Защо Израел вдига мизата в Газа

Има просто обяснение за решението на Израел да вдигне мизата в Газа – защото може, защото притежава военно превъзходство. Освен това знае, че действията му остават без последствия, поне в международен план, пише „Индипендънт“.

Президентът Обама се изказа уклончиво, отбелязвайки, че до голяма степен разбира защо израелците го правят, но че се надява те да се опитат да избегнат цивилни жертви. Британският външен министър показа ясно на чия страна е Великобритания, заявявайки, че „Хамас носи основната отговорност за настоящата криза“.

Дори Египет, осъждайки израелските въздушни нападения, беше предпазлив в реакцията си. Едва ли ще се намерят обаче и неколцина палестинци на Западния бряг, които биха се зарадвали да видят как Хамас яде пердах.

Единствената реална последица беше тази, която видяхме вчера, когато трима израелци бяха убити в разгара на обстрел с повече от 70 ракети от Газа. Това обаче също може да обслужва целите на премиера Бенямин Нетаняху.

Колкото повече ескалира конфликтът, толкова по-сурови ще са израелските ответни действия и толкова повече Израел ще се чувства като нападнатата страна, предвид това, че премиерът се готви за общи избори след около два месеца.

Така стоят нещата, откакто Израел се отказа от окупацията на Ивицата Газа през 2005 г. И така несъмнено ще продължат да стоят още дълго време.

Причината за това е, че независимо от цялото страдание, което причиняват, относително ограничените военни действия (броят на жертвите от израелска страна беше съвсем малък преди последното стълкновение) са допустими и дори политически изгодни и за двете страни.

Ако има мир, подкрепата за Хамас сред отчаяно жадуващите за по-добро бъдеще палестинци вероятно ще намалее. Ако има война, те ще се обединят около Хамас като единствената организация, способна да се противопостави на Израел и да му нанесе ответен удар.

Мирът обаче изглежда не е в интерес и на Израел. Той се отказа от окупацията на Газа не защото искаше жизнеспособна, самостоятелна Палестина, а защото не можеше да продължи пряката окупация над народ, чиято численост правеше това невъзможно.

Контролирането на границите, разстройването на търговията, убийството на лидери е вид окупация с други средства.

Продължителният конфликт в Газа помага да се гарантира, че разногласията между палестинската автономна власт и Хамас се задълбочават, а изгледите за всякаква палестинска държава се отдалечават все повече.

Изпращането на бомбардировачи в обстановка на постоянни и засилващи се ракетни атаки над населението ти е закономерна реакция на всяко правителство, на което предстоят избори. Именно така Израел беше тласнат към откритата инвазия през 2009 г.

Това обаче съдържа ползи и за управление, изправено пред растяща изолация в рамките на Арабската пролет, за избирането на представител на „Мюсюлмански братя“ за президент на Египет, и срещу групировката Хамас, която получи подкрепа и визита от владетеля на Катар.

Каквото и да постигне под формата на допълнителни гласове за Нетаняху, ескалацията на военните действия на този етап слага край веднъж завинаги на всякакъв натиск за преговори за Палестина. Президентът Обама може да симпатизира на идеята за възобновяване на преговорите, но не смята да се намеси при положение, че няма изгледи за успех.

За да има шанс мирът, са необходими Израел, който да го иска, и Палестина, която да е достатъчно единна, че да го осигури. За първото няма особени шансове, а сега те са дори още по-малки. Още по-малко са и изгледите за единна Палестина, способна да преговаря.

Онова, което се променя, е международният контекст. Когато палестинците отидат в ООН в края на месеца да искат статут на наблюдатели (така е според оригинала – бел. ред), Израел ще установи, че има малцина приятели, а още по-малко са онези, които го подкрепят с ентусиазъм. Тогава атаките срещу Газа няма да са от помощ.

Още по темата: Защо ескалира конфликтът между Израел и палестинците?

Израел предприе най-яростната атака срещу ивицата Газа от четири години в отговор на зачестилия напоследък палестински ракетен обстрел, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Армията нанесе множество въздушни удари, при един от които беше убит ръководителят на въоръженото крило на Хамас Ахмед ал Джабари. Нападенията разстроиха крехките отношения на Израел с Египет и увеличиха опасността от нова война в Близкия изток.

Засилването на враждебните действия между Израел и Хамас накара Египет да отзове посланика си и да поиска спешни заседания на Съвета за сигурност на ООН и Арабската лига.

Масираната израелска военновъздушна атака разяри палестинците в Газа, Хамас заяви, че кампанията е равносилна на война и се закани да отвърне по безкомпромисен начин. Бойците му бързо изстреляха десетки ракети по Южен Израел, които нанесоха материални щети, но не взеха жертви, посочва „Ню Йорк таймс“.

Израел предприе военна операция за ликвидиране на бойци и оръжейни обекти в ивицата Газа и това може да доведе до сериозни последици в региона, предупреждава британският в. „Гардиън“

Армията заяви, че елиминирането на Джабари при поредицата от въздушни удари е било начало на по-широка операция.

Въоръженото крило на Хамас каза, че убийството на неговия командир е „отворило портите на ада“.

Съветът за сигурност на ООН се събра на извънредно заседание, за да обсъди ситуацията. Срещата приключи, без съветът да излезе с колективна декларация или да предвиди по-нататъшни действия по въпроса. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун съобщи, че е разговарял с египетския президент Мохамед Морси за „тревожното увеличаване на насилието в Южен Израел и Газа и за необходимостта от предотвратяване на по-нататъшно влошаване“.

САЩ подкрепиха израелските въздушни удари. Американският президент Барак Обама е разговарял с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който му е благодарил за подкрепата. Белият дом заяви, че Обама е разговарял и с Морси. Двамата лидери са се съгласили, че е нужно напрежението да бъде успокоено колкото се може по-бързо, посочва „Гардиън“.

Израел струпа войски по границата с Газа, подготвяйки се за евентуална сухопътна интервенция, след като предприе голяма военна операция, целяща според него да „нанесе тежък удар на командно-контролната верига на ръководството на Хамас, както и на терористичната му инфраструктура“, пише британският в. „Индипендънт“.

Военни източници, цитирани от изданието, казаха, че има голяма вероятност да започне сухопътна операция. Израелската армия започна да разполага допълнителни пехотни подразделения близо до границата с Газа, спря мащабните военни учения, отмени отпуските на войниците и мобилизира някои резервисти.

Увеличаването на насилието става в деликатен политически момент, когато в Израел предстоят парламентарни избори, коментира в. „Вашингтон пост“.

Според израелски анализатори офанзивата срещу Газа може да засили позициите на Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак, които поставят сигурността в основата на предизборната си кампания.

В момента Израел също така се опитва да противодейства на стремежа на палестинците да получат статут на държава наблюдател от Общото събрание на ООН.

Тази седмица според съобщения в израелските медии външното министерство на Израел е инструктирало своите дипломати да предупредят чуждите правителства, че Израел може да реши да анулира мирните споразумения от Осло, ако искането на палестинците бъде прието.

Според изтекъл в медиите документ на вътрешното министерство има вероятност, ако това се случи, Израел да изгони палестинския президент Махмуд Абас, отбелязва изданието.

БТА