Словения – балотажът за президент зависи от реформите

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

След като предизвика изненада на първия кръг на президентските избори в Словения, бившият премиер Борут Пахор, привърженик на реформите за икономии, има добри изгледи да стане президент на малката страна – членка на еврозоната, обхваната от тежка рецесия.

Социалдемократът Борут Пахор, на 49 години, получи в неделя 40 процента от гласовете на първия кръг на президентските избори. Той с лекота изпревари сегашния държавен глава Данило Тюрк, който бе фаворит в социологическите проучвания. Тюрк е независим кандидат, но е подкрепян от основната опозиционна левоцентристка партия Позитивна Словетния. Той получи едва 35,84 на сто от гласовете.

Двамата отиват на балотаж на 2 декември. Постът държавен глава в Словения е предимно представителен. Кандидатът на управляващата консервативна партия Милан Звер получи само 24,16 процента от гласовете. „Сега победата на Пахор е не само възможна, но и твърде вероятна“, каза Матевц Томшич, анализатор от факултета по социални проучвания в Нова Горица. Видимо разочарован, Данило Тюрк посочи като причина слабата избирателна активност 47,69 процента.

От създаването на независима Словения през 1991 г., това е най-ниската избирателна активност на президентски избори. „Избирателите удариха силна плесница на политическата класа“, отбеляза политическият коментатор на словенското държавно радио Томаж Целестина, намеквайки за нестихващите свади между различните партии, които пречат на страната да върви напред. Но въпреки че слабата избирателна активност изигра своята роля, „Пахор бе много по-убедителен по време на дебатите и прояви най-силно желание да победи“, каза Томшич за АФП.

Преди година правителството на Борут Пахор бе свалено след вот на недоверие. Тогава той плати цената на непопулярните си реформи на пенсионната система и пазара на труда, изисквани от международните институции. Той получи едва 10,5 процента на предсрочните парламентарни избори в началото на декември, които бяха спечелени от левоцентристкия кмет на Любляна Зоран Янкович и неговата партия Позитивна Словения. Но след като Янкович не успя да състави правителство, това направи класиралият се втори на парламентарните избори консерватор Янез Янша, който стана премиер.

Резултатът от балотажа ще зависи от волята на избирателите на управляващата консервативна партия. Янез Янша вече намекна кого предпочита, призовавайки избирателите да гласуват „за този, който подкрепя реформите“. Данило Тюрк, чиито отношения с премиера Янша са конфликтни, отхвърля реформите на правителството, специално тези на пенсионната система и на много крехката банкова система, докато Борут Пахор казва, че ги подкрепя.

След като умишлено провали програмата за икономии на Борут Пахор преди година, Янез Янша бе принуден от тежестта на ситуацията самият той да започне политика на икономии, за да стабилизира държавните финанси. Страната има наложителна нужда да си върне доверието на инвеститорите, за да може да намери финансиране на дълговите пазари на поносима цена.

Словения, която служеше за модел на бившите комунистически страни, приети в ЕС, преживява тежка икономическа криза с висока безработица и бързо нарастваща задлъжнялост. Възможно е тя, след Ирландия, Португалия и Гърция, да стане кандидат заедно с Испания и Кипър за спасителна помощ от ЕС. Словения гласува дни след като рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс й постави негативна оценка и след публикуването на новите, не особено блестящи данни на Европейската комисия за икономиката на страната.

Брюксел очаква рецесия от 2,3 процента тази година и 1,6 през 2013 г. Основните профсъюзи в Словения призоваха на голяма демонстрация на 17 ноември против мерките за икономии и особено против намаляването на заплатите на държавните служители и ограничаването на социалните помощи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.