Миноносецът „Дръзки“ – българската морска атака на века

Сто години от атаката срещу крайцера „Хамидие“

Музейният експонат „Дръзки“ пред Военноморския музей във Варна. Снимка: авторът

Тридесет години след битката с „Хамидие”, „Дръзки” потъва на кея във Варна – след взрив на съхраняван на борда му барут. По-късно е изваден, но през 1950 г. е окончателно пенсиониран. След това е плаваща мишена и по-новите кораби изпробват артилерията си върху ветерана. Миноносецът е в окаяно състояние, закаран е до гара Горна Оряховица и претопен като старо желязо… Металът на „Дръзки” може и да е бил използван за производството на лъжици и вилици от завода в Търново, намиращ се наблизо.

Битката

Тъмният силует на крайцера „Меджидие” изплува неочаквано пред четирите български миноносеца половин час след полунощ на 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 г. на 60 км източно от нос Калиакра. Капитан II ранг Димитър Добрев, командир на отряда, дава заповед миноносците да атакуват и флагманският „Летящи”, на чийто борд се намира, изстрелва първото торпедо. То не улучва. След това порят морето торпедата и на другите два български миноносеца. Те също пропускат.

Остава „Дръзки”. Неговият командир, мичман I ранг Георги Купов, взема самоубийствено решение – приближава се на 50–100 метра и нарежда скоростта да бъде намалена, за да може прицелването да е по-лесно. Но така българският миноносец е уязвим за оръдията на турския крайцер. „Дръзки” изстрелва торпедото си и влиза в историята – най-успешната българска морска атака вече е факт.

Торпедото попада в носовата част на турския кръстосвач и предизвиква взрив, който убива осем души и ранява около тридесет. „Дръзки” опитва да се измъкне и върху него се изсипва яростта на поразения звяр, който го обстрелва с тежките си оръдия. Миноносецът е загубил пара и не може да увеличи скоростта си, за да избяга. Получава попадение в димовата тръба, но двигателят му заработва и „Дръзки” се отдалечава.

Едва по-късно българските моряци разбират, че са се сражавали с „Хамидие”, а не с „Меджидие”, както са смятали първоначално. Сто години са минали от тази паметна морска битка, но все още има неизяснени неща за нея, които си струва да знаем, както и каква е по-нататъшната съдба на „Дръзки” и „Хамидие”.

В 9 часа вечерта на 7 ноември 1912 г. в щаба на българския флот по телефона е съобщено, че два египетски парахода превозват коне за Османската армия от румънското пристанище Кюстенджа до Цариград. В 10.35 ч. вечерта четирите български миноносеца „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки” вече напускат Варна, за да ги намерят и атакуват. Но египетските параходи са охранявани от бронепалубния крайцер „Хамидие” и два турски контраминоносеца и точно на тях се натъква българският отряд.

В началото на Балканската война Турция губи значителна част от Източна Тракия, където навлиза победоносната българска армия, а гърците блокират турските доставки през Егейско море. Така морският път в Черно море между румънските пристанища и Турция се оказва важен за доставка на военни стоки за империята.

„Хамидие” е по-напред и сражението започва между него и българските миноносци. Битката е като между мощен глиган и четири ловни кучета – „Хамидие” е много по-силен от четирите български кораба, взети заедно. Българските миноносци, произведени във Франция, са еднотипни – дълги са 38 метра, имат по две оръдия със скромния калибър 47 мм и по три торпеда.

„Хамидие”, плод на британска корабостроителница и кръстен на султан Абдул Хамид, е дълъг 110 метра, има 22 оръдия, от които две с чудовищния калибър 152 мм и осем със също така респектиращия калибър 120 мм, както и две торпеда. Турският крайцер яростно обстрелва атакуващите го български кораби. „След изстрела на неприятелския кораб се изви една ракета, проблесна на мачтата му някакъв сигнал и след това се откри една отчаяна стрелба от всичките оръдия”, пише капитан Добрев за ситуацията след първото торпедо. За щастие само един артилерист на борда на „Смели” е ранен.

Торпедните тръби с калибър 450 мм. Снимка: авторът

Българските миноносци се връщат във Варна, но не знаят дали са улучили турския крайцер. Три попадения в турския кораб са споменати в доклада на Димитър Добрев до командващия флота веднага след сражението въз основа на сведенията от екипажите. Всеки от миноносците се надява неговото торпедо да е поразило турския кръстосвач. Няколко дни по-късно невзривените торпеда на три от миноносците са изхвърлени от морето край Созопол.

Липсва единствено торпедото на „Дръзки” – така става ясно кой е нанесъл поражението. Торпедата на първите три миноносеца не улучват, тъй като са изстреляни от по-голямо разстояние: „Летящи” стреля от 500–600 метра , „Смели” – от 300 метра, „Строги”  – от 100¬–150 метра. А и „Хамидие” умело маневрира, за да ги избегне. Но от торпедото на приближилия се плътно „Дръзки” не може да избяга…

Българските моряци се надяват да са потопили турския кораб. „Хамидие” е торпилиран, но не потъва. Крайцерът е откаран на буксир до Цариград, независимо от пробойната си от българското торпедо, като за това помага спокойното море.

Сражението не е лишено и от объркване сред българската флотилия. В хаоса на битката и в трескавите си опити да избягат от смъртоносния обсег на турските оръдия „Строги” и „Дръзки” дори се сблъскват и спасителната лодка на „Дръзки” се спуква. След като четирите миноносеца са изстреляли по едно от торпедата си и не е ясно дали са улучили, капитан Добрев дава сигнал да направят маневра и да изстрелят и другото си торпедо.

„В 0 ч. 47 м. сл[ед] п[олуно]щ под вистрелите на противника и под впечатлението, че ме е взел в погоня, склоних курса вляво, за да го атакувам повторно и му пусна приготвената мина [торпедо] от левия борт. В този момент забелязах димовете на два от нашите миноносци, които се отдалечаваха… Впоследствие се обясни, че „Строгий” имал замикание на проводниците на клотковата лампа, която горела, а „Дръзкий” е приел това за сигнал на „Летящий” и го е последвал”, пише капитанът в рапорта си до командира на флота.

Така на полесражението остават само „Летящи” и „Смели” . Към „Хамидие” вече са се присъединили и двата турски контраминоносеца и двете страни се обстрелват ожесточено. Но силите вече са доста неравни и капитан Добрев решава да се оттегли. Битката продължава около час и половина – от 0.43 ч. след полунощ на 8 ноември (стар стил), когато „Летящи” изстрелва първото торпедо до последните залпове в 2.10 ч.

Четирите български миноносци се движат в колона, обръщат се с десния си борд срещу „Хамидие” и изпращат дясното си торпедо един след друг – така обикновено се представя битката. Но Стоян Ковчазов, моряк на „Дръзки”, си спомня, че „Дръзки” е заобиколил и минал от другата страна на турския крайцер.

Ако това е така, то българският миноносец може да е стрелял с лявото си торпедо. „Дръзки” отива толкова близо до „Хамидие”, който има много по-висок борд, че застава извън обсега на оръдията му според разказа на Ковчазов. Но след изстрелване на торпедото си, миноносецът трябва да се отдалечи и така неизбежно попада в обсега на турските оръдия.

Значението

Победата над „Хамидие” не е пълна – той не е потопен – но все пак е победа.  Три седмици преди това командирът на турския крайцер е заплашил, че ще бомбардира Варна и Балчик. Че това не са били голословни заплахи си личи от събитията две години по-късно по времето на Първата световна война – „Хамидие” бомбардира с тежките си оръдия руския град Феодосия на полуостров Крим и потопява два руски кораба – параход и шхуна. Поразяващото торпедо на „Дръзки” спасява българските градове от подобна съдба.

В началото на войната има реална опасност турският флот, който е много по-силен, с 48 бойни кораба, да атакува българските пристанища и дори да стовари десант на българска територия или в тила на настъпващите в Източна Тракия български войски.

Основната част от българския морски флот са шестте еднотипни миноносеца, построени от френската фирма „Шнайдер” преди войната, пренесени тайно на части и сглобени в България. Два от българските миноносци се сблъскват при едно от плаванията в началото на войната и излизат временно от строя.

Но торпилирането на „Хамидие”  в сражението с четирите български миноносеца разколебава турците да предприемат активни действия в Черно море. Морската битка през ноември 1912 г. прави несигурен водния път между Румъния и Османската империя, а до края на Балканската война ремонтираният „Хамидие”, сякаш за да избегне прокоба, не се осмелява да влезе в Черно море.

„Дръзки” и „Хамидие” – неочаквани съюзници

„Хамидие” по-нататък има дълга и славна история и дори е смятан за най-успешния турски боен кораб през XX век. Ремонтиран след поражението си от „Дръзки”, турският кръстосвач е отново в действие от януари 1913 г. и воюва с гръцката флота в Егейско море. „Хамидие” атакува руски кораби и пристанища в Черно море през Първата световна война, когато българи и турци са съюзници.

Командирът на „Хамидие”, Хюсеин Рауф бей,  е един от най-уважаваните турски морски офицери и застава начело на страната си като министър-председател през 1922 г. „Хамидие” дори гостува на пристанище Варна през 1938 г., когато в навечерието на Втората световна война управниците на България и Турция обмислят да се съюзят с нацистка Германия.

„Дръзки” и другите миноносци участват в първия десант на българския морски флот през 1916 г., по време на Първата световна война, като стоварват български войници на добруджанския бряг, в земите, окупирани от Румъния през 1913 г., и така помагат за разгрома на румънските войски от българската армия.  „Дръзки” спасява екипажа на немски хидроплан, паднал в Черно море, и закарва германците до нос Калиакра.

Оръдие „Шнайдер“ калибър 47 мм, всеки от миноносците е имал по две такива. Снимка: авторът

Българският миноносец дори плава до Цариград през 1917 г., като съюзнически кораб, и пуска котва в Златния рог. Поражението от шрапнел в димовата тръба било украсено с метална лента във форма на венец и Стоян Ковчазов с ирония си спомня как турците с любопитство гледали „Дръзки”, а той се чудел дали разбират, че това е корабът, поразил „Хамидие”. Българският моряк открива на кой пристан е „Хамидие” и отива да търси следите от пробойната: „… [M]еря с крачката –девет метра дупка сме му направили…, а иначе разрез на три метра – значи се е буфнало торпедото вътре. Имало много издавени там, но не казват”.

Загуби при война има и от българска страна – „Летящи”, един от шестте миноносци от серията на „Дръзки”, попада на руска мина през 1916 г. Експлозията отнася задната му част и той вече е неизползваем. Единадесет български моряци загиват през септември 1916 г. при обезвреждането на друга руска мина, която неочаквано избухва.

За няколко лъжици повече

На 15 октомври 1942 г., тридесет години след битката с „Хамидие”, „Дръзки” потъва на кея във Варна – след взрив на съхраняван на борда му барут. По-късно е изваден, но през 1950 г. е окончателно пенсиониран. След това е плаваща мишена и по-новите кораби изпробват артилерията си върху ветерана. Миноносецът е в окаяно състояние, закаран е до гара Горна Оряховица и претопен като старо желязо – за да докажем, че нямаме историческа памет и умеем да плюем светините си. Металът на „Дръзки” може и да е бил използван за производството на лъжици и вилици от завода в Търново, намиращ се наблизо.

Едното оръдие на победителя на „Хамидие”, табелите с името и други дребни части са свалени преди претопяването и монтирани на еднотипния „Строги”. Това е представено като музейния експонат „Дръзки” на Военноморския музей във Варна през 1957 г. Когато прочетем този текст и се върнем към салатата с ракия, кой знае, може вилицата, с която набодем парчето домат, да е от металната плът на „Дръзки”. Много патриотично, нали.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.