Защо е разстрелян Вапцаров

Четем архивите по делото му във факсимиле

Ето ги документите по делото „на Вапцаров” – в кавички, защото процесът е срещу 46 души – 11 тома и отделна папка – всичко във факсимиле: „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942 г.” (изд. Фондация „Вапцарова вяра”). Хартиите, които дадоха и ще дават повод за „вадене на истината” за поета – протоколи от разпити, всякакви бележки, снимки. Най-голямата полза е за бъдещите вадачи на истини – няма да гълтат архивен прах.

И какво излиза – същественото е, че Вапцаров е жертван за едната бройка. Предложението от Главния прокурор от 2004 за оневиняването му е сетният юридически аргумент, но и без него е ясно. Шестимата са разстреляни заради евентуалните им бъдещи золуми – за да се докара властта пред германците.

Председателят на съда докладвал на военния министър, че смъртните присъди са 8-9, онзи го сразял, че 6 са достатъчни. Така наредило началството, разбирай царят. Свидетелството е от друга книга. Григор Николов споменава в студията-коментар към тази, че на делото присъствали 3 немски офицери. Същото е като присъствието на американския посланик в сегашните български събития.

Днешното „вадене на истината за Вапцаров” е легитимиране на властта. Ама той си признал нещо, ама другите признали нещо. Те не са грамофони. Знаем ли кой защо е „признавал” и кое от тези неподписани машинописни страници е тяхна дума? На поета са му изтръгнали ноктите.

В състояние ли е някой, който не го е изпитал, да дири „истината”? Ама из папките липсвали страници. Е, и? Най-много някой от големците след 9 септември да е клепал другарите си. Какво променя това? Поетът Вапцаров е разстрелян на 33. Държава, която изтребва поетите си, някой го каза. Ама в Закона за защита на държавата било така. Кой го е писал този закон? Ама това не било фашизъм. И какво е?

Мотивът „политическа коректност” ще го има докато има политика. Днешното „вадене на истината за Вапцаров” от страна на писатели, кинаджии, журналисти и всякакви „творци” си има простонародно наричане: комплексарщина и слугинаж.

От Книжен Ъгъл