Примирието в Газа – решителна намеса на Обама
Франс прес
Решителната намеса на Барак Обама в постигането на примирие между Израел и „Хамас“ показва, че американската администрация не може да пренебрегва вече Близкия изток. При все това перспективите за пълен мир в региона остават мъгляви, смятат експерти.
Сключеното снощи споразумение за прекратяване на огъня в Газа (тепърва ще се разбере дали е стабилно) открои между другото създадените плодотворни контакти между Обама и новия му египетски колега Мохамед Морси. Последният ще е събеседник от огромно значение в мирния процес, ако той бъде подновен.
По ирония на съдбата кризата в Газа внесе смут в обиколката, предприета от Обама в Азия – регион, към който президентът на САЩ от 4 години се канеше отново да насочи дипломатически усилия, след като упрекна своя предшественик Джордж Буш младши, че е избрал за приоритет Близкия изток.
Обама бе принуден да изпрати своя държавен секретар Хилари Клинтън от Камбоджа в Ерусалим и Кайро, където тя бе при обявяването на примирието от нейния египетски колега.
Канцеларията на Бенямин Нетаняху подчерта, че именно след разговор по телефона с Обама израелският премиер е „приел препоръката му да даде шанс на египетското предложение за спиране на огъня“.
Посещението на Клинтън и директната намеса на Барак Обама, използвал влиянието си, веднага след като бе преизбран, „напомнят, че желанието за стратегическо преориентиране към Азия не означава задължително и възможност за това“, забелязва Елиът Ейбрамс от Съвета за външни отношения – мозъчен център във Вашингтон.
Още с идването си на власт в началото на 2009 година Обама бе обещал да търси трайно решение за израелско-палестинския конфликт. Всичките му усилия обаче удариха на камък; нямаше и никакви нови инициативи през продължителната изборна кампания, завършила на 6 ноември с преизбирането му на висшия пост в САЩ.
„Наложително бе да решим този неотложен проблем“ с постигането на примирие в Газа, обяснява пред АФП висш американски представител, пожелал анонимност. „Естествено, има и други – дългосрочни проблеми, които трябва да бъдат уредени“, добавя той.
Тази криза обаче бе доказателство за Вашингтон, че Морси (който след 30-годишното управление на лоялния Хосни Мубарак първо будеше недоверие в САЩ заради връзката си с „Мюсюлманските братя“) може да се разглежда като заслужаващ доверие партньор на САЩ – най-малкото по конкретни въпроси.
Обама и Морси разговаряха по телефона пет пъти за два дни и египтянинът „наистина прояви конструктивност, искаше да се стигне до примирие и се показа дълбоко прагматичен“, посочва американският представител и същевременно предупреждава, че примирието все още е крехко.
Морси „направи необходимото (…), маневрира, общо взето, блестящо“ в тази криза, коментира Даниъл Кърсър – бивш посланик на САЩ в Тел Авив и в Кайро, днес преподавател в Принстънския университет.
Според Джъстин Вайс, автор на излезлия наскоро труд „Барак Обама и външната му политика“, добрите отношения между президента и египетския му колега, който държи според него ключа към вътрешнопалестинското помиряване с оглед на връзките си с Хамас, ще са важно условие да бъдат подновени американските усилия в мирния процес.
„Ако последва развитие, засилващо позициите на Египет – в случай че примирието се задържи (…), това може да е поврат, създаващ условията да вложим усилия; тогава (Обама) ще вложи усилия там“, обяснява пред АФП Вайс – експерт от института „Брукингс“.
Според аналитика обаче това необходимо условие няма да е достатъчно. Другият фактор ще е политическата ситуация в Израел след 22 януари. На тази дата предстоят предсрочни избори и Нетаняху, за когото се знае, че е в обтегнати отношения с Обама, отново ще се бори за своя пост.
БТА