Йордания – крал на прицел

Асошиейтед прес

Бедуини в Йордания. Снимка: травъл

Неколцина по-млади протестиращи обикновено са единствените, които излизат по улиците в Йордания и скандират „Долу краля!“ – нещо поразително и почти нечувано в тази страна, където монархията винаги е била свещена.

Останалата част от опозицията, включително нейната най-голяма и най-влиятелна фракция – Мюсюлманските братя, бърза да покаже, че не иска отстраняване от власт на йорданския крал Абдула Втори. Но след гневните протести миналата седмица, разпалени от решението на правителството да вдигне цените на газа и горивата, те предупреждават, че този обикновено спокоен съюзник на САЩ ще бъде обхванат от размирици, ако кралят не допусне промяна.

При тези необичайно насилствени протести за първи път фокусът на недоволството недвусмислено се измества от правителството, върху което се стоварваше гневът в миналото, към Абдула. В резултат монархът е подложен на най-голямото изпитание, откакто започна програмата си за демократична реформа, която според критици не прави достатъчно, за да сложи край на неговия монопол над властта. Гневът от вдигането на цените предоставя на предвожданата от Мюсюлманските братя опозиция повод за сплотяване, така че да го притиснат да предприеме по-значими действия.

В центъра на политическата безизходица стои един крал полубританец, който се опитва да не допусне въстание като тези от Арабската пролет, които свалиха от власт авторитарните режими в Египет, Тунис, Йемен и Либия и доведоха до гражданската война в Сирия. Кралят, който е любимец на САЩ и други западни правителства, възхваляващи него и красивата му палестинска съпруга като модерни монарси с голяма обществена известност, продължава да ръководи разпростираща се надалеч и до голяма степен всяваща страх разузнавателна служба, внимателно поддържана система на покровителство и обучавана от САЩ армия.

Неговата замираща икономика е до голяма степен зависима от помощ от Вашингтон, Саудитска Арабия и други произвеждащи петрол арабски държави. Противници на правителството казват, че телефоните им се подслушват, а домовете им се наблюдават. В някои случаи, например по време на парламентарните избори през 2010 г., правителството му беше обвинявано в явни изборни измами.

„Ние не призоваваме за отстраняване от власт на краля, а го приканваме да се вслуша в исканията на хората и да предприеме истински и сериозни реформи“, каза на пресконференция в понеделник Заки Бани Иршеид, водеща фигура във Фронта за ислямско действие, който е политическото крило на Мюсюлманските братя.

„Ние не издигнахме лозунга за сваляне на краля, но някои отправят подобен призив на уличните протести. Това е нещо невиждано, което показва, че напрежението сред народа се увеличава и назрява експлозия“, заяви той.

Сега Фронтът за ислямско действие оглавява създадена наскоро коалиция на разпокъсаните опозиционни групи. Но неговият контрол е слаб, а коалицията обединява групи с най-различни идеологии – от ислямисти през арабски националисти до комунисти, което създава неудобство.

Около 400 демонстранти протестираха в понеделник пред сградата, където е канцеларията на министър-председателя, като спряха движението на кръгово кръстовище и поискаха цените на горивата и газа отново да бъдат понижени. Няколко млади светски активисти от тълпата скандираха „долу краля“ и „Абдула, или направи реформа, или си върви“.

Призивите за оттегляне на краля отразяват „гнева от вдигането на цените, което нанесе сериозен удар на огромното мнозинство йорданци, чийто среден доход е 3000 долара“, каза видният активист Халед Рамадан, представляващ арабските националисти.

„Но в по-широк план напрежението започна да се увеличава заради бавното темпо на реформите, след като няма видим признак правителството и апаратът му за сигурност, който запазва влиянието си, да отстъпват“, каза той.

21-годишният Сохаиб Брейзат, който е студент последна година и членува в до голяма степен светското движение Хирак, включващо млади йорданци, заяви: „Искаме йорданските служби за сигурност напълно да спрат да контролират ежедневния ни живот.“

„Защо йорданците трябва да имат удостоверение за добро поведение от йорданското разузнаване, когато кандидатстват за работа в държавния апарат или за издаване на шофьорска книжка?“, попита той. „Продължаваме да искаме повече свободи, но получаваме по-малко. Изглежда, че призивите ни остават нечути“, заяви той.

Хирак се появи след началото на Арабската пролет в резултат на дейността в социалните мрежи в интернет. „Искаме справедливост и равенство, по-добри възможности за всички, включително жените, работа за висшистите, зачитане на правото ни на свобода на словото, мнението, профсъюзната дейност и събиранията без намесата и заплахите на службите за сигурност“, каза говорителят на Хирак Сухаиб Асаф. „Искаме прозрачност на управлението и сериозни мерки срещу корупцията, както и спиране на връзкарството и бюрократщината“, заяви той.

Йордания притежава някои от характеристиките на полицейска държава – тайната полиция, която често прибягва до произволно насилие; манипулираните избори; ласкателското отношение на държавните медии към кралското семейство; стотиците билбордове с лика на краля, гледащ към своите поданици.

Реалността обаче е сложна. Тук е незаконно да се критикува кралят, но съдебното преследване за подобни действия е рядкост и признатите за виновни често биват помилвани от краля. Тайната полиция всява страх, но присъствието и не е постоянно и заплашително като в Сирия. Макар някои политици да казват, че телефоните им се подслушват, дори най-отявлените критици говорят напълно открито.

Откакто се възкачи на престола през 1999 г., Абдула е слабо критикуван от обществеността у дома. От избухването на Арабската пролет в края на 2010 г. в Йордания има чести, но малки протести.

След това във вторник миналата седмица министър-председателят Абдула Енсур вдигна цените на газа за готвене и отопление с 54 процента и на някои петролни деривати с до 28 процента, като каза, че това е необходимо, за да се намали рекордният бюджетен дефицит и растящият външен дълг и за да се справи страната с високата безработица, бедността и вълната от сирийски бежанци, които изчерпват оскъдните ресурси. Той каза, че този ход е част от усилията на Йордания да си осигури крайно необходим заем от 2 милиарда долара от Международния валутен фонд, който да укрепи разклатените финанси на кралството, преживяващо дефицит на арабските дарения тази година.

Протестната реакция беше необичайно насилствена – един човек беше убит, а 75 бяха ранени, включително 58 полицаи. Имаше също промяна на тона, след като гневните протестиращи хвърлиха вината за повишаването на цените върху Абдула, обвинявайки го, че подкрепя държавната корупция, като присвоява, както се твърди, държавни пари, за да ги харчи за лични удоволствия.

Това беше рядко отклонение от обичайното почтително отношение към хашемистката династия на Абдула. Нейният произход от пророка Мохамед заедно със сложната система на покровителство, насочена към влиятелни местни лидери, печели на семейството огромна вярност сред бедуинските племена, съставляващи традиционното ядро на йорданското общество.

Ежедневните протести стават по-малко на брой тази седмица, а насилието спада. Но опозицията се заканва, че ще продължи, докато цените не бъдат отново понижени.

Протестиращите също така искат по-широки политически придобивки.

Лидерът на Фронта за ислямско действие Хамза Мансур каза, че за начало кралят трябва да уволни Енсур и да „състави правителство на националното спасение, което да включва ислямисти и други опозиционни фигури, да промени спорните закони като този за изборите и да помогне на парламента да си възвърне независимостта, така че да може безпристрастно да контролира правителството и борбата с корупцията в държавния апарат“.

Засега Абдула запазва позициите си, отчасти като отстъпва някои свои абсолютни правомощия на парламента. Неговата пътна карта за реформи предвижда насрочените за 23 януари парламентарни избори да бъдат средство за определяне на избран министър-председател за първи път в историята на страната. Преди това назначаването на премиера беше изключително право на краля.

Той също така промени 42 члена – или една трета – от 60-годишната конституция, така че да спре манипулирането на парламента от правителството. Създаде конституционен съд, който да контролира прилагането на закона. Други нови закони насърчават многопартийна система, позволяват на йорданците да избират кметове и градски съвети и премахват ограниченията за демонстрации и обществени събирания.

Абдула промени и избирателния закон. Но Мюсюлманските братя отвърнаха, като обявиха бойкот на предстоящите избори, заявявайки, че законодателството облагодетелства местни консервативни кандидати, а не партии с идеологическа основа. Правителството каза, че приема призната по целия свят изборна система и че алтернативата, предлагана от ислямистите, би увеличила тяхното представителство.

Държавният министър за медиите Сами aл Маайте каза, че основата за реформа е положена, но „промяната не може да стане за една нощ“.

„Ние имаме тепърва изграждаща се многопартийна система, която трябва да бъде подхранвана, за да съзрее и да позволи бъдещи избори с надпревара на партиен принцип. Не можем да оставим никакъв незапълнен вакуум, защото алтернативата би била пълен хаос“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.