Реформатор ли е Ли Къцян, новият премиер на Китай?

в. Файненшъл таймс

Ли Къцян, следващият премиер на Китай, е единственият висш представител на китайското ръководство, който е участвал в избори на състезателни начала.

През 1980 г. той печели вота при избор на председател на студентския съвет в университета в Пекин, където по онова време са на мода либералните политически идеи. Скоро ще стане ясно дали този ранен флирт с демокрацията е оказал някакво трайно влияние върху него.

На Конгреса на Китайската комунистическа партия, на който бяха определени новите лидери, Ли зае второто място в йерархията и догодина през март той ще наследи Вън Цзябао на премиерския пост.

Надеждите, че той може да е лидер с реформаторско мислене се градят на студентските му години. Тогава той не само подкрепя провеждането на открити и честни избори, но и учи английски език и право, следвайки при професор, преподаващ конституционна демокрация.

Явно Ли не е забравил уроците по английски, защото от всички висши китайски лидери той говори най-добър английски – на добро работно ниво, макар и не свободно. Изглежда обаче, че по пътя си върховете на китайската политика той е изгубил голяма част от младежкия си идеализъм.

Неговият бивш състудент Ван Цзюнтао, който сега е демократичен активист в изгнание, пише за срещата си с Ли, станала близо десетилетие след дипломирането им: „Усетих, че силата на независимия му характер е намаляла и че е натрупал житейска умора.“

Най-често разказваният епизод от кариерата на бъдещия премиер е начинът, по който той се е справил със СПИН скандала в бедната централна провинция Хънан, където е бил губернатор в края на 90-те години на миналия век.

Тогава на селяните е платено да дарят кръв, която – в повечето случаи – е била събирана в общ контейнер и след извличането на плазма от нея, е била използвана за преливане. Десетки хиляди фермери са заразени в резултат от попадането и на ХИВ-позитивна кръв в общия контейнер.

Когато обаче се съобщава за случая, Ли оказва натиск върху медиите и активистите и правителството признава за проблема чак след пет години.

Ли е критикуван от високите етажи на властта, че е проявил нерешителност – критики за управленските му умения, които може да се чуят и днес. Но по онова време той има два коза, които го предпазват, а по-късно и му разчистват пътя нагоре.

Първо, той има силен политически покровител в лицето на президента Ху Цзинтао. Ли привлича вниманието на Ху, когато е в Комунистическия съюз на китайската младеж, който подготвя сред юношите и младите хора кадри, които цял живот да работят за партията. Ху е бил начело на съюза в средата на 80-те години, а Ли заема същия пост в началото на 90-те години.

Хората, минали през комсомола, образуват своеобразна политическа фракция и Ху започва да агитира протежето му да стане следващия президент. Но накрая той бе принуден да се примири с премиерския пост, след като друга фракция – тази на „принцовете“, наследниците на водачите на китайската революция – успя да поставят един от своите хора – Си Цзинпин, на президентското място.

Второто предимство на Ли е, че мнозина го смятат за човек, който добре може да ръководи икономиката – важно качество, като се има предвид, че именно икономиката е ключовата отговорност на премиера.

„Като цяло Ли направи впечатление на „добър партиен бюрократ“, казва китайски източник на американски дипломати, цитиран в Уикилийкс, след номинирането на Ли през 2007 г. за министър-председателския пост.

След като става магистър по право, Ли се сдобива и с докторска степен по икономика в университета в Пекин, където негов научен ръководител е Ли Ининг, иноватор в пазарните реформи.

През последните 5 години Ли изпълняваше длъжността на вицепредседател на „малка ръководна група за финанси и икономика“ към Централния комитет – пост, който го направи втория по важност човек при вземането на решения по икономическите въпроси в страната след Вън.

Като такъв на Ли е заслугата, че Китай успява да се справи със световната финансова криза по-добре от която и да е друга държава, дори някои критици да казват, че цената за този успех е високият дълг, който тепърва ще трябва да се плаща.

Смята се, че Ли е изиграл важна роля в съставянето на доклада за състоянието на Китай през 2030 г., съставен от Световната банка и Изследователския център за развитие, мозъчен тръст към китайския кабинет, който препоръчва да се ограничи властта на държавните компании.

Това засили оптимизма, че Ли може и да е загърбил всичките си реформаторски политически идеи от университета, но все пак ще настоява за финансови реформи, които ще доведат втората по големина световна икономика до модел на устойчив растеж.

Вън бе остро критикуван, че въпреки приказките си за промени, е свършил твърде малко работа като премиер на Китай. Ако се окаже, че програмата му е не толкова амбициозна, ще може да постигне повече.

„Ли Къцян ще е много по-ефективен от Вън“, отбеляза Бо Чжъюе, експерт по китайска политика от Националния университет на Сингапур. „Вън се опита да прокара твърде много неща – политическа реформа, социална реформа и икономическа реформа. Ли Къцян ще бъде много по-концентриран.“

БТА