Търговията със суровини – в здравата хватка на спекулантите

в. Ханделсблат

Големи банки участват активно в търговията със суровини. Въпреки големите печалби, изглежда някои от тях мислят за оттегляне. Спекулациите обаче продължават.

Цените на енергийни суровини като петрола се повишават. Заради отоплителния сезон търсенето расте, разходите се увеличават. Дотук всичко изглежда нормално годишно колебание на пазара. През последните години обаче скоковете в цените на суровини като петрол, газ, мед и пшеница стават все по-големи. Множество експерти приписват вината за силните ценови колебания на финансови спекуланти като хедж фондовете. Все пак хазартът е търговски принцип.

Големи инвестиционни банки, сред които са Goldman Sachs и JP Morgan и институции като Deutsche Bank, също силно се намесват в търговията с основни стоки. Особено след фалита на Lehman Brothers пазарът на петрол, мед и други привлича инвеститорите със стабилността си.
Сметката е проста: ресурсите са ограничени. Търсенето на суровини, най-вече от бързо развиващи се държави като Китай и Бразилия, непрекъснато расте, а с него и цените. Спекулациите процъфтяват. На фючърсните стокови борсите цената на тон мед скочи от 3000 долара в началото на 2005 година до сегашните близо 7000 долара, достигайки понякога и над 10 000 долара.

„Тогава банките ускориха навлизането си във физическата търговия със суровини, тъй като тя беше много печеливша и финансирането беше изгодно“, посочва експертът по суровините Хенинг Бек от инвестиционната компания Lupus Alpha.

Благодарение на държавните гаранции и ниските основни лихви финансовите институции получаваха пари изключително изгодно. Тези средства, взети при минимални лихви, бяха влагани в търговията със суровини. Така банките събираха значителни печалби, компенсиращи загубите, причинени от лоши ипотечни кредити, например. Сега обаче изглежда банките се оттеглят от пазара въпреки тлъстите печалби. Според в. „Уолстрийт джърнъл“ инвестиционни банки като Goldman Sachs и JP Morgan усъвършенстват плановете си как отново да свият бизнеса си със суровини. Основание за тези намерения очевидно са новите правила за търговията и капитала на банките.

„С бъдещата нова регулация, известна като „правилото Волкър*“, бизнесът ще стане по-труден“, отбелязва Бек. Банките ще трябва да задържат повече пари в резерв, а освен това вече няма да могат да вземат на заем пари при толкова изгодни условия. Поради тези причини маржът на печалбата се стеснява. Политици и регулаторни органи все по-силно поставят въпроса, как така инвестиционните банки прибират големи печалби от търговията със суровини чрез евтини пари, гарантирани от държавите.

Бизнесът под нова шапка

Morgan Stanley обмисля да продаде бизнеса си за търговията със суровини на инвестиционен фонд от Катар. Според в. „Уолстрийт джърнъл“ властите вече упражняват натиск върху банките. Morgan Stanley, например, трябва да се раздели с дъщерното си дружество Transmontaigne – оператор на петролопроводи, газопроводи и резервоари за течни горива, което купи през 2006 година.

Поне официално Goldman Sachs не иска и да чува за изтегляне. „Непрекъснато правим ревизия на всички свои бизнес сфери, но ръководството никога не е обмисляло сериозно да продаде бизнеса със суровини или части от него“, посочва банката. Все пак, Goldman Sachs отдавна е в този бизнес. Още през 80-те година на 20-и век инвестиционната банка придобива компанията за търговия със злато и кафе J. Aron & Company, в която е започнал кариерата си и сегашният шеф на корпорацията Лойд Бланкфайн.

Зад кулисите обаче нещата отдавна не изглеждат толкова еднозначно, колкото банката ги представя пред външни лица.
„Мога да си представя, че в банките се мисли усилено по въпроса за намаляване на бизнеса със суровини или за продажбата му. По принцип е обичайно да се прави ревизия на определена сфера на дейност, когато печалбите намаляват“, допълва Бек. С оттеглянето на банките обаче спекулациите на пазара на
суровини няма да спрат.

„Изтегляне на банките няма да повлияе на пазара на суровини. Търговията ще продължи без значение дали е направлявана от банки или от хедж фонд“, допълва експертът.

През 2009 година под натиска на фалита на Lehman Brothers банка Citigroup продаде целия си бизнес със суровини. В сделката за 250 милиона долара подразделението Phibro бе продадено на петролния концерн Occidental Petroleum. Шефът на Phibro Андрю Хол в момента управлява хедж фонд, който пък инвестира големи суми на пазара на суровини. Хол и Phibro бяха дискредитирани заради плащане на големи бонуси.

Спекулации във физическата търговия

Търговията продължава както и досега, макар и под друга шапка. Куриозът: подразделенията за търговия със суровини на финансовите компании вече не се ограничават само до фючърсни договори и финансови деривати на борсите в Ню Йорк или Лондон. Те се намесват и във физическата търговия. Шефът на Phibro Хол, например, вероятно силно е повлиял цените на петрола.

Във физическата търговия със суровини спекулантите задвижват голяма машина. През 2008 година и 2009 година, например, банки като Morgan Stanley и Goldman Sachs наемаха цели танкери в Ротердам. Финансовите институции купуваха евтин петрол и го препродаваха скъпо по фючърсни договори с доставка няколко месеца по-късно. Междувременно съхраняваха петрола на танкери. Разходите за наем и съхранение на корабите заради икономическата криза бяха ниски.

Ценообразуването пък беше в ръцете на банките. От разликата между ниските цени при незабавната доставка и високия курс при по-късната доставка финансовите спекуланти си вземаха сравнително скромни печалби.

„Това са почти сигурни сделки“, отбелязва експертът Бек. Спекулантите продължават да използват и днес същия търговски принцип при промишлени метали като алуминий, никел и цинк. Металодобивните заводи все така си произвеждат лекия метал, въпреки че търсенето се срина. В Ротердам и Хамбург редовно пристигат кораби от Исландия или сибирския Архангелск, чиито трюмове са пълни с алуминий.

Един тон от метала с доставка тази година струва 1820 долара, а с доставка в края на идната година – почти 1970 долара. Който може да складира метала евтино за този период, прибира разликата в цената. А това могат да направят малко играчи: най-големият собственик на складове в света – Metro International – от 2010 година е собственост на Goldman Sachs. Втората по големи компания в бранша – Henry Bath, пък е собственост на JP Morgan.

БТА

*Правилото на Волкър налага нови ограничения върху възможността на американските банки да търгуват със собствения си капитал от юли 2012 г., въвеждайки според мнозина банкери ограничение в ликвидността от ценните книжа до корпоративните облигации. Наречено на името на бившия председател на Управлението за федерален резерв на САЩ Пол Волкър, то цели да предпазва американските банки от рисковани дейности, като реформите съдържат изключение за закупуване на американски държавни ценни книжа, но не и на други страни. (бел. прев.)