След 40 години в Алпите няма да има глетчери

През миналия век ледът на най-високия немски връх Цугшпитце е намалявал постоянно. През 1910 година глетчерът е бил дебел 80 метра, а през 2006 година – само 45 метра. Топенето се е засилило особено много в началото на 80-те години. Снимка: Ди пресе

До 2050 година глетчерите в Алпите ще изчезнат. Още през следващите 30 години ще са се стопили половината от тях, а процесът няма да може да бъде спрян. Това прогнозира Роланд Пзенер, експерт по вечните ледове в университета в Инсбрук, на международна среща за промените в климата в италианския град Сан Винсент. През последните 20 години глетчерите в алпийския регион са намалили площта си с 20 на сто. Според римския вестник “Ла Република” само в италианските Алпи под заплаха са 800 глетчера.

Вечните ледове в Алпите са застрашени не само от високите температури. За намаляването им принос имат и оскъдните валежи през зимата, когато пада все по-малко сняг. Проучвания, направени на френски глетчери показват, че при повишение на температурите с 1,8 градуса снегът в Алпите се задържа с един месец по-малко от обикновено. През лятото на 2006 година глетчерът Pre de Bard на Мон Блан е намалявал с по осем сантиметра на ден.

Край на ски туризма?

Експертите предупреждават, че ако температурите се повишат с четири градуса, ще могат да работят само 18 процента от ски съоръженията в Алпите. Особено застрашени са специализираните в скитуризма региони като Южен Тирол и Аостатал. Регионът Трентино в Южен Тирол трябва да очаква отлив на туристи с около 14 процента, а Фриаул – с 15 процента. Според всекидневника “Ла Стампа”, който излиза в Торино, за да се прави изкуствен сняг на пистите на сезон ще са необходими до 32 000 евро само за един хектар.

За да спрат намаляването на глетчерите, от 14 години ски курортите покриват през лятото част от тях със специални фолиа, които отразяват слънчевите лъчи и предотвратяват топенето. Учените обаче критикуват тези мерки като загуба на време и на пари. Те можело да забавят топенето на глетчерите, но ефектът бил минимален. Въпреки това управите на много ски курорти твърдят, че ефектът е забележителен и много от глетчерите отново са започнали да растат.

За да спрат топенето на глетчерите, в скикурортите ги покриват с фолиа, които отразяват слънчевите лъчи. Въпреки скептицизма на учените, мерките имат ефект. Снимка: Ди пресе

В дългосрочната си прогноза италианският експерт по климата Лука Меркали твърди, че средната температура в алпийския регион ще се покачи с два градуса. Времето ще става все по-средиземноморско, което досега се случваше на Апенините. “За да разберем как ще се развият Алпите, трябва да изследваме Апенините,” подчертава той.

Необходими са спешни мерки

Всички експерти в Сент Винсент бяха единодушни, че са необходими международни мерки за намаляване на емисиите, причиняващи парников ефект. Но дори и да се направят промени незабавно, резултатите от промените в климата ще бъдат осезаеми още дълго време. “Ако намалим емисиите вредни газове във въздуха веднага, температурите ще се стабилизират след 300 години,” каза ученият Паоло Бурландо. “До 2100 година температурите ще се повишат между два и пет градуса”.

ЕС и глетчерите

През миналата година проблемът с топенето на глетчерите стигна и до Европейския съюз. В сградата на Евросъюза в Брюксел беше наредена изложба от 60 снимки, схеми и скици, показващи процеса на смаляването им. Преди това експозицията можеше да бъде видяна в Алпийски музей на Немския алпийски съюз в Мюнхен и беше посетена от 200 000 души. Снимките бяха съпроводени с информация, според която при 88 от общо 105 проучени глетчера е констатирано намаляване на дължината им. Само 3 са “пораснали” незначително. За поредна година рекордно се е скъсил ледникът Ташахфернер в Йотцал, който е намалял с 104,5 см. Не по-малко тревожно е положението в швейцарските, италианските и френските Алпи.