полага недостатъчно усилия за подобряването й, а 68 на сто смятат, че кризата не е оправдание за бездействие.

„Можем да оцелеем в кризата, ако затегнем коланите, но околната среда все така ще ни заобикаля, както днес, и не се ли погрижим за нея още сега, последиците ще са необратими“ – тук френският песимизъм проличава с цялата си мощ.

Изобщо в проблема с екологията, поне както се отразява в медиите, много интересно се омесват песимизмът на французите, хипохондрията, доверието към журналистите и навикът да недоволстват, дори да изпадат в паника.

Ако вярваме на радиото и телевизията, краят вече е наближил. Разни заводи-автомобили-параходи замърсяват околната среда, седеммилиардното население на Земята плюе (меко казано) на екологията в пряк и преносен смисъл, глобалното затопляне пресушава континентите и разтапя полярните глетчери.

Злите гении, работещи за коварните корпорации, изнамират биологични и химични оръжия – колкото по-заразни, толкова по-добре, атомни централи избухват, генно модифицирани храни разяждат екосистемата и потребителските мозъци, продажни експерти лъжат, че всичко това е напълно безвредно, а оцелелите по чудо бели мечки с тъжни очи съзерцават всичко това, скупчени на стремително чезнещ айсберг.

Представител на друга някоя култура би сметнал тази апокалиптична картина за преувеличение, но французите, закърмени със свобода на словото и медиите, очевидно смятат лъжата за прерогатив на властта и незнайно защо не слагат в сметката нарицателната вече, редовно осмивана некомпетентност на журналистите.

От друга страна, лично аз нямам никакви доказателства, че Всевишният е проектирал човечеството като средство за производство на възможно най-голям брой пластмаси; не съм и абсолютно убедена, че френската телевизия сгъстява боите. В момента обаче не разсъждаваме колко всъщност е плачевно състоянието на планетата, а колко дълбоко е проникнало екологичното съзнание в живота на хората във Франция.

Зелените са представени с отделна коалиция в парламента, а многобройни екологични партии представляват населението на местни и президентски избори (когато Ева Жоли, излъчена от еколозите, събра 2 на сто от гласовете, това бе сметнато за катастрофа).

Каква е връзката между екология и политика? Самите еколози обясняват: връзката е там, че западното общество твърде отдавна върви по пътя на експанзията – дошло е времето да се осъзнае и да започне да пести. Да пести държавните и личните пари (по-ниско потребление – по-малко замърсяване), да пести питейната вода, енергията, изкопаемите: всичко, което може да запази, вместо да изразходва.

На битовите уреди, продавани във Франция, често слагат копче „ЕКО“ – за работа в еко режим. Обикновено не се уточнява дали става дума за икономичен или екологичен режим (на френски двете думи започват еднакво, б. р.), но каква е разликата, щом резултатът е един и същ: по-нисък личен разход на ток – по-малка сметка в края на месеца – по-малки общи разходи за енергия – повече бели мечки получават шанс да оцелеят.

Освен икономията от страна на частните лица има и обществена, принудителна. Осветлението във входа например се включва само при натискане на бутона и после автоматично угасва, също така се пуска и спира водата в обществените тоалетни и душовете (френските проектанти отпускат 15 минути на всеки сънародник, за да се измие на публично място – бързайте, че да сварим да спасим планетата).

Някой естествено би сметнал всичко това за неудобно, но французите не се оплакват. В името на околната среда са способни да понесат и по-големи теглила. Някои принципно не си мият ръцете с топла вода, а в преработката на отпадъците се включват на практика всички. Системата за рециклиране е доста разклонена – с 12 категории, но тъй като никой не ограничава свещеното право на гражданите да си изхвърлят боклука както им дойде, малцина държат в къщи по 12 кофи за боклук.

Повечето го разпределят в три кошчета – за стъкло, пластмаси и хранителни отпадъци, или поне изхвърлят отделно стъкления амбалаж. Из улиците са сложени специални контейнери, където хората редовно слагат натрупаните буркани и шишета, а който няма късмет, трябва да бие доста път – контейнерите не са много нагъсто. Някои естествено изобщо не си сортират боклука, но обществото не гледа на тая небрежност с добро око.

Така че докато експерти и теоретици увлечено спорят дали са безопасни генетично модифицираните организми, алтернативните горива и глобалното затопляне, 65 милиона души си сортират боклуците, къпят се за 15 минути или поне икономисват от светлото във входа. Вредата от ядрената енергия или въглеродния диоксид може да се оспорва, но от пестенето на ресурси със сигурност вреда няма.

БТА