Македония ще реши енергийния си недостиг с 10-процентно участие в АЕЦ Белене
Югоизточна Европа имаше късмет, че тази година зимата беше топла, казват енергийните специалисти. Закриването на два блока на българската остаряла атомна електроцентрала „Козлодуй“, което беше условие за присъединяването към ЕС в началото на януари, остави региона с критичен недостиг на електричество. За щастие, това беше смекчено от по-високите от обикновено зимни температури, които намалиха използването на електричеството за отопление.
Но след закриването на „Козлодуй“ съседната Република Македония, която произвежда само три четвърти от собствените си нужди от електричество, става зависима от по-скъпия внос от Германия, Австрия и Чехия. Тъй като македонското правителство се опитва да съживи западналата индустрия, превъзмогването на сегашния енергиен недостиг става още по-спешно.
Енергийните мощности на Македония включват малки ВЕЦ-ове, някои от които с максимално производство от 20 киловатчаса. Вера Рафайловска, министър на икономиката на Македония, говори за търгове за построяването на 400 такива централи в рамките на шест месеца – като се започне с първи транш от 60, открит миналия месец. Според нея молби за участие са подали повече от 60 чуждестранни и още толкова местни компании.
Неотдавнашно проучване на ЕС и Световната банка описва мини-ВЕЦ-овете като ефективно и пестящо разходи решение в близките 15 години. Те се строят по модел на развитите енергийни пазари, като например в Норвегия, които използват малките потоци и реки. Всяка станция може да служи на среден промишлен отрасъл или на един квартал, като използва постоянния поток вода, а не язовирна стена. Турбините могат да бъдат вградени в градските системи за водоснабдяване и да бъдат включвани и изключвани, когато е необходимо. Производството на електроенергия от малките водни станции обаче е твърде малко, за да бъде предавано на значителни разстояния, казват инженери.
“Всеки допълнителен източник е добър, но това не е решение,” твърди Кочо Ангюшев, представител в Скопие на „Енерджи файнансинг тийм“, базирана в Белград компания за търговия с електричество. Ангюшев има и собствена енергийна консултантска фирма, с която участва в търговете за някои от централите.
Идеалната стратегия за тези ВЕЦ-ове е те да покриват периодите на върхово натоварване, а базовият режим на експлоатация да се осигурява от енергията, която идва от ТЕЦ и от други източници. Въпросът обаче е дали тези многобройни търгове ще привлекат достатъчно инвеститори.
В страната са в подготовка и по-големи проекти. “В предградията на Скопие може да бъде построена нова комбинирана електростанция на газ за топло- и електроенергия, а купувачът на 210-мегаватовата ТЕЦ „Неготино“ ще бъде задължен да добави 300-мегаватов блок,” казва Рафайловска.
Десетина интегрирани ВЕЦ-ове, 10 от които мини-, трябва да бъдат построени по течението на река Вардар, за което министерството води преговори с френската национална компания за системата на река Рона. Според Рафайловска управлението на водите ще увеличи туристическия потенциал на Вардар.
Без да оставя неразкрити източници, правителството обмисля алтернативно енергийно развитие, включително субсидии за слънчеви панели, частни инвестиции в биогоривата и производство на енергия от термалните горещи извори.
Скопие води отчаяна битка. Засега средната индустриална консумация от 3,7 мегаватчаса е само малко над средното потребление от домакинствата. Но ако кампанията „Инвестирайте в Македония“ постигне своите цели, в края на следващата година търсенето на енергия ще нарасне рязко.
“Закриването на блоковете в българската АЕЦ под натиска на ЕС дойде в неудобно време за икономиките на региона в развитие. Може би работата на тези два блока трябваше да продължи още няколко години,” казва Рафайловска. Държавата вече не може да доставя електричество за 32 евро, ако го купува по 70, подчертават енергийни консултанти.
Проектозакон, който ще бъде внесен през септември, ще се занимае с опасностите от увеличеното индустриално потребление, като хвърли най-големите предприятия в Македония в напълно либерализирания енергиен пазар. Около 10 потребители, които отговарят на изискванията, вече купуват 45 процента от енергията на цени, които не са субсидирани – от държавната компания „Мепсо“, от частни търговци, или от съседните страни.
Преди десетилетия Югоизточна Европа се възползваше от интегрирана електрическа мрежа. Кървавото разпадане на бивша Югославия през деветдесетте години остави разпокъсани и затворени държави с недостатъчно нови инвестиции. Досега не са възстановени нито индустриалното производство, нито електрическите капацитети. “Като част от бившата федерация, Македония така или иначе беше пренебрегвана,” добавя Рафайловска. “За 50 години ние нямахме инвестиции в енергийния сектор, докато сега имаме много активни инвестиции.”
В дългосрочен план единственият начин за решаване на енергийните проблеми е по-голямото регионално сътрудничество. Македония едва ли ще стане енергийно независима, дори ако се реализират всички местни проекти. Така че държавата трябва да мисли и за осигуряване на трансгранични енергийни източници.
Според Ангюшев най-добрата стратегия на Македония би била да купи дял в българската атомна централа “Белене”, планирана да замени АЕЦ „Козлодуй“. “Атомната енергия е най-евтина и ще покрие базовия ни режим на експлоатация,” казва той. “Участие с 10-15 процента от Македония като държава ще е равно на 300 мегавата инсталиран капацитет, достатъчно да бъдат решени дългосрочните проблеми на страната.”
Ангюшев отхвърля тревогите на еколозите по отношение на атомната енергия като „несериозни“. Македония строи линии за трансмисия към “Белене” и трябва да се предпази от колебанията в цените на енергията. “Уставът на Световната банка, не й разрешава да финансира атомни електроцентрали. Но държавните пари, които се освободиха след като страната плати дълга си към Световната банка и МВФ, могат да покрият разходите за купуване на дял в Белене,” казва Ангюшев.
(БТА)