Кой как прикрива банките у нас и какво става у съседите
Румъния и Гърция се разтресоха от банкови скандали, в България – цензура и заплахи
Какво става из българските банки? Човек може само да предполага, като сравни с банките у съседите – Гърция и Румъния.
Тия дни два скандала разтърсиха Букурещ и Атина.
В Румъния прокуратурата обвини 33-а души във финансови машинации, пране на пари и злоупотреба с фондове на ЕС и държавния бюджет на обща стойност 22 милиона Евро.
Схемата е елементарна. Организаторите (бушоните) Михай Стан и Даниел Русе „приобщават към предприятието” висши служители от горната камара на парламента, министерствата на икономиката, земеделието, Фонда за гарантиране на депозитите, Агенцията за управление на държавните имоти, шест големи банки и полицията.
Двамата получават одобрение за няколко проекти от икономическото министерство, финансирани от фондове на ЕС и държавния бюджет, представяйки леко модифицирани варианти на един и същ бизнес-план, подправени лични документи, фалшиви баланси на различни компании и данъчни справки за тях. Документацията на така „одобрените” проекти е придвижена за отпускане на средства в 6 банки: СЕС (бившата спестовна каса), BRD, ОТР, Piraeus, Exim и Garanti.
По думите на прокуратурата това е станало «по специален начин», каквото и да значи подобно определение. Един път отворили вратата на трезора господата се изкушили и продължили да теглят кредити от името на юридически и физически лица. От същите банки. Отново с подправени документи. Кредитите, отпуснати с фалшиви документи, не се обслужват.
Всички „наивни“, „ужилени“ банки запазват дълбокомислено мълчание по такива случаите. Само може да се предполага колко ужилвания и на каква стойност са останали тайна за обществеността. Въпросът е кой покрива загубите от тези измами? Естествено минават за сметка на фондовете на ЕС и държавния бюджет. Или по-точно: плаща ги населението на страната.
Но анонимен сигнал до прокуратурата предизвикал проверка, въпреки първоначалните съмнения относно достоверността на съдържанието му. Измамите са толкова елементарни, че прокурорите не могат да повярват на очите си. Претенциите за строг контрол и отчетност в банковата система се оказват въздух под налягане. Бавкерите обаче незабавно информират участниците в схемата за действията на прокуратурата. Те от своя страна се свързват с покровители в сената, правителството, полицията, Фонда за гарантиране на депозитите. С молба за „уреждане на недоразумението“.
Разговорите са записани и са цитирани в медиите. Прокурори на специална пресконференция представят непълни, но достатъчно убедителни резултати. Арестувани са голяма част от преките участници. Уволнени са шефове във фонда, в полицията. За медиите новината е водеща. Очакват се нови разкрития.
Изумително е колко „податливи на примитивни измами“ са частните банки. Колко занижен е контролът в тях. За държавните чиновници като че ли е правило да „приемат на доверие подправена документация“.
Скандалът предизвика незабавната намеса на несменяемият през последните 20 години гуверньор на Централната банка Мугур Исареску. Той побърза да успокои духовете. Участието на вицепрезидент на банка и още няколко банкови служители в цялата схема било пренебрежимо малък брой. Системата не е засегната сериозно. Тези измами, извършвани между 2010 -2012 г, не са забелязани от проверките на Банковия надзор, защото методологията не предполага проверка на всеки отделен кредит, а на кредитната политика като цяло. „Фалшивите документи и измамите също не са обект на инспекция от страна на Централната банка – твърди гуверньорът пред Медиафакс. Ако приемем, че трябва да вършим това, все едно да се върнем във времето преди 1990.”
В България необслужваните кредити растат, а БНБ успокоява
По какво си приличаме и по какво се различаваме с Румъния?
Размерът на необслужваните кредити у нас е драстично по-висок. По официални данни вече надхвърля 25% и продължава да расте. Подуправителят на БНБ Румен Симеонов преди дни „успокои” публиката, че тази тенденция ще се запази и през 2013 г. Публична тайна е, че част от тези кредити са отпускани при занижени критерии. До момента се пази пълно мълчание какъв процент от тях са следвали „румънската” или по друга подобна схема. Многократно такива измами бяха използвани през 90-те и доведоха до банковата криза от 1996 г, а участниците останаха неназовани. Периодически информация за скандални разкрития в банковата система пробиват в някои издания, но банкери, прокурори, съдии и сервилни медии бързо се обединяват срещу „подобни клевети, петнящи доброто й име”.
Управителят на БНБ постоянно уверява, че проверките на Банков надзор са перфектни, а извлеченията от счетоводната документация на търговските банки трябва да се приемат като документ от последна инстанция. Изненадващо ли звучи неотдавнашно решение на Конституционния съд, който потвърди тази постановка и дори приравни банките с държавата и общините? Ако се доверим на БНБ и съда, Банков надзор явно е започнал да проверява всеки отделен кредит и документацията към него. Т.е. върнали сме се във времето преди 1990. Всъщност май сме точно там.
В Гърция опрадваха журналист, у нас – настъпление срещу медиите
В Атина беше арестуван журналистът Костас Ваксеванис за публикацията на т.н. „Списък Лагард”. В списъка са посочени имена на негови сънародници, открили солидни сметки в швейцарски банки, като по този начин не са декларирали източниците на „спестяванията си” и са пропуснали плащането на данъци в собствената си страна. Имената от списъка са добре известни във Франция, а и в други страни от ЕС. Три гръцки правителства не са приели за необходимо да осведомят по този въпрос обществеността или прокуратурата.
По-малко от 24 часа след ареста на Ваксеванис, той бе освободен. А преди ден беше оправдан след 12-часово заседание на съда. По думите му, всеки журналист е длъжен да казва истината на хората. А опитите за задушаване на гласа му получиха нагледен урок.
По ирония на съдбата, почти по същото време БНБ предприе милиционерски подход към Интернет изданието „Биволъ”, публикувало статия за български банки по материали от грама на американския посланик в София Джон Байърли през 2006 г., публикувани и във в. „Монд”.
Нещо повече, един от източниците на посланика е българското Бюро за финансово разузнаване. Грамата е от 2005 г. Т.е. поне седем години БНБ и прокуратурата не смятат за необходимо да осветлят обществеността дали тази информация е достоверна, била ли е тяхно достояние (при положение, че с нея е разполагало БФР), още по-малко какво са направили по въпроса? Вместо това, Управителният съвет на Централната банка се вживява в ролята на цензор от годините на „големия мраз”, с манталитет на средногорски стражар. Дали пък в сградата на Батенберг не са окачили календари със сърп и чук от 1952 г.?